Решение № 13596 от 13.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10671/2009 г.

Решение № 13596 от 13.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10671/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, пред петчленен състав на Върховния административен съд. Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на конкуренцията срещу решение № 8140/18.06.2009 г. по адм. д. № 710/2009 г. на тричленен състав на ВАС, Седмо отделение, с което е отменено решение № 1136 от 11.12.2008 г. на КЗК по преписка № КЗК-597/2008 г. за наложена на "Топлофикация - Русе" АД имуществена санкция за извършено нарушение по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм.) в размер на 300 000 лв., в частта за разликата над 50 000 лв. до пълния размер от 300 000 лв., Подадена е жалба и от "Топлофикация - Русе" АД срещу съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решението на КЗК в останалата част, за наложена имуществена санкция в размера до 50 000 лв., като жалбоподателят счита, че санкцията е следвало да бъде определена от съда в минималния размер по чл. 59, ал 1 ЗЗК (отм.) от 5000 лв. Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба на КЗК и неоснователност на касационната жалба на "Топлофикация - Русе" АД. Върховният административен съд петчленен състав - II колегия, намира жалбите за процесуално допустими, подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, на 3.07.2009 г. и 6.07.2009 г. при връчено съобщение за решението съответно на 19.06.2009 г. и 22. 06.2009 г. По жалбата на Комисията за защита на конкуренцията: Като е приел, че е налице нарушение на чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм.), съдът е анализирал характера му, с оглед сключения договор между дружеството и етажни собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа на предприятието, съгласно чл. 17, ал. 2 от който, всички възложители -собственици на имоти, присъединени към топлопреносната мрежа сключват с изпълнителя договор за залог за заплащане на консумираната топлинна енергия в отделните имоти, като потребителя се задължава да внесе и поддържа при доставчика залог - гаранция за плащането на консумираната топлинна енергия. След изтичане срока за плащане доставчикът има право да погаси задължението със сумата, внесена като залог и да спре топлоподаването на имота без предупреждение и при изразходване на сумата, дадена като залог, потребителят е длъжен да я поднови до края на месеца, в противен случай се счита, че е налице отказ от топлоснабдяване. Законосъобразни са изводите на съда и комисията, че изискването за сключване на договор за залог съставлява налагане на нелоялни търговски условия на потребителите и има характер на обезпечителна мярка на вземанията на дружеството към абонатите, която не е визирана в Общите условия. Поради господстващото положение на пазара потребителите са били длъжни да приемат поставеното условие за да бъдат присъединени към топлопреносната мрежа, както и да поддържат съответната парична стойност в наличност под заплаха при неизпълнение на договорните клаузи да им бъде прекъснато топлоснабдяването, поради което правилно е прието, че изискването, което цели да обезпечи плащането на консумираната топлинна енергия и съответно да намали до минимум вредите от неизпълнение на задълженията на абонатите, пряко вреди на интересите на потребителите. Жалбоподателят "Топлофикация - Русе" АД не оспорва съдебното решение относно установяването на извършено нарушение на чл. 18, ал. 1 ЗЗК (отм.), основание за имуществена отговорност, а само относно размера на определената със съдебното решение имуществена санкция. Безспорно е, че вида и тежестта на установеното нарушение имат значение за размера на имуществената санкция. В съдебното решение са изложени мотиви, че с оглед вида и тежестта на извършеното нарушение, неправилно е определена санкция в максималния размер, предвиден в закона. Съдът е взел предвид краткия срок, през който предприятието е предлагало договорите с потребителите и не големия брой абонати -44, които реално са сключили такива договори, съотнесено към общия брой потребители 16880. Съобразено е обстоятелството, че дружеството не е отказало да присъедини потребители поради причина, че не са сключили договор за залог, както и отсъствието на данни за други подобни нарушения в отношенията му с потребителите. Изводите на съда са в съответствие с целта на закона. В оспореното пред съда решение КЗК е мотивирала максимално определения размер на санкцията с наличието на клауза, с която се иска предварително обезпечение от нови потребители и сключване на договор за залог, представляващо икономическа принуда върху клиентите, противоречието на клаузата със ЗЗК, специалното законодателство в областта на топлоснабдяването и общите условия, регулирани съобразно ЗЕ, с размера на приходите от продажбите на дружеството за 2007 г. и необходимостта от превенция при налагане на санкцията. Данните в решението на комисията са, че за пръв път такъв договор е сключен от дружеството на 2.04.2008 г., а производството пред комисията е образувано на 30.09.2008 г., следователно нарушението е осъществявано за период от половин година. Общият брой на абонатите, които е следвало да внесат залог при присъединяване към топлопреносната мрежа на сгради етажна собственост е 144 бр. (посочени са пет обекта), от които са сключени договори за залог с 45 абоната, като общия размер на внесените суми по 39 бр. договора е 10 189 лв. По данни на "Топлофикация - Русе" АД. дружеството има 16880 бр. битови потребители, от които 6556 неизрядни платци, като размера на просрочените задължения на битови потребители възлиза на 2 562 850 лв. Съдът правилно е приел срока на действие на договора, по-малък от една година, като смекчаващо отговорността обстоятелство. Броят на абонатите е отчетен от комисията при определяне на санкцията, но съдът е взел предвид това обстоятелство като основание за налагане на по- ниска санкция. Няма пречка съдът да приеме, че обстоятелствата обсъдени от комисията не водят до налагане на максималния размер на санкцията, а до намаляване на размера й. Не е налице липса на мотиви на съда при определяне на размера на санкцията. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че само в случай на приемане на нови факти към установената фактическа обстановка и в случай на определен размер над максималния, съдът може отмени наложената санкция и да върне преписката на административния орган. Преценката на законосъобразността на решението по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗК (отм.), включва и на размера на наложената санкция. Размерът на санкцията, определен от комисията, отговаря на 0, 5 % от оборота на дружеството. Спорният въпрос е за наличието на основания за намаляване на максималния размер на санкцията. Комисията не е обсъдила критерии, посочени в методиката й за определяне размера на имуществените санкции и глоби по ЗЗК (отм.), обуславящи налагане на по- ниски санкции, някои от които в случая са налице, като предприети действия за преустановяване на нарушението, за предотвратяване на вредните последици от нарушението, съществуване на обективни фактори, в резултат на които нарушителят е бил принуден да предприеме съответни действия- неизплащане на задълженията на част от потребителите, малки по размер настъпили имуществени последици, краткият период от време, през който е осъществено установеното нарушение. Определянето на размера на санкцията е въпрос на законосъобразност на решението на комисията и съответствието му с целта на закона, с оглед изискванията на чл. 146, т. 5 АПК, а съгласно чл. 168 АПК предмет на съдебната проверка е законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Съдебният контрол при неделимост на процеса по установяване на нарушението и размера на санкцията налага преценката за законосъобразност от съда на решението с което е наложена санкцията. Размерът на санкцията не се определя по целесъобразност в рамките на границите, предвидени от закона, а е въпрос на законосъобразно приложение на закона, с оглед преследваната от него цел, поради което подлежи на контрол от съда и естеството на въпроса позволява решаването му по същество. По жалбата на "Топлофикация - Русе" АД: Жалбата на "Топлофикация - Русе" АД относно намаления със съдебното решение размер на определената имуществена санкция е неоснователна. Правят се доводи, че дружеството има не привилегията, а задължението да предоставя топлинна енергия, дори когато не получава изцяло и навреме заплащане от социалните заведения, на сгради етажна собственост, когато част от обитателите не заплащат доставената им топлоенергия. Не може да се приеме, че следва да се определи минималния размер на санкцията предвиден в закона. Касае се за явно закононарушение на ЗЗК, на специалното законодателство в областта на топлоснабдяването и общите условия, регулирани съобразно ЗЕ. С оглед изхода на делото, разноските на страните следва да останат както са направени. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав II колегия