Решение № 987 от 1.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3465/2008 г.

Решение № 987 от 1.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3465/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. К. Н. от[населено място] срещу въззивното решение на Б. окръжен съд от 28.ХII.2007 г. постановено по в. гр. д. № 831/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С определение № 144/5.ХI.2008 г. ВКС на РБ, състав на V гр. отделение по настоящото дело е допуснал касационно обжалване на това въззивно решение по процесуалния въпрос за разпределение на доказателствената тежест в процеса относно знанието на ищцата по делото Р. Н. за извършената разпоредителна сделка с процесния имот от ответницата Д. Н., както и спазването на срока по чл. 22, ал. 3 от СК (отм.) за предявяване на иска както от страна на нейния наследодател К. Н., така и от самата нея. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Ищцата Р. К. Н. е предявила иск срещу Д. К. Н. от[населено място] за делба на придобития по време на брака на ответницата с наследодателя на ищцата апартамент в[населено място]. В исковата молба се сочи, че към момента на завеждане на делото за делба на ищцата е било известно обстоятелството, че ответницата Д. Н. е извършила еднолично разпореждане с този апартамент в полза на своя дъщеря от предходен брак Д. И. Хергелчева. С решението на Б. районен съд от 14.III.2006 г. постановено по гр. д. № 2832/2005 г. искът е отхвърлен по съображение, че дарствения акт не е бил оспорен от наследодателя на ищцата в 6 месечния срок по чл. 22, ал. 3 от СК (отм.). Бургаският окръжен съд с решението си от 6.VII.2006 г. по гр. д. № 370/2006 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. С решение № 1101/5.Х.2007 г. ВКС на РБ, IV г. о. по гр. д. № 747/2006 г. е отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за изясняване статута на имота дали представлява съпружеска имуществена общност, както и да се прецени основателността на правоизключващото възражение по чл. 22, ал. 3 от СК (отм.) При новото разглеждане на спора Бургаският окръжен съд с решението си № I-277 от 28.ХII.2007 г. по в. гр. д. № 831/2007 г. е оставил в сила решението на Б. районен съд за отхвърляне на иска за делба като е приел, че с апартамента, представляващ съпружеска имуществена общност е извършено еднолично разпореждане, но 6 месечния срок за обявяване на относителната недействителност на тази сделка по чл. 22, ал. 3 от СК (отм.) е изтекъл преди завеждане на настоящото дело. От фактическа страна е установено по делото, че ответницата Д. К. Н. е сключила граждански брак [населено място] Н. на 30.ХI.1973 г. Процесният апартамент е придобит с нот. акт за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по З. на името на ответницата Д. К. Н. видно от нот. акт № 10 том IV нот. дело № 1723/1985 г., като от цената 13 099 лв., 9000 лв. представляват разрешен заем от Д., а останалите 4099 лв. са собствените средства. В последната сума се включва и цената на отчуждения имот, но липсват конкретни доказателства за нейния размер. С нот. акт № 126 том ХХI дело № 7358/10.IХ.1993 г. Д. Н. е дарила дъщеря си Д. И. Х. с процесния апартамент, като липсват данни това да е сторено със съгласие на съпруга й К. Н. според описа на приложените документи за съставяне на акта за дарение. Съпругът К. Н. е починал близо 11 години след извършване на дарението - на 14.VII.2004 г. и за свои наследници е оставил съпругата си Д. Н. и дъщеря си Росица Н. - страни по настоящото дело. Искът за делба е предявен на 13.ХII.2005 г. една година и пет месеца след откриване на наследството на К. Н.. Страните по делото не са ангажирали доказателства за момента на узнаване на дарствения акт на ответницата Д. Н. в полза на дъщеря й Д. от страна на покойния К. Н.. В обжалваното решение Б. окръжен съд е приел, че 6 месечния срок за оспорване по исков ред на едноличното разпореждане с имот, представляващ съпружеска имуществена общност, по чл. 22, ал. 3 от СК (отм.) е изтекъл спрямо ищцата Р. Н. - дъщеря на наследодателя К., тъй като той е починал на 14.VII.2004 г., а искът за делба е предявен една година и пет месеца след откриване на наследството. При положение, че дарението е извършено още през 1993 г. и няма данни К. Н. приживе да го е узнал, респ. да е предявил свои права по исков ред, то за неговата наследница Р. също е налице възможност да атакува този дарствен акт по чл. 22, ал. 3 от СК (отм.), но в рамките на предвидения в този текст на закона 6 месечен преклузивен срок. За да може да реализира правата си като наследница на лишения от правото на собственост върху придобитото по време на брака съпружеско имущество с безвъзмездното разпореждане на ответницата през 1993 г., в тежест на самата ищца е да установи спазването на 6 месечния срок от узнаване на разпореждането. Като се има предвид, че след откриване на наследството в срок от 2 месеца наследниците са длъжни да декларират придобитото наследствено имущество, следва да се приеме, че в такъв срок тя е узнала за извършената сделка, чрез която имота е излязъл от патримониума на нейния наследодател и щом след изтичане на 6 месеца след двумесечния период от откриване на наследството, тя не е упражнила правата си по чл. 22, ал. 3 от СК (отм.), то дарението не може да се атакува, т. е. поражда изцяло своето правно действие независимо от липсващото съгласие на съсобственика при условия на съпружеска имуществена общност. В тази връзка с оглед поставения въпрос за разпределението на тежестта на доказване спазването на преклузивния срок по чл. 22, ал. 3 от СК (отм.), по който е допуснато касационното обжалване на въззивния съдебен акт, Върховният касационен съд, състав на 4 г. о. приема, че в тежест на наследницата на покойния съпруг, който вследствие на дарствения акт е лишен от права върху апартамента, представляващ съпружеска имуществена общност, е да докаже спазването на този срок, с изтичане на който окончателно се консолидират правата на приобретателката по дарението, независимо от липсващото съгласие за разпореждането от страна на съпруга на дарителката. При тези разсъждения, като е обосновал аналогичен извод, Бургаският окръжен съд е постановил законосъобразен и в съответствие с процесуалните правила съдебен акт, т. е при отсъствие на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Жалбата е неоснователна, така че съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 от ГПК въззивното решение следва да се остави в сила. Независимо от този изход на спора, както и приложените писмени доказателства за направените разноски по делото за настоящата инстанция, при липса на формулирано искане за присъждането им както в писмения отговор № 11848/4.IХ.2008 г., така и устно в съдебно заседание от пълномощника на ответницата адв. Е. Т., няма основание за присъждането им. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение