Решение № 7748 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3388/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. С., чрез адв. М. Икономов, против решение 1452/19.02.2025 г., постановено по адм. дело 101/2025 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение 12647/03.12.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт, като постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му, ведно със законните последици от това. Представя писмено становище. В съдебно заседание касационния жалбоподател лично и чрез процесуалния си представител са заявили, че поддържат касационната жалба. Ответникът - Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на К. С., гражданка на Сирия, против решение 12647/03.12.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано да й се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на административния акт, представени са и справки относно актуалната обстановка в Сирийска Арабска Република. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, административния съд е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Административния съд е приел, че административния орган правилно е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства и е констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, както и че е правилна преценката му, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсещата закрила. Това е така защото чужденката е заявила, че спрямо нея не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. Единствената причина сочена от кандидатката за международна закрила е общата обстановка на несигурност в страната зареди войната и лошото икономическо положение. От така изложеното административния съд е приел, че не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ. К. С. не е била заплашвана, върху нея не е било оказвано насилие, не е осъждана и не е била преследвана от официалните власти. За пълнота административния съд е приел, че с оглед фактическата обстановка, която е установена да е осъществена към датата на издаване на акта е спазена разпоредбата на чл. 142, ал.1 от АПК. Съдът е съобразил и представените нови факти съгласно новите справки, но същите съгласно чл. 142, ал.2 от АПК не водят до промяна. След обсъждането на доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, съдът приема, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от съдебния състав, и които, предвид възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. Съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденката, за която правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Административният орган е извършил преценка на сигурността в Сирия с оглед данните в изготвените справки. Същите са изготвени от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представляват официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в документа. При постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход. Настоящата инстанция намира, че действително от изложената бежанска история не се установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от чужденката история при провеждане на интервюто на 27.08.2024 г., първоинстанционният съд правилно приема, че К.С. не е била обект на преследване. В бежанската си история чужденката е заявила, че е напуснала Сирия заради войната и лошите условия на живот. Ето защо касационната инстанция намира, че в твърденията на К.С. пред интервюиращия орган не се съдържа конкретна информация за преследване по причини етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група. Поради това не се налице и предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по добри условия за живот и реализация. В тази връзка настоящият съдебен състав, приема за правилен извода на първоинстанционният съд, че чужденката, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което законосъобразно е отхвърлена молбата за предоставяне на бежански статут. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателката. Данните, съдържащи се в проведеното с нея интервю, налага извода за липса на доказателства тя да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденката в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното й положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/. По изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение е правилно, което при липсата на установени други отменителни основания, налага оставянето му в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,