Решение № 14239 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14059/2018 г.

Решение № 14239 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14059/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – П. срещу решение № 569/10.10.2018 г., постановено по адм. дело № 343/2018 г. по описа на Административен съд – П., с което е отменено решение № 1019-12-165#1/12.02.2018 на директора на ТП на НОИ – П. и потвърденото с него разпореждане № ЕГН № 2140-12-2 от 03.01.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Посочените в жалбата пороци досежно неправилно приложение на материалния закон по отношение на нормите на т. 52б и т. 66 и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отменен 01.01.2000 г.) и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Иска се отмяна на процесното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Г. З. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оспорения съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя решение № 1019-12-165#1/12.02.2018 на директора на ТП на НОИ-П., с което е потвърдено разпореждане № ЕГН № 2140-12-2 от 03.01.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване относно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО на лицето Г. З. Пенсионният орган отказва да зачете като втора категория труд стажът на лицето през периода от 10.07.1975 г. до 12.07.1982 г., положен в АПК "В. К." гр. С. и ТКЗС Д., на длъжността "животновъден бригадир (технолог)". С оглед изясняване на значимите за спора факти и обстоятелства, в първоинстанционното производство е допусната съдебно-икономическа експертиза, която съдът възприема като компетентно изготвена. След анализ на правната уредба, решаващият съд намира, че от текстовите редакции на т. 52б и т. 66 и от ПКТП (отм.); може да се приеме, че незачетеният от пенсионния орган осигурителен стаж на жалбоподателя за спорния период е от втора категория труд, тъй като отразената в трудовата книжка длъжност "технолог" със съответния вид дейност - "селскостопанска", попадат в обхвата на посочените хипотези. Независимо, че във ведомостите липсват отбелязвания за длъжността на лицето, първоинстанционният съд намира, че следва да бъдат ценени свидетелските показания, според които при полагане на труда си като бригадир на животновъдите оспорващият е определял отпуските, присъствените надници, раздавал е зимно и лятно работно облекло. Основавайки се на фактите, установяващи се от показанията на св. Геров, първоинстанционният съд намира, че следва да се приеме, че Г. З. е работил в периода от 10.07.1975 г. до 12.07.1982 г при условията на втора категория труд. По изложените съображения, оспореният административен акт е отменен, а преписката е върната на пенсионния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Върховният административен съд – шесто отделение, при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК констатира, че съдебният акт е валиден и допустим, като постановен от компетентен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, след сезиране с процесуално допустима жалба, но неправилен по следните съображения: Първоинстанционното решение не се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено при неправилно приложение на материалноправните норми. Спорен от правна страна е въпросът следва ли трудът, положен от ответника по касация в АПК "В. К." гр. С. и ТКЗС с. Д., за периода от 10.07.1975 г. до 12.07.1982 г., на длъжност "животновъден бригадир (технолог)", да бъде зачетен за такъв от втора категория. Съществено значение за определяне на категорията на труда има неговия характер, т. е. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган, съгласно чл. 104, ал. 1 КСО. За формирането на обоснован извод досежно категорията труд, която следва да бъде зачетена относно конкретен трудов, респективно - осигурителен стаж, следва да се изясни каква е била заеманата от лицето длъжност, какво е съдържанието на трудовите функции на тази длъжност и при какви условия са изпълнявани. В чл. 40, ал. 1 Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се предвижда установяването на осигурителния стаж да се извършва с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. Съгласно ал. 3 на чл. 40 издаденият документ за установяване на осигурителния стаж трябва да се основава на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следва да се има предвид, че категорията труд се преценява по документи за осигурителен стаж, издадени на база разплащателни ведомости или друга счетоводна документация, като: заповеди за възлагане на изпълнение на съответното лице на определени дейности; длъжностни характеристики, регламентиращи задълженията и изискванията към съответния вид работа, дейност или професия; първична документация доказваща плащания, свързани с реализиране на определен обем работа; разплащателни ведомости, партидни книги, наряди за работа, пътни листове, др. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга – трудовата, служебна и осигурителна книжка на лицето за един и същ период, меродавно е записваното в изплащателните ведомости като първичен документ. Спорният стаж на лицето в АПК "В. К." гр. С. и ТКЗС с. Д. от 10.07.1975 г. до 31.01.1981 г. е зачетен от административния орган като такъв от трета категория труд, въз основа на данните от констативен протокол №К-8795#1 от 09.01.2013 г. След инициирана проверка на ведомостите в АПК "В. К." гр. С. и ТКЗС с. Д., предвид липсата на достатъчно записвания по отношение на имена, ЕГН, длъжност или други, които да могат да бъдат взети предвид, в случая на лицето е зачетен стажа по ведомости, а именно от 10.07.1975 г. до 31.01.1981 г. Трудът на лицето е зачетен от трета категория, тъй като липсват безспорни данни за квалифицирането му като такъв от втора или първа. Съдебната експертиза потвърждава изводите на административния орган обективирани в издаденото решение. Вещото лице при проверка на място констатира, че във ведомостите за Заеков няма отразяване на длъжност, поради което няма как да бъде определена категория на положения труд. В заключението е отбелязано, че в предадената документация няма установени вписвания на ЕГН и категорията на труд. Единствено е открит запис на Г. З. - колар. В обжалваното решение, първоинстанционният съд неправилно прилага нормите на т. 52б ПКТП (отм.) и т. 66и ПКТП (отм.), с оглед признаване втора категория труд на лицето. Във въпросните разпоредби не се посочва длъжността, която жалбоподателят твърди, че е изпълнявал "животновъден бригадир (технолог)". Изводите на решаващия съдебния състав са формирани въз основа на показания дадени от свидетеля Геров. Дори да се приеме, че гласните доказателства са събрани и ценени в хипотезата на изключението по чл. 104, ал. 10, предложение второ КСО, която допуска свидетелски показания при наличие на представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, то от същите не се установява непосредствена заетост на жалбоподателя в отглеждането на животните. Свидетелят установява, че оспорващият Заеков като бригадир на животновъдите е определял отпуските, присъствените надници, раздавал е зимно и лятно работно облекло. Съгласно разпоредбата на чл. 52б от ПКТП (отм.) като труд от втора категория следва да се квалифицира труда на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадни механици. Заеманата от жалбоподателя длъжност не може да се съотнесе към кръга на лимитативно установените. Нормата на чл. 66и от ПКТП (отм.) се отнася за работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство. В това изключение не попада длъжността "животновъден бригадир (технолог)", тъй като тази длъжност е ръководна, свързана с организиране, управление и изпълнение на производствени и други задачи и не предполага пряка работа и участие в селскостопанското производство. В разпоредбата на т. 66и от ПКТП (отм.) за други отрасли има посочване на различни категории персонал и работници диференцирани по различни критерии - например според място на трудовия процес или отрасъл. Поради това не следва да се прави извод, че работници в животновъдството/говедовъдството е общо посочване на заетите с такава дейност и поради това следва да се причисляват и длъжностите с ръководни функции. Следователно дори и трудът през процесния период да е полаган при условия, съдържащи степен на вредност, то след като действащото законодателство към този период не я е отчитало като основание за преференциални условия при пенсиониране, то липсва нормативно основание за причисляване на труда към втора категория. Разпоредбите на ПКТП (отм.) не могат да се тълкуват разширително. В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд, установена в Решение № 6389 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3716/2013 г., VI о., Решение № 8587 от 9.08.2006 г. на ВАС по адм. д. № 414/2006 г., VI о., др. Видно от събраните доказателства в административната преписка, въз основа на представените първични документи-ведомости за заплати и направените вписвания в тях, административният орган правилно е зачел трета категория труд на лицето за спорния период, поради това, че липсват доказателства в друга насока. По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Г. З. срещу решение № 1019-12-165#1/12.02.2018 на директора на ТП на НОИ – П. и потвърденото с него разпореждане № ЕГН № 2140-12-2 от 03.01.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Г. З. следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ – П. съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,