Решение № 1309 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12916/2018 г.

Решение № 1309 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12916/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. С., подадена чрез адв. Манчев, срещу Решение № 509 от 03.08.2018 г., постановено по адм. дело № 390/2018 г. на Административен съд - гр. П., с което е отхвърлена жалбата против Акт за установяване на публично държавно вземане № 08 от 14.11.2017 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите, гр. П., с който за О. С., като собственик на регионално депо за неопасни отпадъци в местността "Г. Б.", землище гр. В., са установени задължения общо в размер на 186 436, 83 лв., от които 165 784 лв. непреведени месечни отчисления по чл. 64 ЗУО за 2015 г., 2016 г. и за месец януари до м. март 2017 г., включително и общ размер на дължимата лихва от 20 652, 83 лв., изчислена към 31.07.2017 година. Изложени са съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при издаване на акта не са спазени изискванията на чл. 26, ал. 2 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци (Издадена от министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 111 от 27.12.2013 г.). Според касатора при издаване на акта административният орган не е изследвал дали О. С. е постигнала и в каква степен намаляване на количеството на депонирани отпадъци, тяхното рециклиране и оползотворяване, дължи ли същата да прави отчисления по чл. 64, ал. 1 ЗУО. Не е изследван въпроса за приложимостта на нормата на чл. 64, ал. 5 от ЗУО. Иска се отмяна на решението и отмяна на АУПДВ. Ответникът - Директор на РИОСВ – гр. П. не излага становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на О. С. против АУПДВ № 08 от 14.11.2017 г. на Директора на РИОСВ, П., с който за О. С., като собственик на регионално депо за неопасни отпадъци в местността "Г. Б.", землище гр. В., са установени задължения общо в размер на 186 436, 83 лв., от които 165 784 лв. непреведени месечни отчисления по чл. 64 ЗУО за 2015 г., 2016 г. и за месец януари до м. март 2017 г., включително и общ размер на дължимата лихва от 20 652, 83 лв., изчислена към 31.07.2017 година. С оспореното пред настоящата инстанция решение е отхвърлена жалбата на О. С. против процесния АУПДВ като неоснователна. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че АУПДВ № 08 от 14.11.2017 г. на директора на РИОСВ-П. е издаден от компетентен административен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила и при съответствие с материалните разпоредби и целта на закона. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в оспорения акт не са описани всички писмени доказателства, ползвани от административния орган при определяне на размера на процесните задължения. Размерът на задълженията установени с акта са определени въз основа на представените справки от общината С. за дължимите средства по чл. 64 от ЗУО. Общината е декларирала количества депонирани отпадъци за 2015 г., 2016 г. и първото тримесечие на 2017 г., на база на които са определени дължимите по чл. 64 от ЗУО отчисления, а посочените справки са приобщени като част от административната преписка. Според решаващия състав е несъстоятелно възражението относно възможността за намаляване на размера на отчисленията по реда на чл. 64, ал. 5 от ЗУО, тъй като не са представени доказателства в тази насока. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства, обсъдил е възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон. По делото не е било спорно, че О. С. е собственик на общинско депо за неопасни отпадъци, намиращо се в местността "Г. Б.", в землището на гр. В., община С., което е в експлоатация, т. е. "съществуващо депо за отпадъци" по смисъла на § 1, т. 30 от Наредба № 6 от 27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. За периода 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.; 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и от 01.01.2017 г. до 31.05.2017 г. са извършвани обезвреждания на отпадъци, образувани на територията на О. С., налице са подадени справки и невнесени отчисления. Обоснован е изводът на административният съд, че размерът на отчисленията в оспореният АУПДВ е определен правилно, на база подадените от община С. справки, съотнесено към размера на отчисления лева/ тон. При издаването на процесния АУПДВ са спазени изискванията, залегнали в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗУО, за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци се правят отчисления в размер и по ред, определени с наредба по чл. 43, ал. 2 ЗУО - Наредба № 7/19.12.2013 г. Съгласно чл. 64, ал. 2 ЗУО целта на тези отчисления е да се намали количеството на депонираните отпадъци и да се насърчи тяхното рециклиране и оползотворяване. В съдебното производство няма спор относно декларираните количества отпадъци и посочения размер на отчисленията. Правилно съдът е приел за ирелевантни към спора твърденията относно затрудненото финансово състояние на общината и за липсата на изразена в оспорения акт, преценка на административния орган относно обстоятелствата, постигнала ли е общината и в каква степен намаляване количеството на депонираните отпадъци, тяхното рециклиране и оползотворяване. В случая от значение е конкретното количество на депонираните отпадъци, а не обстоятелството дали това количество се намалява или увеличава за всеки следващ период. В случая задълженията на общината по чл. 64 от ЗУО са определени именно въз основа на декларираните от самата община, депонирани количества отпадъци. В този смисъл е и заключението на СИЕ, което потвърждава, че определените в оспорения АУПДВ задължения за отчисления и съответни лихви са правилно установени, съобразно заявените от общината количества отпадъци депонирани в депото за битови отпадъци. Обосновано съдът е приел за неоснователно и възражението на касатора за приложимост на хипотезата на чл. 64, ал. 5 от ЗУО, според която размерът на отчисленията за битови отпадъци се намалява, когато целите в съответния регион по чл. 49, ал. 9 от закона са изпълнени от общините в съответствие с решението по чл. 26, ал. 1, т. 6, както следва: 1. с 50 на сто за целите за повторна употреба и рециклиране по чл. 31, ал. 1, т. 1; 2. с 50 на сто за целите за ограничаване на количествата депонирани битови биоразградими отпадъци, определени с наредбата по чл. 43, ал. 5 от закона. В случая от страна на общината не са ангажирани доказателства за наличие на предпоставките посочени в хипотезите на цитираната норма. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,