Решение № 2854 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13808/2008 г.

Решение № 2854 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13808/2008 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иванка Любенова Найденова и Любомир Цветанов Найденов от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Людмила Тришкан и е против Решение от 13.05.2008 г. по адм. д. 5168/ 2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Б" състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответниците оспорват жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу Заповед - РД-14-1409/09.10.2006 г. на Заместник началника на ДНСК, с която на осн. чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "едноетажна монолитна постройка" към четириетажна жилищна сграда - етажна собственост в УПИ I-1, кв. 328 по плана на Зона Г-6, м. "Центъра", гр. София, с административен адрес ул. "Солунска" № 26. Жалбоподателите са поддържали, че заповедта е нищожна като издадена от некомпетентен орган. Алтернативно са сочили основания за незаконосъобразност твърдейки, че неправилно е прието, че се касае за незаконен строеж вместо за временен строеж, за който единствено условие за премахването му е възникването на инвестиционна инициатива върху мястото - § 17, ал. 1 ЗУТ. Съдът е отхвърлил жалбата на Любомир Цветанов Найденов и Иванка Любенова Найденова. Правилно е приел, че жалбата не е нищожна на соченото основание, тъй като правата, правещи органа компетентен, произлизат от Заповед № РД-13-329/10.07.2006 г. на Началника на ДНСК, представена по делото и приета като доказателство, неоспорено от страните. Правилно е решението и в частта му досежно преценката на материално-правните основания във връзка със сочените от жалбоподателите нарушения. Липсват доказателства за подадено заявление за узаконяване по реда на § 184 ПЗР на ЗИД на ЗУТ; строежът не е получил траен градоустройствен статут и е в несъответствие с ПУП - § 50а ПЗР ЗТСУ (отм.) на ЗИД на във вр. § 6а, ал. 2 ПР на ППЗТСУ (отм.) Както в първата инстанция, така и пред настоящия съд не е оспорено обстоятелството, че имотът е частна, а не общинска или държавна собственост, от което логично се налага изводът, че § 17 ПР на ЗУТ е неприложим в настоящия казус. Предвид изложеното и след като не са налице отменителните основания по чл. 209 АПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав