Решение № 14 от 10.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 286/2008 г.

Решение № 14 от 10.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 286/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 251, ал. 4, във вр. с ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на ТД"В"О., гр. П. за тълкуване решение № 714 от 11.11.2008 г., по т. д. № 286/2008 г. на ВКС, второ отделение, търговска колегия, с което по реда на чл. 307 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е отменено решение № 18 от 28.02.2008 г. по т. д. № 316/2007 г. на ВКС, второ отделение, търговска колегия и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд. Молбата за тълкуване молителят е обосновал с разпоредбата на чл. 307, ал. 3 ГПК, според която ако прецени молбата за отмяна за основателна Върховният касационен съд отменя решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото. Наред с този довод са изложени и редица други съображения, свързани с правната характеристика на решенията, постановени в производството по несъстоятелност и тези в извънинстанционното производство по отмяна на влезли в сила решения по чл. 303 и сл. ГПК, както и с изискванията на Регламент 1346 на ЕС. Ответната по молбата страна е възразила по основателността и. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 251 ГПК, намира: Молбата за тълкуване е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК - специфична форма на авторитетно тълкуване, подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този см. предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. В разглеждания случай подобна неяснота отсъства. Волята на съда, материализирана в диспозитива на решението, предмет на настоящата молба за тълкуване е ясно изразена и обусловена от приетото в съобразителната част на също отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за което е ирелевантно наличието или не на предприети след откриване на производството по несъстоятелност, процесуални действия и доводите на молителя в противна насока са правно несъстоятелни. Ч. тях явно се цели по пътя на тълкуването да бъде пререшено делото, вкл. да бъдат подложени на ново обсъждане доводите на страните и приетите в производството по чл. 303 и сл. ГПК за новооткрити доказателства, каквато процесуална възможност чл. 251 ГПК, аналогична на чл. 194 ГПК (отм.), не предоставя. Същевременно следа да се посочи, че правната последица от отмяната на атакуваното решение, постановена в извънинстанционното производство по чл. 307 ГПК, във вр. с чл. 303 ГПК, е разпоредена от закона и се свежда до възстановяване висящността на делото, завършено с отмененото решение изцяло или в рамките на изрично посочената отменена негова част, поради което и на това основание същото не може да създаде твърдяната от молителя неяснота или двусмислие, които да обосноват необходимост от тълкуване. Предвид конститутивния характер на производството по отмяна, то процесуалното действие от което следва да започне новото разглеждане на делото, когато атакуваното решение е изцяло отменено не е неясно. То винаги е обусловено от самото основание за отмяна и по този въпрос нито в съдебната практика, нито в доктрината съществува съмнение или противоречие, а допълнителен аргумент в тази насока е чл. 308 ГПК, препращащ към общите съдопроизводствени правила. Следователно при новото разглеждане на дело, когато отмяната е постановена в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на страните следва да се осигури процесуална възможност в ново съдебно заседание да направят и новите си фактически твърдения, както и новите доказателствени искания, съобразно фазата на конкретното производство, в която същото се възстановява, но този въпрос е свързан с приложението на закона и е извън обсега на тълкуването по чл. 251 ГПК. Или доколкото целта на отмяната по чл. 303 и сл. е да предизвика ново разглеждане на разгледания вече с отмененото в това извънинстанционно производство съдебен акт, правен спор и в съответствие с нея отпадат с обратна сила процесуалноправните и материалноправни последици на последния, то твърдението на молителя за неяснота на постановеното решение, чието тълкуване се иска се явява неоснователно. Отделен в тази вр. остава въпросът, че същото няма и изпълнителен титул. Водим от тези съображения и на осн. чл. 251 ГПК, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия