Решение № 5395 от 6.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, чрез юрк. Гавраилова, срещу решение 1076 от 27.05.2021 г., постановено по адм. д. 2237/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен по жалба на Водоснабдяване и канализация ЕООД гр. Пловдив АУПДВ 131/12.07.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с който на дружеството са установени парични задължения по Разрешително 300385/25.05.2004 г., за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г., както следва: главница 31 500,60 лева и лихва за забава 8 638,34 лева.В касационната жалба са изложени доводи, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на АУПДВ, като правилен и законосъобразен. Ответникът - Водоснабдяване и канализация ЕООД гр. Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество на касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител по делото, дава мотивирано становище, че касационната жалба е допустима и редовна, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ 131 от 12.07.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с който са установени задължения в размер на 31 500,60 лева /главница/ и лихва за забава 8 638,34 лева за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. по Разрешително 300385/25.05.2004 г. за разрешено право за водоползване от повърхностни води II категория, водохващане 1 на р. Пепелашка планински тип в землището на [населено място], община Родопи. От фактическа страна по делото е установено, че освен горецитирания АУПДВ, касаторът е издал АУПДВ със същия номер и дата на ответника, потвърден с Решение 29/08.01.2020 г. по а.д. 2443/2019 г. на Административен съд Пловдив, с който по Разрешително за водовземане 31510115 от 03.12.2008 г. за периода 01.01.2013 г. 31.12.2017 г. са установени задължения в размер на 8780 лв. /главница/ и са начислени лихви в размер на 2845,51 лв. На следващо място е констатирано, че с Решение 1554/19.08.2020 г., постановено по а.д. 469/2020 г. на АС-Пловдив е отменено Решение КД-2/23.07.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район за извършване на процедура по реда на чл. 62, ал.2 от АПК в АУПДВ 132/12.07.2019 г., като административният съд е установил, че всъщност АУПДВ с такъв номер не е издаван, а се касае за поправка на очевидна фактическа грешка в процесния АУПДВ 131/12.07.2019 г., предмет на оспорване в настоящото производство, с който са установени задължения в размер на 31 500,60 лева /главница/ и лихви за забава в размер на 8 638,34 лева за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. по Разрешително 300385/25.05.2004 г. В съдебното решение, с което е отменено Решение КД-2/23.07.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район са изложени мотиви, че административният орган се е опитал по реда на чл. 62 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка да заобиколи закона като подмени съществено съдържанието на акта. Решаващият състав е стигнал до правния извод, че обжалваният АУПДВ се явява изцяло незаконосъобразен поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, тъй като съдържа множество фактически и правни грешки свързани с правните основания за издаването му и други неточности. Поради това административният съд е приел, че АУПДВ подлежи на отмяна, тъй като волята на административния орган е останала изцяло неясна, което възпрепятства проверката за законосъобразност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост към спора, анализирал е предмета на взетите за послужване а.д. 469/2020 г. и а.д. 2443/2019 г. по описа на АС-Пловдив, като е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ 131/12.07.2019г., издаден от касатора, поради съществени административнопроизводствени нарушения, ограничили правото на защита на ответника. Действително в един и същи ден Директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район е издал два АУПДВ с идентични номера и дати / 131/12.07/, касаещи установяване на задължения на ответника по различни разрешителни / 300385/25.05.2004 г. и 31510115/03.12.2008 г./. Наред с това в същия ден административеният орган е издал Решение КД-2/23.07.2019 г., отменено впоследствие по съдебен ред, с което се е опитал по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК да поправи очевидна фактическа грешка в АУПДВ 132/12.07.2019 г., като се установява, че АУПДВ с такъв номер изобщо не е издаван, а се касае за поправка на очевидна фактическа грешка в процесния АУПДВ 131/12.07.2019 г., с който са установени задължения в размер на 31 500,60 лева /главница/ и лихви за забава в размер на 8 638,34 лева по Разрешително 300385/25.05.2004 г. Доколкото по своята дефиниция индивидуалният административен акт е властническо изявление, очевидната фактическа грешка е фактът на несъответствие между действителната и изразената воля на административния орган. В случая административният орган се е опитал да изправи грешките в оспорения в настоящото производство АУПДВ, но на практика с цитираното решение КД-2/23.07.2019 г. е извършил незаконосъобразно допълване и изменение на вече издаден акт, в т.ч. основанието за издаването му, както и отстраняване на други неточности, което е недопустимо в производство по чл. 62, ал. 2 от АПК. Наличието на множество фактически и правни грешки в обжалваното АУПДВ, предмет на настоящото производство безспорно е довело до неяснота на действителната воля на административния орган, което възпрепятства извършването на проверка за законосъобразност. Неоснователни са възраженията на касатора относно допускане на грешка от първоинстанционния съд в спорния предмет, като твърди, че предмет на производството е АУПДВ 132/12.07.2019 г. Административният съд е събрал и анализирал всички относими доказателства, в т.ч. е взел за послужване а.д. 469/2020 г. и а.д. 2443/2019 г. по описа на АС-Пловдив, въз основа на което правилно е установил предмета по делото, а именно АУПДВ 131/12.07.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с който са установени задължения в размер на главница 31 500,60 лева и лихва за забава 8 638,34 лева, по Разрешително 300385/25.05.2004 г., за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. В допълнение следва да се посочи, че съдът е бил сезиран с жалба от ответника срещу цитирания АУПДВ 131/12.07.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район. Неподкрепено от доказателствата по делото е твърдението в жалбата, че е издаден АУПДВ 132/12.07.2019 г., с който на Водоснабдяване и канализация ЕООД гр. Пловдив са установени задължения за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. по Разрешително 300385/25.05.2004 г., тъй като липсват данни АУПДВ с такъв номер изобщо да е издаван или връчван на ответника, който изрично е заявил в жалбата си по а.д. 469/2020 г. по описа на АС-Пловдив, че не е получавал АУПДВ с такъв номер. Фактът, че АУПДВ с такъв номер не е издаван от Басейнова дирекция Източнобеломорски район е установен и от съдебния състав по а.д. 469/2020 г. по описа на АС-Пловдив, с оглед на което напълно неоснователно касаторът релевира довод за погрешно приемане на предмет в първоинстанционното производство. С оглед изложеното, настоящият състав намира решението за правилно, като липсват основания по чл. 209,т.2 и т. 3 АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,