Решение № 2562 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12707/2009 г.

Решение № 2562 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12707/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Абдулкадер Султан Ахмед срещу Решение № 412/09.09.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение не е обсъдил всички факти и обстоятелства по преписката и е приложил неправилно чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Ответната страна - председателя на ДАБ не се представлява. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за законосъобразност на обжалвания административен акт, по подробно изложени съображения. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и възраженията на страните намира, че жалбата е редовно подадена в законоустановения срок по чл. 87 от ЗУБ от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 412/09.09.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Абдулкадер Султан Ахмед е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липсата на визираните в посочените разпоредби материалноправни предпоставки за уважаване на искането. В тази връзка от административният орган са изложени съображения, че не са налице доказателства установяващи наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Изрично е посочено, че заявените от молителя причини за напускане на държавата на произход, свързана с икономически проблеми, не се обхваща в нито едно от хипотезите на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В противоречие с наведените от жалбоподателя твърдения, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително са изложени мотиви в подкрепа на направения краен извод за неоснователността на искането за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. Отказът е постановен след като са обсъдени всички събрани и относими към искането на кандидата доказателства. По делото е представено справка от 12.08.2008 г., относно държавата Алжир, от което се установява, че по конституционен ред са гарантирани правата на гражданите и официалните власти контролират цялата територия на страната. Със становище от 06.07.2009 г., изготвено от главен експерт в РПЦБ - София в ДАБ при МС е направено мотивирано предложение на молителя да бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа последното и след осъществена преценка на данните в административната преписка, включително обясненията на лицето, дадени при проведените с него интервюта и справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ на МС от 12.08.2008 г., председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт, като правилно е приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, тъй като заявените от него причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В случая по делото действително не са събрани доказателства, установяващи твърденията на жалбоподателя за наличието на предпоставките да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. Съгласно чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна, или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен, въоръжен конфликт. Поради това, че наличието на никоя от посочените по - горе предпоставки не е установено по отношение на жалбоподателя, административният орган обосновано е приел, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. Предвид изложеното оспореното решение е постановено при правилно приложение и на материалния закон, а жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Що се касае до възраженията изложени в жалба, касаещи приложението на чл. 1А, ал. 2 от Женевската конвенция за статута на бежанците, следва да се отбележи, че същата безспорно има пряко материалноправно приложение, но в случая позоваването от страна на жалбоподателя е неотносимо. Това е така, тъй като по настоящото дело е установено, че молителя, макар и без гражданство се ползва от закрилата на държавата си по произход - Алжир (с оглед постоянното му местоживеене и по см. на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ) от 1898 г. Предоставянето на закрила от страна на Агенцията за подпомагане на палестинските бежанци (UNWRA) респ. преустановяването й, е факт, стоящ извън предмета на доказване в случая. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение