Решение № 1468 от 9.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Омега 33 ЕАД гр. София, представлявано от А. Ангелов срещу Решение 1120/23.02.2022г., постановено по адм. дело 11849/2021г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ СФР19-РД77-53/14.11.2019г., издаден от орган по приходите в отдел Ревизионен контрол към дирекция Ревизии и събиране на вземания в СО, потвърден с решение СОА20-РД28-5/05.02.2020г. на кмет на СО, с който на дружеството са установени задължения за периода 01.12.2015г. 31.12.2018г. за ДНИ главница в размер на 8 499.60лв. и лихва в размер на 1 898.58лв. и ТБО главница в размер на 39 840лв. и лихви в размер на 9 063.60лв. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът при правилно изяснени по спора факти и обстоятелства е достигнал до неправилни правни изводи. Според касатора с оглед определение 673/03.12.2020г., постановено по т.д. 645/2020г. на ВКС апортната вноска направена от Медимаг МС ООД /с настоящо название Медигор ЕООД/ в капитала на Омега 33 ЕАД следва да се счете за недействителна по отношение на държавата и общините предвид чл. 216, ал. 1 от ДОПК. Обявяването на относителната недействителност на сделка има обратно действие от момента на извършване на разпоредителното действие, а не от момента на влизане на решението в сила. Неправилно АССГ е приел, че недействителността по чл. 216 от ДОПК се разпростира само по отношение на държавата, като това не се потвърждава и от граматическото и систематично тълкуване на чл. 216, ал. 1 от ДОПК. Нормата има за цел да охрани държавния интерес за събиране на публични вземания, а не да ги разделя според титуляра или вида им. Нито чл. 216, ал. 1, нито този на ал. 2 визират разделяне на публичните задължения на държавни и общински. Обявяването на относителната недействителност на апортната вноска на Медимаг МС ООД дава възможност на публичния изпълнител да извърши действия с имотите като с получените средства погаси задълженията на дружеството извършило апорта за всички публични вземания вкл. и тези за ДНИ и ТБО. Сочи се още, че съдът не е обсъдил възражението на касатора, че Медимаг МС ООД като предходен собственик на имота през ревизирания период е заплатил ТБО за него въз основа на пряко договаряне за събиране на битови отпадъци с Волф 2009 ЕООД, като са представени доказателства в тази насока и в тази връзка тези задължения установени с оспорения РА са незаконосъобразни. По подробно изложени доводи моли за отмяна на решението на АССГ и за отмяна на оспорения РА. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Кмета на Столична община, чрез процесуален представител я оспорва и твърди, че е неоснователна. Моли съда да потвърди решението на АССГ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. По делото е депозирана частна касационна жалба от Кмета на Столична община срещу определение 2280/21.03.2022г., постановено по адм. дело 11849/2021г. на АССГ с което е оставено без разглеждане искане от 07.03.2022г. за изменение на решението в частта за разноските. Навеждат се доводи за неправилност и се моли за неговата отмяна и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред АССГ. Ответникът по частната жалба чрез процесуален представител я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната касационна жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по адм. дело 11849/2021г. на АССГ е образувано в изпълнение на Решение 11316/09.11.2021г., постановено по адм. дело 4280/2021г. на ВАС, Първо отделение, с което е обезсилено , постановено по адм. дело 3175/2020г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Негов предмет е законосъобразността на Ревизионен акт СФР19-РД77-53/14.11.2019г., издаден от орган по приходите в отдел Ревизионен контрол към дирекция Ревизии и събиране на вземания в СО, потвърден с решение СОА20-РД28-5/05.02.2020г. на кмет на СО, с който на Омега 33 ЕАД са установени задължения за периода 01.12.2015г. 31.12.2018г. за ДНИ главница в размер на 8 499.60лв. и лихва в размер на 1 898.58лв. и ТБО главница в размер на 39 840лв. и лихви в размер на 9 063.60лв. За да достигне до извод за неоснователност на жалбата срещу оспорения РА, първоинстанционният съд е съобразил следното от фактическа и правна страна: На дружеството Омега 33 ЕАД са определени задължения за ДНИ и ТБО по отношение на недвижими имоти, представляващи самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр. София, м. Манастирски ливади изток, кв. 110, УПИ II 755: 1. Офис 1 със застроена площ от 377.98кв.м.; 2. Офис 2 със застроена площ от 385.15кв.м.; 3. Подземен гараж 1 със застроена площ от 377.12кв.м., като е прието, че дружеството е собственик предвид постъпила в него апортна вноска на тези имоти от Медимаг МС ООД. Установено е, че при започване на ревизионното производство е постановено решение 169/25.01.2019г., по търговско дело 3280/2017г. на СГС, образувано по искова молба на публичен изпълнител при ТД на НАП София на основание чл. 216, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 от ДОПК, като с това решение е обявена недействителността на извършената апортна вноска. С решение 144/14.01.2020г., постановено по в.т.д. 3479/2019г. на Апелативен съд София е потвърдено решението на СГС. С определение 673/03.12.2020г., постановено по т.д. 645/2020г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решението на САС. АССГ е приел, че издадения РА не е нищожен тъй като са налице събрани доказателства относно компетентността на Директора на Дирекция Ревизии и събиране на вземания при СО да издава РА. На второ място първоинстанционния съд е приел, че издадения РА е и материално законосъобразен с оглед решението на СГС с което е обявена недействителността на извършена непарична вноска в капитала на дружеството от страна на Медиго ЕООД / с предходно наименование Медимаг МС ООД/ представляваща посочените по-горе недвижими имоти, спрямо държавата по иск на публичен изпълнител на основание чл. 216, ал. 1, т. 3 от ДОПК. Съдът е приел, че с решението на СГС е обявена относителната недействителност на непаричната вноска и предвид залегналите мотиви в ТР 1/19.05.2004г. на ВКС по ТД 1/2004г. на ОСГК е приел, че относителната недействителност е настъпила като последица от съдебно решение с което е уважен конститутивен иск, като спрямо Омега 33 ЕАД благоприятната последица е, че длъжникът Медигор ЕООД се смята за носител на прехвърленото право, а преобретателят не се смята за притежател на субективното право спрямо кредитора. Достигнато е до извод, че в конкретния случай последиците на относителната недействителност на непаричната вноска, с предмет недвижимите имоти, по отношение които са установени публични вземания за ДНИ и ТБО са ограничени единствено и само спрямо държавата, представлявана от публичния изпълнител и тази недействителност няма действия спрямо Столична община, която не е била страна по делото. Според АССГ Омега 33 ЕАД към момента на съставяне на РА и към настоящия такъв е задължено лице по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ и само след успешно проведено производство по иск за обявяване недействителността на извършената с учредителния акт непарична вноска по отношение на дружеството, то последното би имало право да твърди, че не дължи ДНИ и ТБО по отношение на апортираните имоти. С оглед на горното АССГ е отхвърлил жалбата. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Видно е, че с РА СФР19-РД77-53/14.11.2019г., на дружеството са установени задължения за периода 01.12.2015г. 31.12.2018г. за ДНИ главница в размер на 8 499.60лв. и лихва в размер на 1 898.58лв. и ТБО главница в размер на 39 840лв. и лихви в размер на 9 063.60лв. Основния въпрос на който е следвало да отговори първоинстанционния съд е дали дружеството-касатор се явява данъчнозадължено лице за ДНИ и ТБО по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ т.е. дали дружеството към момента на съставяне на РА се явява собственик на облагаемите с данък и такса недвижими имоти с оглед влязлото в сила решение на СГС по 169/25.01.2019г., по търговско дело 3280/2017г. Видно от това решение е обявена недействителна на основание чл. 216, ал. 1, т. 3 от ДОПК по отношение на държавата, по иск на публичен изпълнител, извършената с учредителен акт от Медигор ЕООД /с предходно наименование Медимаг МС ООД/, непарична вноска в капитала на Омега 33 ЕАД, при учредяването му, с предмет недвижими имоти самостоятелни обекти, находящи се в гр. София, офис сграда с магазини и подземен гараж в УПИ II 755, в кв. 110 по плана на гр. София, м. Манастирски ливади. Разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 3 от ДОПК /в редакцията си към ревизирания период ДВ бр. 105/2005г./ гласи, че недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения: непарични вноски на имуществени права на длъжника. В нормата на ал. 2 от с.з. е посочено, че недействителността по ал. 1 се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител по реда на ГПК. В конкретния случай, както правилно е посочил и АССГ се касае за относителна недействителност на извършената апортна вноска, като меродавен момент към който се преценява относителната недействителност на извършената апортна вноска е връчване на заповедта за възлагане на ревизията. Специалният иск по чл. 216, ал. 1 ДОПК, уреждащ правата на Държавата и общините при разпореждане от техен длъжник с публични вземания със свое имущество с цел да ги увреди е по своята правна природа вид отменителен иск, което следва от чл. 216, ал. 3 ДОПК, предвиждаща субсидиарно приложение на чл. 135 ЗЗД. В тази връзка правилно АССГ се е позовал на т. 1 от ТР 1/19.05.2004г., на ВКС по ТД 1/2004г. на ОСГК но само до развитите доводи относно относителната недействителност последната предполага действителна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо едно или няколко лица. Правото да се иска прогласяване на недействителността на конкретен акт на разпореждане е дадено именно на лицата, които са защитени от нормата на закона, т. е. лицата с конкретен материален интерес. За тези лица недействителността на сделката е една възможност, едно право, упражняването на което зависи само от тях. Последиците на относителната недействителност са ограничени спрямо определени лица и по отношение на определени имущества, тя няма действие по отношение на всички и може да бъде заздравена. Тези изводи на ВКС следва да бъдат съпоставени и тълкувани обаче във връзка с нормата на чл. 216, ал. 1, т. 3 от ДОПК по отношение обхвата на обявената относителна недействителност прямо посочените в нормата субекти. Както е посочено в касационната жалба, тази норма има за цел да охрани общия държавен интерес за събиране на публичните вземания, поради което и законодателят е определил и кръга лица които имат законовото право да заведат такива искове само и единствено публичния взискател или публичния изпълнител тъй като се касае за публични вземания. Разпоредбата на чл. 162, ал. 2 в т.1-9 сочи кои вземания на държавата и общините се приемат за публични, в т. 1 са посочени данъци, а в т. 3 такси, независимо дали са държавни или общински. Както в текста на чл. 216, ал. 1 от ДОПК законодателят е визирал публични вземания, като не ги дели на държавни и/или общински, така процедира и в нормата на чл. 162, ал. 2 от ДОПК. Стриктното тълкуване на чл. 216, ал. 1 от ДОПК води до извод, че се касае до обявяване недействителност на сделки спрямо държавата съответно общината т.е. сложено е равенство между държава и общини при обявяване недействителни на изброените в т. 1 6 от нормата действия. Обявяването на относителна недействителност има обратно действие, като се приема в практиката на ВКС, че разпоредителната сделка не е била извършвана, респек. преобретателя на имота не е бил собственик на последния. Недействителността обявена с решение на СГС макар и само по отношение на държавата по иск на публичния изпълнител се разпростира и по отношение на общините поради характера на дължимите вземания данъци и такси, като последните са публични по своята същност. Тъй като нормата на чл. 261, ал. 1 от ДОПК, както посочи по горе съда не дели публичните вземания на държавни и частни, а е предвидила недействителността да се установява общо по отношение на определени публични вземания, то ВАС приема, че в конкретния случай обявената недействителност по иск на публичен изпълнител, извършена с учредителен акт от Медигор ЕООД /с предходно наименование Медимаг МС ООД/, непарична вноска в капитала на Омега 33 ЕАД, при учредяването му, представляваща посочените по-горе недвижими имоти има действие и по отношение Столична община, тъй като с нея де факта се приема, че Омега 33 ЕАД към момента на откриване на ревизионното производство не е собственик на недвижимите имоти т.е. дружеството не е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения РА бъде отхвърлена. По отношение частната касационна жалба следва де се вземе в предвид както изхода на спора по настоящото дело, при което се следва и отмяна на съдебния акт в частта за разноските, така и правилните доводи на АССГ, че Столична община не е представила списък с разноските по чл. 80 от ГПК, като при липса на такъв предвид т. 9 от ТР 6/06.11.2013г. на ВКС, по т.д. 6/2012г. на ОСГТК молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските е недопустима. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за две съдебни инстанции общо в размер на 2 685лв. в т.ч. 50лв. д.т. пред АССГ, 475лв. д.т. пред касационната инстанция и 2 160лв. адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение