Решение № 13841 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9534/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) 2014-2020 г. срещу Решение 1338 от 22.07.2024 г. на Административен съд Враца по адм. дело 315/2024 г. С обжалваното съдебно решение е отменено решение от 29.03.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020 г., с което е отказана верификация на разходи в размер на 197 051,13 лева, като не е признат и съответстващият размер на допустимо собствено финансиране в размер на 22 167,28 лева, по Искане за окончателно плащане 17 от 08.03.2024 г., подадено от Водоснабдяване и канализация ООД Враца (ВиК - Враца), и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014 2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за правилни изводите на съда, че административният акт е издаден от компетентен орган и че за законосъобразността на отказа за верификация е достатъчно да се установи, че е започнала процедура по администриране на нередност, за която УО предвижда определяне на финансова корекция, съответна на неверифицирания разход. Сочи за неправилни обаче изводите на първоинстанционния съд, че влязлото в сила на 13.06.2024 г. Решение 393 от 13.11.2023 г. по адм. дело 493/2023 г. на АС Враца (потвърдено с Решение 7324 от 13.06.2024 г. по адм. дело 670/2024 г. на ВАС, VII отд.), с което е отменена определената финансова корекция на ВиК Враца с решение на УО от 04.08.2023 г. представлява нов факт с правно значение по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, настъпил след издаване на оспорвания акт, но действащ с обратна сила. Твърди, че от една страна от първоинстанционния съд не са анализирани относимите разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., ЗУСЕФСУ) и Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, и тяхната приложимост спрямо актуалната фактическа обстановка по делото, след отмяната на цитираната финансова корекция (Наредба Н-3), а от друга не са конкретизирани твърденията на съда, че актът противоречи на материалния закон. Обосновава изводите си с текста на т. 14.2 от Насоките за кандидатстване по процедурата и относимата нормативна регламентация и твърди, че при условие на отмяна на цитираното решение от 04.08.2023 г. за определяне на финансова корекция, безспорно се променя базата за изчисляване на процентното ограничение на посочената категория разходи общият размер на верифицираните допустими разходи по проекта, което неминуемо влече служебно преизчисляване на категорията разходи по т. 4 от оспорвания административен акт от УО. Предвид посочено счита, че съдебното решение не съответства на материалния закон, тъй като не отчита релевантната правна уредба, позволяваща служебна преверификация при действието на оспорвания административен акт, което е основание за отмяната му. Сочи, че в нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд е отказал делото да бъде отложено с цел да се извърши възстановяване на бенефициера на разходи по извършената финансова корекция, респективно да се направи преизчисляване на сумата по т. 4 от акта, предвид което е опорочено правото на защита на ответната страна и същото влече основание за отмяна на съденото решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Твърди, че видно от представената като доказателство в производството кореспонденция между УО и ВиК Враца, от общата дължима сума за плащане във връзка с Решение 7324 от 13.06.2024 г. по адм. дело 670/2024 г. на ВАС 7 921 941, 52 лв. представляваща (7 833 165, 52 лв. - дължима сума от УО на ОПОС към бенефициера по отменената финансова корекция и 88 776,00 лв. удържани на предходен етап лихви по три нередности, касаещи сключени три договора на бенефициера с изпълнители) се приспада сумата на непогасените задължения по двете финансови корекции (15 152, 50 лв. + 715 111, 58 лв. = 730 264,08 лв.) или на ВиК Враца следва да бъде преведен остатък от дължимата сума на обща стойност от 7 191 677, 44 лв., предвид което е несъмнено обстоятелството, че УО ще възстанови съответната сума. Не на последно място касаторът посочва, че отправя искане за изменение на първоинстанционното съдебно решение в частта за разноските, при оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение, тъй като от негова страна е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ВиК - Враца, доколкото е налице правна възможност да бъдат присъдени разноски под минималния предвиден размер в Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обосновава изводите си с практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) и твърди, че съдът е пропуснал да обсъди в мотивите си приложимостта й в настоящия казус и сочи, че настоящото дело не се характеризира с фактическа и правна сложност, предвид което претендираният размер от 15 600,00 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, се явява прекомерен и необоснован. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, при условията на евентуалност да отмени обжалваното решение като разгледа спора по същество и отхвърли подадената жалбата срещу административния акт. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции въз основа на представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски, поради липса на правна и фактическа сложност по делото, като счита, че при определяне на размера на дължимите разноски следва да се съобрази решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 и решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Ответникът - Водоснабдяване и канализация ООД Враца, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага възражения на релевираните касационни доводи. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Представлява се от адв. Г. Пешковски Адвокатска колегия Враца. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. От представените в първоинстанционното производство доказателства се установява от фактическа страна, следното: На 03.07.2019 г. между УО на ОПОС и Водоснабдяване и канализация ООД Враца е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG16M1OP002-1.016 Изграждане на ВиК инфраструктура по приоритетна Ос 1 Води, за изпълнение на проект BG16M1OP002-1.016-0002 Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия обслужвана от Водоснабдяване и канализация ООД - Враца, на стойност 50 019 303, 00 лева. На 15.03.2021 г. между страните е сключено Допълнително споразумение 1/BG16M1OP002-1.016-0002-C01, с което се изменя общият срок за изпълнение на предмета по договора. На 20.06.2023 г. между УО на ОПОС и Водоснабдяване и канализация ООД Враца е сключено Допълнително споразумение 2/BG16M1OP002-1.016-0002-C02, с което се увеличава максималният размер на предоставената безвъзмездна финансова помощ. С Решение 286 от 23.12.2019 г. на ВиК ООД, гр. Враца е обявена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Инженеринг (Проектиране, авторски надзор и строителство) по проект Изграждане на ВиК инфраструктурата на обособената територия обслужвана от Водоснабдяване и канализация ООД Враца водопроводна и канализационна мрежа, по четири обособени позиции. В резултата на проведената процедура са сключени следните договори: По Обособена позиция (ОП) 1 Договор 6 от 11.02.2021 г. за Инженеринг (Проектиране, авторски надзор и строителство) на водоснабдителната и канализационната мрежа на гр. Враца, с изпълнител: ОБЕДИНЕНИЕ РОГОЗЕН 2020; По Обособена позиция 2 Договор 7 от 11.02.2021 г. за Инженеринг (Проектиране, авторски надзор и строителство) на водоснабдителната и канализационната мрежа на гр. Мездра, с изпълнител: ДЗЗД МЕЗДРА 2020; По Обособена позиция 3 Договор 16 от 08.06.2021 г. Инженеринг (Проектиране, авторски надзор и строителство) на водоснабдителната и канализационната мрежа на гр. Козлодуй, с изпълнител: ДЗЗД РОГОЗЕН 2020 По Обособена позиция 4 Договор 8 от 11.02.2021 г. за Инженеринг (Проектиране, авторски надзор и строителство) на водоснабдителната и канализационната мрежа на гр. Бяла Слатина, с изпълнител: ОБЕДИНЕНИЕ РОГОЗЕН 2020. С Решение 65 от 02.04.2020 г. на ВиК ООД, гр. Враца е обявено публично състезание за възлагане на обществена поръчка с предмет: Инженеринг (Проектиране, авторски надзор и строителство) по проект Изграждане на ВиК инфраструктурата на обособената територия обслужвана от Водоснабдяване и канализация ООД Враца ПСОВ, по две обособени позиции. В резултата на проведената процедура са сключени следните договори: По Обособена позиция 1 Договор 19 от 19.07.2021 г. за "Изграждане на навес върху изсушителни полета (2 бр) за временно съхранение на кек на ПСОВ Враца", с изпълнител: ВДХ АД. По Обособена позиция 2 договор за "Изграждане на площадка с навес за временно съхранение на обезводнена утайка на ПСОВ Козлодуй", с изпълнител: РИСК ИНЖЕНЕРИНГ АД. С решение от 04.08.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020г., на Водоснабдяване и канализация ООД гр.Враца, е определена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на допустимите разходи по Договор 6 от 11.02.2021 г. с изпълнител Обединение Рогозен 2020 по ОП 1, Договор 8 от 11.02.2021 г. с изпълнител Обединение Рогозен 2020 по ОП 4, и Договор 16/08.06.2021 г. с изпълнител ДЗЗД Рогозен 2020 по ОП 3. С Решение 393 от 13.11.2023 г. по адм.д. 493/2023 г. на Административен съд - Враца, оставено в сила с Решение 7324 от 13.06.2024 г. по адм.д. 670/2024 г. е отменено решение от 04.08.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020 г. На 08.03.2024 г. Водоснабдяване и канализация ООД Враца подава Искане за окончателно плащане 17. С решение от 29.03.2024 г., в частта му по т. 4, на основание чл. 62, ал. 2, вр. ал. 3, вр. с чл. 57, ал.1, т. 2 и 4 ЗУСЕФСУ, чл. 19, ал. 2, 3 и 4, т. 1, б. в и г и чл. 54 от Наредба Н-3 във вр. с чл. 7, ал.2, т. 1 и 4, ал.3 Постановление 189 от 28.07.2016 г. на Министерски съвет за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 2020 г. (ПМС 189), както и във вр. с т. 14.2 Общи условия за допустимост на разходите по процедурата от Условията за кандидатстване към Насоките за кандидатстване по процедурата и във вр. с чл. 40, ал. 6 и 7 от Условията за изпълнение (Приложение 2 към административния договор) ръководителят на УО на ОПОС, отказва верификация по Искане за окончателно плащане на разходи 17 в размер на 197 051,13 лева и не признава съответстващата на нея сума на собствено финансиране в размер на 22 167,28 лв., поради надвишаване на определеното процентно ограничение за съответната категория разходи, в размер на 10 % от общите допустими разходи по проекта. Представена е Заповед РД-572 от 07.08.2023 г. на министъра на околната среда и водите, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на УО на ОПОС. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд приема за безспорно установено обстоятелството, че към момента на постановяване на оспорвания административен акт от страна на административния орган е била стартирана процедура по определяне на финансова корекция приключила с издаденото от УО на ОПОС решение от 04.08.2023 г., което е било предмет на съдебен контрол и същото е било отменено с Решение 393 от 13.11.2023 г. по адм. дело 493/2023 г. на АС Враца, оставено в сила с Решение 7324 от 13.06.2024 г. по адм. дело 670/2024 г. на ВАС, VII отд. Съдът приема, че отмененото решение от 04.08.2023 г. на УО на ОПОС, с което е било определена финансова корекция на ВиК ООД Враца, представлява нов факт от значение за делото, по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, настъпил след издаване на акта, който следва да се преценява към момента на приключване на устните състезания. Анализирайки фактическата обстановка по делото, съдът приема, че с отмяната на решението за определяне на финансова корекция, сумата от 8 135 551,37 лв. подлежи на възстановяване по искане от бенефициера, като посочва, че с тази сума би се увеличил както общият размер на верифицираните разходи, така също и би имало разлика върху определеното ограничение от 10 % върху общите допустими разходи по процедурата. Обосновава извод, че с отмяната на решението от 04.08.2023 г. за определяне на финансова корекция, безспорно се променя базата за изчисляване на процентното ограничение на посочената категория разходи общият размер на верифицираните допустими разходи по проекта, което води до преизчисляване на категорията разходи по т. 4 от оспорвания административен акт. Счита, че към момента на подаване на искането за окончателно плащане, решението за определяне на финансова корекция е изпълняемо, предвид което административният орган е бил длъжен да го зачете при издаването на процесния отказ от верификация в частта по т. 4. Въз основа на горното, съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя. Решението е неправилно. Неоснователни се явяват изложените в касационната жалба възражения за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ на съда да отложи делото с оглед извършване възстановяване разходите по отменената финансовата корекция, определена с решение от 04.08.2023 г. на УО на ОПОС, респективно преизчисляване на сумите по точка 4 от оспорения акт. Този факт не е основание за отлагане на делото, тъй като не е относим към предмета на спора по изложените по долу съображения. Действително съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не се е произнесъл изрично по направеното искане, но последното не е съществено и не обосновава неправилност на съдебното решение на това основание. Процесният административен акт е оспорен само в частта му по т. 4, с която е намален размерът на верифицираните разходи за сметка на БФП по Искане за окончателно плащане 17 от 08.03.2024 г. със сума в размер на 197 061,13 лева, като не са признати съответстващият размер на допустимото собствено финансиране със сума в размер на 22 167,28 лева, поради надвишаване на процентното ограничение за съответната категория разходи в размер на 10% от общите допустими разходи по проекта, в съответствие с т. 14.2. Общи условия за допустимост на разходите по процедурата от Условията за кандидатстване към Насоките за кандидатстване, и несъответствие с правилата за допустимост. В т. 1 от акта е посочено, че съгласно уведомление от 29.03.2024 г. бенефициерът е уведомен за намаляване на допустимите разходи със сума в размер на 1 357 889,32 за сметка на БФП и със съответстващата според АДБФП на нея сума за собствено финансиране в размер на 199 323,21 лева. В цитираното уведомление е отразено, че са извършени финансови корекции по Договор 6 от 11.02.2021 г. с изпълнител: Обединение Рогозен 2020; Договор 8 от 11.02.2021 г. с изпълнител: Обединение Рогозен 2020 и Договор 16 от 08.06.2021 г. с изпълнител ДЗЗД Рогозен 2020. В т. 2 и 3 от акта е посочено, че във връзка с образувано производство по определяне на финансова корекция по Договор 7 от 11.02.2021 г. с изпълнител ДЗЗД Мездра 2020 и Договор 19 от 19.07.2021 г. с изпълнител ВДХ АД не се верифицират посочените в акта суми, като въз основа на изложеното е определен общият размер на верифицираните средства по искането за окончателно плащане, преди прилагане на определените процентни ограничения в Насоките за кандидатстване. Решението от 29.03.2024 г., в частта му по т.1, 2 и 3, не е обжалвано и е представлява влязъл в сила административен акт. Както правилно приема и първоинстанционният съд, размерът на допустимите разходи по т. 4 е на база на стойностите, посочени в т. 1 3 от акта, но не е съобразил обстоятелството, че в тази част административният акт не е оспорван и е влязъл в сила. Отделно от изложеното следва да се обърне внимание, че със специалната разпоредба на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ е предвидена възможност при започната процедура по администриране на нередност, органът да постанови отказ за верификация, предвид което отмененото решение от 04.08.2023 г. на УО на ОПОС за определяне на финансова корекция на Водоснабдяване и канализация ООД - Враца, не представлява нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като не заличава с обратна сила факта на започналата процедура по администриране на нередност (респективно факта на регистриран сигнал за нередност). С постановяване на съдебното решение се решава въпросът относно законосъобразността на издадения след започналата процедура административен акт, но последното не заличава с обратна сила и не отменя акта, с който е стартирала процедурата и е регистриран сигнал за нередност. По аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ, отказът за верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост. За да откаже верифицирането на разхода по т. 4, органът е посочил като правно основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и 4 и ал. 3 от ПМС 189, във вр. с т.14.2 от Общите условия за допустимост на разходите по процедурата от Условията за кандидатстване към Насоките за кандидатстване. Административният орган конкретно е посочил фактическото основание за неверифициране на разходите, а именно, че съгласно т. 14.2, е определено процентно ограничение в размер до 10 % от общите допустими разходи по проекта за разходи за организация и управление, проектиране, подготовка на тръжни документи, такси, оценки за съответствия (ако е приложимо), надзор подготовка на проектно предложение, като определеното процентно ограничение за тази категория разходи е било надвишено от бенефициера със 197 051, 13 лв. от БФП и 22 167, 28 лв. собствено финансиране, чиято верификация е отказана. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ разходът, за да е допустим, трябва да попада в категориите разходи, включени в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект. Анализът на изискването сочи, че за да е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК е необходимо органът не само да се е позовал на точка 2, но и точно да е посочил категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране разходи не съответстват. В съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 3 ПМС 189, максималните размери за определени категории разходи се прилагат както за определяне на размера на допустимите разходи за финансиране по бюджет на етап оценка, така и за определяне на размера на допустимите разходи за възстановяване при реално изпълнение на проекта. В мотивите на акта, органът се позовава на т. 14.2. от Условията за кандидатстване към Насоките за кандидатстване по процедурата, където са определени максимално определените нива на съответните категории разходи. В последните е посочено, че разходи за организация и управление, проектиране, подготовка на тръжни документи, такси, оценки за съответствия (ако е приложимо), надзор, подготовка на проектно предложение (разходи по раздел ІV Разходи за услуги, по раздел V Такси и раздел, VІ Непреки разходи от бюджета на проекта с изключение на разходи за информация и комуникация за проекта) до 10 % от общите допустими разходи по проекта, при прилагане на формата по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ. Следователно, противно на приетото от първоинстанционния съд обосновано и в съответствие със събраните доказателства административният орган е приел, че процесните разходи са недопустими за финансиране съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ и Насоките за кандидатстване, тъй като надвишават максимално допустимия размер. С оглед изложеното изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт, в частта му по т. 4, е неправилен. Предвид изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са основателни. Съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се отхвърли жалбата на Водоснабдяване и канализация ООД Враца срещу решение от 29.03.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС в частта му по т. 4. С оглед изхода на спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Водоснабдяване и канализация ООД Враца, да заплати на Министерството на околната среда и водите структурата, в която се намира административният орган, издал обжалвания акт, направените по делото разноски. Същите са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на по 100,00 лв. за всяка съдебна инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд