Решение № 4968 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8597/2015 г.

Решение № 4968 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8597/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Евроманган" ЕАД - с. Ц., община Балчик, представлявано от изпълнителния директор Д. У., чрез пълномощника адв. Ж. Д., против решение № 65/25.05.2015 г., постановено по адм. дело № 199/2015 г. по описа на Административен съд гр. Д., с което е отхвърлена жалбата му против т. 5 от задължителни предписания по протокол за извършена проверка изх. № 1202/29.12.2014 г. на дирекция "Инспекция по труда" /ИТ/ гр. Д.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответната страна по касационната жалба - дирекция "Инспекция по труда" гр. Д., не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно С обжалваното решение на Административен съд гр. Д. е отхвърлена жалбата на "Евроманган" ЕАД против т. 5 от задължителни предписания, съдържащи се в протокол за извършена проверка изх. № 1202/29.12.2014 г. на дирекция "ИТ", с които работодателят е задължен да организира изготвянето и поставянето по подходящ начин на работното място на инструкция за безопасна работа с челен товарач. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореното задължително предписание е законосъобразно като съответстващо на всички изисквания по чл. 146 АПК. Като е обсъдил доказателствата, събрани в административното производство, представените при обжалването на акта по административен ред, включително писмените обяснения на служители в предприятието - работодател, както и тези, представени в съдебното производство, съдът е направил извода, че не е била изготвена и не е била поставена на видно място инструкция за безопасна работа с челен товарач, както и че това задължение произтича от разпоредбата на чл. 277, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ във връзка с чл. 166, ал. 1 от Наредба № 7. Посочил е, че основната цел на инструкциите за безопасна работа е да се определят минималните мерки за безопасност и здраве и изискванията за съответния вид дейност или работа с работно оборудване, за да се гарантира безопасността на всички работещи, които могат да бъдат засегнати от тези дейности. В случая дори и да се приеме, че работодателят е издал инструкция за безопасна работа с челен товарач, фактът че тя се съхранява при началника на обогатителната фабрика, води до извода, че не е изпълнено задължението инструкцията да е обявена по подходящ начин на работното място на работещия с челен товарач. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Пред административния съд е оспорено от "Евроманган" ЕАД задължителното предписание по т. 5 от протокол за извършена проверка изх. 1202/29.12.2015 г., съставен от инспектори в дирекция "Инспекция по труда" гр. Д., с което е дадено предписание на дружеството в качеството му на работодател, да организира изготвянето и поставянето по подходящ начин на работното място на инструкция за безопасна работа с челен товарач на основание чл. 277, ал. 2 КТ във връзка с чл. 166, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /по-долу означавана като "Наредба № 7/1999 г."/. Оспореното пред съда предписание, както и останалите, обективирани в същия протокол за проверка, са издадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения и на вредните последици от тях. В протокола е посочено, че проверката е извършена на 15.12.2015 г. на място в рудника на "Евроманган" ЕАД и по работни места, както и на представените писмени документи, които са описани. В т. 5 от констатациите към протокола е посочено, че липсва инструкция за безопасна работа с челен товарач, което е в нарушение на изискванията по чл. 166, ал. 1 от Наредба № 7/1999 г. От фактическа страна по делото не се спори, че не съществува нарочно съставен от работодателя "Евроманган" ЕАД документ, представляващ инструкция за безопасна работа с челен товарач. Становището на работодателя, поддържано както пред първата инстанция, така и в касационната жалба, е, че инструкцията за безопасна работа с челен товарач се съдържа в документа, озаглавен "Ръководство за оператора на челен товарач", съставен от производителя на машината /челен товарач/, и по-конкретно на стр. 77-83 от това ръководство. Поддържа се също, че единственият работник, назначен на позиция /длъжност/ "машинист на челен товарач" е бил запознат с това ръководство и същото му е било предоставено и се е намирало на негово разположение в кабината на товарача, както и при началника на обогатителната фабрика. Противно на твърдението на касатора, в първоинстанционното производство е приет като доказателство документ, озаглавен "Ръководство на оператора на челен товарач", съставен от производителя "Volvo" /"Оperators manual L90E/L110Е/L120Е"/, като този документ е приет с определение на съда от съдебно заседание на 27.04.2015 г. и е приложен на л. л. 60-305 от делото. С разпореждането по хода на делото № 520/97.04.2015 г. съдът е върнал на дирекция "ИТ" приложения по преписката оригинал на това ръководство, но с молба вх. № 1011/21.4.2015 г. /изх. № 20/17.04.2015 г./ жалбоподателят "Евроманган" ЕАД е представил заверено копие от същото ръководство, което впоследствие е прието от съда като доказателство. Именно този документ е обсъден в мотивите на съдебното решение. При безспорния факт, че това ръководство, съответно и указанията, съдържащи се на стр. 77-83 от него, не са съставени от работодателя "Евроманган" ЕАД, а от производителя на машината, то правилен е извода на административния орган, възприет и от съда, че не е изпълнено задължението на работодателя да състави и утвърди правила за безопасност при работа с такава машина. Становището на жалбоподателя, че не е необходимо изготвянето на правила или писмена инструкция за безопасна работа с челен товарач, е неправилно. В разпоредбата на чл. 277, ал. 1 КТ /в приложимата редакция, съгласно ДВ, бр. 25 от 2001 г., отм. с ДВ, бр. 54/2015 г., в сила от 17.07.2015 г./ е предвидено, че работодателят разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, които не могат да противоречат на нормативните изисквания, а в ал. 2 на същия член, изрично посочена в обжалваното предписание като основание за издаването му, е предвидено, че правилата по предходната алинея се обявяват по подходящ начин на работните места. Изпълнението на задължението по чл. 277, ал. 2 КТ предполага предхождащо го изпълнение на задължението по ал. 1 - да бъдат разработени и утвърдени правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието. Същевременно, в чл. 166, ал. 1 от Наредба № 7/1999 г. е предвидено, че работодателят предоставя на работещите съответна информация и когато е необходимо, писмени инструкции за използване на работното оборудване, а в ал. 2 е предвидено, че при използване на работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят осигурява прилагането на писмени инструкции. Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 се намира в глава шеста от Наредба № 7/1999 г., озаглавена "Използване на работно оборудване", в раздел I - "Общи изисквания". Наредбата се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност и с нея се определят минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на всяко работно място и при използване на работното оборудване. Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от наредбата се отнася за използване на работно оборудване, докато разпоредбата на чл. 277, ал. 1 КТ е по-обща и се отнася за всички правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието. Противно на твърдението на касационния жалбоподател, не съществува противоречие между тези разпоредби, тъй като същите се съотнасят една към друга като общ към специален закон. Дори да се приеме твърдението, че двете разпоредби уреждат по различен начин едни и същи отношения, то следва да бъде приложената законовата норма - тази на чл. 277, ал. 2 КТ, тъй като се намира в нормативен акт от по-висок ранг. Издаденото от производителя на машината /в случая челен товарач или фадрома/ ръководство за експлоатация може и следва да послужи като база и основен източник на информация при съставянето на правила или инструкция за безопасност при работа със съответната машина, но не може да замести тези правила. Задължението на работодателя по чл. 277, ал. 1 КТ е обусловено от необходимостта правилата да се отнасят за конкретното предприятие и работно място, което означава да са изведени от и съобразени с условията на труда в това предприятието и същевременно да осигуряват здравословните и безопасни условия на труда на работниците именно в това предприятие. Неоснователно е поддържаното становище в касационната жалба, че задължението, което е дадено с оспореното предписание не съответства на цитираните в него разпоредби. Неправилно е становището, че задължението на работодателя да предоставени информация за работа с челен товарач било изпълнено, поради това че ръководството за експлоатация на челен товарач /има се предвид цитираното по-горе ръководство, което е съставено от производителя/ било на разположение на единствения работник на длъжност оператор на челен товарач. Писмените обяснения на П. П. и С. С. /приложени на л. 32 и 33 от делото/ са дадени от служители в предприятието, които поради това са вероятно заинтересовани от изхода на процеса. Затова съдът правилно не е приел за доказано изложеното в тези обяснения твърдение, че единият екземпляр от ръководството се намирал в кабината на челния товарач и винаги бил на разположение на водача. Наред с това, в същите обяснения се поддържа, че инструкциите за безопасна работа с машините и съоръженията се съхраняват от началника на обогатителната фабрика /според данните по делото, С. С., който е дал писмени обяснения, заема точно тази длъжност/. Следователно, дори и да се приеме, че писмени инструкции за работа с челен товарач са били изготвени и съгласувани от работодателя, то същите са се намирали /на съхранение/ при началника на обогатителната фабрика, а не на съответното работно място, за да бъдат ползвани от съответния работник. Изложените в касационната жалба доводи, че работникът, назначен на позиция /длъжност/ машинист на фадрома е правоспособен машинист на пътностроителни машини, който е запознат с длъжностната характеристика за длъжността и е преминал инструктаж по безопасност, в това число и относно изискванията за челен товарач, са неотносими към правния спор, тъй като наличието на тези обстоятелства не игнорира задълженията на работодателя по чл. 277, ал. 2 КТ и чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7/1999 г. В случая е установено, че липсват разработени и утвърдени от работодателя правила за здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, в частност такива, свързани с използване на челен товарач, включващи инструкции за използване на такава машина, които да са обявени по подходящ начин на съответните работните места /или място/. Предвид изложените съображения, установено е, че дружеството-работодател не е изпълнило задълженията си произтичащи от разпоредбите на чл. 277, ал. 2 КТ и чл. 166, ал. 1 от Наредба № 7/1999 г., поради което е допуснато нарушение на трудовото законодателство, представляващо основание за издаване на предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ. В разпоредбата на чл. 404, ал. 1 КТ е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т. т. 1 - 11, като в т. 1 е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство и др. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспореното предписание по т. 5 от протокол изх. № 1202/29.12.2014 г. на дирекция "ИТ" гр. Д., съдът е постановил правилно съдебно решение. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение