Решение № 11 от 31.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 682/2010 г.

Решение № 11 от 31.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 682/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдения М. Н. С. за възобновяване на внохд № 4/2010 г. по описа на Ловешкия окръжен съд и отменяване на постановеното по него решение № 22 от 15.02.2010 г. с което е потвърдена присъда № 68/01.10.2009 г. на Луковитския районен съд. Иска се отменяване на осъдителната присъда и оправдаване на осъдения по обвинението по чл. 220, ал. 1 НК, алтернативно след отмяната делото да се върне за ново разглеждане на Ловешкия окръжен съд. Искането се основава на допуснати при разглеждане на делото съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1,2,3 НПК и се поддържа в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Гражданският ищец"Луковит Автотранспорт" ЕООД чрез управителя Д. М. моли искането да се остави без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: Искането на осъдения М. С. е процесуално допустимо, подадено в законоустановения по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО: С горната присъда М. С. е признат за ВИНОВЕН в това, че за периода от 22.02.2002 г. до 16.12.2003 г. в [населено място] и [населено място] при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице-управител на "Луковит Автотранспорт" ЕООД-Луковит, съзнателно сключил неизгодни сделки-договор за покупко-продажба на недвижим имот /нот. акт № 50 от 23.10.202 г., том III, рег. № 2349, дело № 255 на нотариус П. Х . Т., рег. № 377 на НК с район на действие Луковитски районен съд със страни"Луковит Автотранспорт" ЕООД-гр. Луковит представлявана от М. Н. С. като продавач и Антонио М. А. като купувач с предмет на продажбата: недвижим поземлен имот № 335450,парцел 450 масив 335 по плана за земеразделяне с площ 5.306 дка в местността"Бяло поле" землището на [населено място] заедно с построените в имота масивна стопанска сграда със застроена площ 510 кв. м. и масивна стопанска сграда със застроена площ от 170 кв. м. и цена 6 000 лева и поземлен имот № 335457,парцел 457 от масив 335 от плана за земеразделяне с площ 17 621 кв. м. в местността "Бело поле" в землището на [населено място] представляващ автомобилен парк с насаждения и цена 5000.00 лева -договор за покупко продажба на недвижим имот във формата на нотариален акт № 107,том III, рег. № 2672, дело № 295 от 03 декември 2002 г. на нотариус П. Т., сключил споразумение с дата 15.04.2003 г. като представител на "Луковит Автотранспорт" ЕООД с "Автомотор Корпорация" АД-София и ЕТ "Спарк-2001-Искра Стефанова" [населено място] и прехвърлил със съгласието на "Автомотор Корпорация" АД-София на ЕТ "Спарк 2001-Искра Стефанова" [населено място] всички права и задължения по договор за лизинг № 3306 от 26.04.2002 г., споразумение от 15.04.2003 г. със същите страни по договор за лизинг № 3818 от 03.10.2002 г. с предмет-автомобили "CITROEN" модел JUMPER 35 LH MINIBUS и споразумение от 28.07.2003 г. със страни "Промобил Лизинг" ООД-София, "Луковит автотранспорт" ООД-Луковит съгласно което със съгласието на "П. Лизинг"-София прехвърля на ЕТ "Спарк 2001-Искра Стефанова" [населено място] всички права и задължения по договор за финансово обвързан лизинг № LRI относно автомобил вид-влекач марка РЕНО, модел Магнум и в резултат на тези сделки са произлезли значителни вреди в размер на 99 351,60 лева за представляваното от него "Луковит Автотранспорт "ЕООД. Вредите съставляват разликата между пазарните оценки на недвижимите имоти към датата на продажбите и цените по договорите за продажба на недвижимите имоти по нот. акт № 50 от 23 октомври 2002г и по но. акт № 107 от 03 декември 2002 г. на нотариус П. Т. -Луковит в размер на 27 300 лева плюс изплатените от "Луковит Автотранспорт" ЕООД-Луковит към лизингодателите-"Автомотор Корпорация" АД-София и "Пробил Лизинг" ООД-София по трите договора за лизинг от 26.04.2002 г., 03.10.2002 г. и 17.12.2002 г. в общ размер на 72 051 лева. На основание чл. 220, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което наказание е ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Ловешкият окръжен съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. В искането се поддържа, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 220 НК, тъй като сделките с процесните недвижими имоти са извършени в изпълнение колективната воля на ОС на съдружниците, поради което инкриминираното деяние е несъставомерно. Неправилно е приложена разпоредбата на чл. 220 НК и по отношение на трите споразумения по договорите за лизинг на автомобили. Не е отчетено обстоятелството, че Дружеството като страна лизингополучател към датата на сключените споразумения не е било в състояние да изплаща въобще лизинговите вноски и автомобилите са подлежали на връщане на лизингодателят, без връщане на платените дотогава вноски, както и че сключването на трите споразумения зависи изцяло от волята на страната-лизингодател. Не е взето предвид, че към датата на сключване на споразуменията Дружеството дължи на подсъдимия сумата 96 000 лева, както и установения по делото факт на цесиране вземанията, които подсъдимият имал към ЕТ "Спарк-2001-Искра Стефанова", извършено с договор от 15.04.2003 г. Дружеството е имало насрещни задължения към подсъдимия М. С., които надхвърлят платените от Дружеството по договорите лизингови вноски и вземанията на подсъдимия са цесирани в полза на встъпилия като лизингополучател по договорите за лизинг ЕТ "Спарк-2001-Искра Стефанова". Изложените обстоятелства, необсъдени от съдилищата обуславяли несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Като съществени нарушения на процесуалните правила се сочи липсата на отговор по доводите за несъставомерност на деянията. Мотивите на въззивния съд не съдържат обективна преценка на правилността на присъдата, фактите и доказателствата не са анализирани в съответствие със закона, което е довело до липса на самостоятелни мотиви, което съставлява съществено процесуално нарушение. След извършената проверка на правилността на атакуваните съдебни актове, касационният състав установи следното: Съдебните актове са постановени в нарушение на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107 НПК. Съдилищата не са изпълнили задължението си за пълно, всестранно и обективно изясняване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Неправилно съдилищата са приели, че за неизгодността на сделката е достатъчна разликата в цената на продадените недвижими имоти. В съдебно заседание оценката на имотите предмет на обвинението е претърпяла промяна. Експертите са посочили, че пазарната цена на имота по сделката от 23.10.2002 г. е 16,300 лева, а тази за имота по сделката от 03.12.2002 г. е 22 000 лева. Разликата между продажна цена и пазарна цена възлиза на 27,300 лева Към посочената цена, съдът е приобщил и сумата от 72 051 лева по трите лизингови споразумения. Приел е, че сумата от 99 351,60 лева съставлява значителни вреди, и тъй като сделките били сключени съзнателно от подсъдимия, същите са неизгодни и ангажират наказателната му отговорност. По делото не става ясно квалификациите "неизгодни сделки" и "значителни вреди" на какъв критерий почиват. Видно е от оправдателния диспозитив по т. 3 на присъдата, че по сделки за продажба на недвижими имоти с н. а. № 73, н. а. № 157, н. а. № 196, н. а. № 104, н. а. № 112 от които съгласно обвинението са настъпили значителни вреди в размер на 236 714 лева и представляващи особено тежък случай-подсъдимият е бил оправдан. В тази част на мотивите към присъдата липсва изобщо анализ на доказателствата. Съдът е приел /л. 405-гърба/, че разликата в цената дадена от комплексната съдебно-техническа експертиза на вещите лица и продажната цена по нотариалните актове-по-ниска в полза на продажната, е незначителна и "затова съдът намира, че не следва да се отчита като вреда на дружеството", поради което в тази част на обвинението съдът е оправдал подсъдимия. В същото време по осъдителния диспозитив е прието, че сумата от 99 351.60 лева съставлява значителна вреда причинена на Дружеството. Очевидно е, че мотивите страдат от противоречие и липса на анализ, което обстоятелство изключва възможността за контрол и проверка на правилността на постановения съдебен акт в обжалваната осъдителна част. На следващо място изводът, че неизгодността на сделките произтича единствено от занижената цена на която са продадени двата недвижими имота е направен без цялостен анализ на икономическото и финансово състояние на Дружеството представлявано от подсъдимия. От мотивите към присъдата /л. 404/ е видно, че съдът е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели между които и св. А. М., които са давали пари в заем на подсъдимия в качеството му на управител на дружеството, тъй като финансовото състояние на последното е било затруднено. На л. 404-405 от мотивите районният съд приема, че физически лица, включително и А. М. са давали заеми на Дружеството. Св. М./л. 188 от първ. дело/ също е давал парични заеми./. Нещо повече-посочил е, че състоянието на Дружеството е било много тежко, което наложило дори продажбата на автомобили. В същото време Въззивния съд игнорира това обстоятелство, аргументирайки се с липсата на документи потвърждаващи дадените в заем от А. М. парични суми. Не става ясно по делото, дали Дружеството чрез Общото събрание на което е гласувана продажба на недвижимите имоти собственост на дружеството е имало друга алтернатива за възстановяване на получените от св. А. парични заеми, за които са събрани гласни доказателства. Свидетелят е посочил/л. 187/ от делото, че срещу суми в заем, които Дружеството не може да му върне, последното му продало двата имота. Сочи, че сумите в нотариалните актове са тези, които Дружеството му дължи, и че те покривали дадените от него заеми. Същите показния е депозирал и на дос. пр./том 10,л. 117/. В този смисъл са и показанията на св. Р. И./л. 188-гърба от делото/. Свидетелката е посочила, че Дружеството е вземало заеми от частни лица, които заеми трудно се връщали, липсвали средства и това налагало извършването на продажби, за които всички съдружници са били уведомявани на общи събрания. Състоянието на Дружеството е било обсъждано на Общо събрание, на което е взето решение за продажба на недвижими имоти срещу дълг. По делото са приложени протоколи от общи събрания, подписани от съдружниците на "Автотранспорт Инвест Луковит" ООД от които е видно, че отделни обекти се продават именно срещу дълг./протоколи т. пети на л. 57,л. 70,л. 90,л. 103 и др./. Видно е също така, че се касае до вземане на колективни решения свързани с финансовото състояние на Дружеството. С протокола на л. 103 е взето решение за продажба на поземлен имот № 335457 и управителя на Дружеството е бил упълномощен от Общото събрание да извърши всички процедурни въпроси по нотариален път. Този имот е бил продаден на св. А. М. На л. 90 в протокола е взето принципно решение за продаване на част от имуществото на Дружеството за погасяване на задълженията към кредитори. Докладвано е, че Дружеството е взело кредити в размер на 18 000 лева от А. М. и че то оцелява само с кредити от частни лица, поради което са налага продажба на имуществото-движимо и недвижимо. Това обстоятелство изрично е било подкрепено от съдружниците С. Д. и В. Б. Изложените обстоятелства съдържащи се в кориците на делото не са обсъдени и анализирани. Съдилищата формално са изложили фактите приемайки, че вредата за Дружеството се явява в разликата между продажната цена и пазарната посочена от вещото лице. Не е взето предвид, че съдружниците на подсъдимия са упълномощили подсъдимия да извърши всички процедурни въпроси свързани с продажбите, както и че с последните се погасява задължение на Дружеството към купувача. Правилно в писмените бележки е отбелязано, че във връзка с приетата неизгодност на сделките, съдилищата не дават отговор какви биха били последиците от невземане на решение на съдружниците за продажба на имоти срещу дълг на частни кредитори, респ. необходима ли е била сделката предвид финансовото състояние на Дружеството. Не е съобразено Р № 14/1979 г. на ОСНК на ВС и Пост. № 7/1976 г. на Пленума на ВС по въпроса за неизгодността на сделката и причинения резултат като вреда, които да обосноват приетия от съдилищата пряк умисъл. Съгласно посоченото решение дали сключената сделка е неизгодна, се преценява с оглед на всички условия, поради които е била сключена. Доводите касаещи съставомерността на деянието по инкриминираните три броя споразумения също са основателни. Прието е от съдилищата, че сделките за неизгодни, тъй като подсъдимият е подарил вземания на управляваното от него дружество на съпругата си в размер на 72 051 лева и неизгодността се състои не само от това, че е причинена вреда в посочения размер, но и че трите автомобила по лизинговите договори са преминали в патримониума на фирмата принадлежаща на съпругата му, т. е. в личен негов интерес. Защитата на подсъдимия още на първоинстанционното дело е поддържала, че въз основа на съдебно икономическата експертиза към 15.04.2003 г. Дружеството е имало задължение към подсъдимия в размер на 96 523,00 лева. От тази сума вещото лице Ц./л. 321 от делото/ е приспаднал сумата 66 053.80 лв. лева представляващо вноските, които дружеството е направило по лизинговите договори, при което задължението на дружеството към него остава в размер на 36 000 лева. Поддържала е, че вреда не е настъпила, тъй като на принципа на приспадането с тази сума е погасено задължението на Дружеството към подсъдимия. Св. Вл. Х. -гл. счетоводител през инкриминирания период е посочил/том. 10 л. 87 от дос. пр./, че лизинговите вноски са били погасени, както с пари от оборота на фирмата, така и с пари които са давани като временен заем от М. С.. Изложените обстоятелства са от значение и за преценката относно субективната страна на деянието, респ. налице ли е съзнателно сключване на неизгодна сделка във вреда на управляваното от него Дружество. Доводът на защитата не обсъден от районния съд. Въззивния съд формално е визирал договорите, липсва анализ на условията на сключените договори. Не е обсъдено обстоятелството, дали дружеството към момента на прехвърляне на автомобилите е имало финансов ресурс да продължи на плаща вноските по тях. Заключението на вещото лице Ц. не е коментирано в мотивите на съдилищата, а след като е имало искане от защитата на подсъдимия, те са били задължени да отговорят дали приемат доводите в тази насока или не и изложат съответни съображения. Задължението следва по силата на чл. 305, ал. 3 НПК за първоинстанционния съд и чл. 339, ал. 2 НПК за въззивната инстанция. Съгласно чл. 107, ал. 3 НПК съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. Като не е изпълнил тези задължения, съдът е нарушил процесуалните права на осъденото лице. Липсата на мотиви в тази насока поставя касационната инстанция в невъзможност да се произнесе по основателността на доводите поставени пред нея. От изложеното е видно, че съдилищата не са изпълнили задължението си за пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Не са дали отговор на доводите поставени от подсъдимия, с което са ограничили процесуалните му права да знае защо и въз основа на какви доказателства е бил признат за виновен при изричното спазване на чл. 303 НПК. Нарушението на процесуалните правила е съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и съставлява основание за отменяване на въззивното решение по реда на възобновяването и връщане на делото на стадия на второистанционното му разглеждане. При повторното разглеждане на делото следва да се анализират всички доказателства-гласни и писмени относими към предмета на обвинение, по преценка да се извършат допълнителни следствени действия и постанови законосъобразен съдебен акт съответен на установените и приети фактически положения. Съдът констатира, че приетия с присъдата период на продължавано престъпление от 22.02.2002 г. до 16.12.2003 г. не е съобразен с визираните сделки по време на извършване-съответно 23.10.2002 г., 03.12.2002 г., 15.04.2003 г. и 28.07.2003 г., което също следва да се вземе предвид при повторното разглеждане на делото. Воден от тези мотиви и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение