Решение № 1988 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12802/2008 г.

Решение № 1988 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12802/2008 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Замфира Йорданова Радичева, едноличен търговец с Фирма "Зора - Замфира Радичева" със седалище и адрес на управление в гр. Монтана, ул. "Г. Генов" № 3, вх. Б, ап. 30, срещу Заповед № 141 от 6.08.2008 г. на министъра на труда и социалната политика, с която на основание чл. 13, т. 2, вр. с чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (НУРИПДНР) (Обн., ДВ, бр. 49/27.05.2003 г.) е прекратена регистрацията на едноличния търговец за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в чужбина. Недоволен от така постановения индивидуален административен акт, адресатът го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила при неговото постановяване. Министърът на труда и социалната политика не е ангажирал становище по жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорване на индивидуалния административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От приложеното към преписката удостоверение на МТСП се установява, че жалбоподателят е регистриран под № 825 от 03.10.2007 г. по реда на чл. 28 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) и Глава Втора от НУРИПДНР, като лице, предоставящо посреднически услуги по смисъла на чл. 26, т. 1 и т. 5 от закона - дейност по предоставяне услуги по информиране и консултиране на търсещите работа лица и работодателите и насочване и подпомагане за започване на работа, включително в друго населено място в страната или в други държави. При реализация на разрешената посредническа дейност по предоставяне на посреднически услуги по заетостта жалбоподателят сключва посреднически договори с лицата, търсещи работа и работодателите, търсещи работници и служители. Всеки посреднически договор, сключен с чуждестранен работодател, се регистрира в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени с НУРИПДНР (Арг.: чл. 28, ал. 3 и ал. 4 от ЗНЗ и Глава четвърта от Наредбата). След регистрация в Агенцията по заетостта на посредническия договор, може да бъде извършвана и услугата по чл. 26, т. 5 от ЗНЗ. По делото няма спор, че едноличният търговец "Зора-Замфира Радичева" няма регистриран в Агенцията по заетостта посреднически договор с чужд работодател. По повод констатациите от извършена проверка на 16.05.2008 г. от Дирекция "Областна инспекция по труда", гр. Монтана е установено, че в качеството си на посредник жалбоподателят е извършил посредническа услуга насочване на работа в Чехия на три лица, с което е нарушил разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредбата и на основание чл. 81, ал. 2 от ЗНЗ му е наложена имуществена санкция за нарушение на изискванията за осъществяване на разрешената дейност. С оспорената Заповед № 141 от 6.08.2008 г. на министъра на труда и социалната политика е прекратена регистрацията на жалбоподателя за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в чужбина. Заповедта е индивидуален административен акт по дефиницията на чл. 21, ал. 1 от АПК - едностранно властническо волеизявление на административния орган за преустановяване действието на издаден регистрационен административен акт, с който се създава субективно право за извършване на дейността по наемане на работа. С този нов акт се погасява учреденото вече субективно право на ЕТ за извършване на дейността при наличието на условия, определени от ЗНЗ и НУРИПДНР. Следователно атакуваната заповед съдържа едновременно черти на преустановителна административна мярка и на индивидуален административен акт със забраняващ характер. Прякото действие на акта е насочено към прекратяване на правните последици на акта за регистрация № 825 от 3.10.2007 г., т. е. с издаването му се прекратява действието на регистрационния акт и за адресата отново започва да действа общия забранителен режим поради погасяване действието на учреденото му преди това от администрацията субективно право. Ето защо двата акта са с реципрочно значение и действие. От приложените към административната преписка писмени доказателства се установява наличието на релевантните за приложението на чл. 13, т. 2, вр. с чл. 15, ал. 1, т. 3 от НУРИПДНР юридически факти. В хода на съдебното производство управителят на предприятието не оспорва липсата на регистрация на сключен с чуждестранен работодател посреднически договор в Агенцията по заетостта. Към преписката е приложено влязло в сила наказателно Постановление № 12/137 от 03.06.2008 г., с което на Замфира Йорданова Радичева в качеството й на посредник, извършил посредническа услуга насочване без да има регистриран в Агенция по заетостта посреднически договор с чужд работодател, е наложена имуществена санкция за нарушение по чл. 31, ал. 1 от НУРИПДНР. Релевантните юридически факти, включени в състава на материалноправното основание, възприето от органа при произнасянето му, следва да се считат установени. Санкцията за установеното нарушение е прекратяване на регистрацията. Предвид спецификите на регистрационния административен режим, законодателното решение е императивно и при обективиране на визираните в хипотезата на указаната норма материалноправни предпоставки, административният орган в условията на обвързана компетентност, задължително постановява прекратяване на регистрацията. Административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, мотивиран е, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа фактическите констатации и правната квалификация за допуснато нарушение при извършване на разрешената дейност. При постановяването му са спазени административно-производствените правила, поради което следва да бъде преценен като законосъобразен. По изложените съображения, жалбата е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Разноски не се претендират, поради което и не следва да се присъждат. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,