Решение № 7663 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4886/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационната жалба, подадена от завеждащия „Консулска служба“ на посолството на Република България в Кайро, Египет, чрез процесуален представител, срещу решение № 12162 от 27.03.2026 г., постановено по адм. дело № 1847/2026 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което по жалба на Л. Б. С., гражданка на Демократична Република Конго, е отменен отказ за издаване на виза „D“, постановен от консулско длъжностно лице в Посолство на Република България в Кайро-Египет. Релевирани са доводи за недопустимост и неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен в противоречие с приложимия материален закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му. Сочи, че в случая са били открити множество несъответствия при предоставената от апликанта информация, както и основателни причини за подозрение, че лицето не възнамерява да пребивава в България дългосрочно или постоянно. Счита, че лицето не е изпълнило императивните норми на закона за получаване на разрешение за дългосрочно пребиваване в страната и има предходен отказ за издаване на виза. Намира, че посоченото от чужденката нарушено право на образование, по същество не е основно право, защитимо от ЕКПЧ, каквото е изискването на чл.10а, ал.4 от ЗЧРБ. Иска се решението да бъде отменено и да бъдат присъдени направените разноски по делото. Ответникът – Л. Б. С., гражданка на Демократична Република Конго, чрез упълномощен адв. Байрактаров, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Л. Б. С., гражданка на Демократична Република Конго срещу от отказ от 29.12.2025 г. на завеждащия „Консулска служба“ на посолството на Република България в Кайро, Египет, за издаване на виза вид „D“. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че с искане за издаване на виза от 03.11.2025 г., Л. С. е поискала от Посолството на РБ в Кайро издаване на виза за дългосрочно пребиваване, вид „D“. Посочена е цел – приета е за редовна форма на обучение във висше училище в Република България. По делото са представени: удостоверение от 28.02.2025г. от Министерство на образованието и науката, че чужденката е приета за студент от зимен семестър на учебната 2025/2026 година във ВСУ “Черноризец Храбър“, копие от паспорт на Л. С., доказателства за налични средства за издръжка и медицинска застраховка. От чужденката са представени и други документи във връзка с издаване на визата. Административният орган е постановил отказ на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 ЗЧРБ. Като мотиви органът е посочил, че от анализа на документите не се доказва по категоричен начин целта и условията на заявеното пребиваване, както и че лицето не е представило надеждни доказателства за редовни, стабилни и предвидими средства за издръжка. В хода на съдебното производство е изискана и представена съгласувателната процедура по заявлението за издаване на виза, от която е видно, че Териториална дирекция „Национална сигурност“ - Варна е изразила положително становище. Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът е изложил приетите за установени факти и е направил правните си изводи. Според съда от представените към заявлението доказателства се установява целта и условията на планирания престой – обучение в редовна форма във висше училище – ВСУ “Черноризец Храбър“. Според съда административният орган не е изложил конкретни мотиви за това какви съмнения има относно целта на чужденеца, доколкото същата е ясно посочена, като липсват мотиви и относно истинността на изложените от чужденеца изявления. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които като възприети от касационната инстанция, не е нужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т.2 и т. 3 АПК. Направените фактически и правни изводи се подкрепят от събраните доказателства. С мотивирания си съдебен акт е приложил правилно нормативната уредба. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ отказва се издаване на виза и влизане в страната на чужденец, когато не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 24 ЗЧРБ пък се отказва издаване на виза и влизане в страната на чужденец, когато са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи за издаване на виза, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените от чужденеца изявления или намерението му да напусне страната в рамките на разрешения срок за пребиваване. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че лицето не е изпълнило императивните норми на закона, за да получи разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България. Видно от събраните по делото доказателства може да се изведе логичен извод, че Л. С. има достатъчно средства за пребиваването си на територията на Република България и че е финансово обезпечена. От показанията на разпитания по делото свидетел – А. Б. (свекърва на чужденката), която е гражданин на Белгия и която е управител на търговско дружество в България, също е видно, че същата е готова да подпомага финансово Л. С.. Ответницата е оборила презумпцията за миграция по икономически причини. Целта и условията на планирания престой също са доказани, видно от представените уверение и удостоверение – обучение в редовна форма за срок от 4 години във Варненския свободен университет. Както правилно е посочил АССГ, органът не е изложил мотиви как е достигнал до извод за наличие на съмнения относно целта на чужденица и истинността на заявеното от него, като нито в оспорения акт, нито в преписката към него се съдържат такива данни, за да може да се провери законосъобразността на акта. Органът е следвало да анализира, обсъди и прецени представените официални удостоверителни документи – удостоверенията от Министерство на образованието и науката и от ВСУ “Черноризец Храбър“, като изложи конкретни мотиви за тяхната относимост/неотносимост към искането за издаване на виза. С разпоредбата на чл. 19 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим са посочени задължителни документите, които кандидатът следва да представи при подаване на заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване. Тези документи, както и изразеното положително становище от Териториална дирекция „Национална сигурност“ - Варна, не са обсъдени от административния орган и не са изложени мотиви относно извода му за съмнения за заобикаляне на визовия режим и намерението на кандидата да пребивава в Република България дългосрочно. Изложеното от органа становище, че чужденката е семейна и има три деца, както и че е имала предишна отказана виза, правилно са определени от решаващия съдебен състав като неотносими към настоящото производство и без в хода на административното производство да са изложени обосновани мотиви за наличието на пряка връзка с процедурата по издаване на исканата от лицето виза, не биха могли да послужат като законно основание и за мотивиране на процесния отказ. Вярно е, че компетентните административни органи могат да издадат или да откажат издаването на виза, но за да е законосъобразен актът следва да съдържа и мотиви. Вписаното, като мотиви изявление в допълнителните бележки към процесния акт, че „Не доказва достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. Има основателни причини да се подозира, че лицето не възнамерява да пребивава в България дългосрочно или постоянно, а по-скоро се стреми да получи статут на пребиваване в България и Европейския съюз. Не представя надеждни доказателства за редовни, стабилни и предвидими средства за издръжка, без да прибягва до системата за социално подпомагане в размер не по-малък от минималната месечна работодателска заплата.”, представлява единствено твърдение, което не е подкрепено от фактическите установявания. Следователно в случая не са били налице материалните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 и т.24 ЗЧРБ, налагащи постановяване на отказ за издаване на виза. Предвид изложеното съдът, като е отменил административният акт като незаконосъобразен е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Разноски за касационната инстанция се дължат в полза на ответната страна, като претендираният размер от 550 евро следва да се редуцира до 300 евро, с оглед направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касатора. Посоченият размер се явява подходящ и съответства на зададените с Решение по дело С-438/22 на СЕС критерии за справедливост, като е съобразен с извършените процесуални действия и предоставена защита. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение