Решение № 4922 от 23.5.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 чрез служител с юридическа правоспособност Спасова срещу решение 1836/27.10.2021 година на Административен съд гр. Благоевград по адм.д. 310/2021 година. С последното е отменено негово решение РД-16-428/17.03.2021 година за определяне на финансова корекция на Моку пръдакшън ООД. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Административният орган правилно установил нередност по чл.70, ал.1, т.3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), осъществена чрез нарушение на чл.4, пар.8 от Регламент 1303/2013 година, с който се въвеждало задължение за спазване на принципите на добро финансово управление. За тази нередност, органът законосъобразно определил процентен показател корекция на основание т. 2 от Приложение 2 към чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Моку пръдакшън ООД срещу решение РД-16-428/17.03.2021 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020. Ответникът, Моку пръдакшън ООД, чрез адв. Грозданова оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения за липса на нарушение, което да субсумира сочената нередност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Благоевград е образувано по жалба на Моку пръдакшън ООД срещу решение РД-16-428/17.03.2021 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 за определяне на финансова корекция. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, но при неспазване на установената форма, при наличие на допуснати многобройни съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Относно твърдението в решението, че не е спазен т.3.8.2 от АДБФП - дълготрайните материални активи, придобити със средства по проекта да се използват единствено в стопанския обект, който получава помощта, съдът е приел, че в съответствие с дейността по проекта преносимият компютър е използван за осъществяване на дейностите по проекта и извън офиса. Относно констатацията на УО, че наетото помещение не се ползва въобще, и отсъствието на служители от офиса по време на осъществени проверки на 09.09.2020г. и 29.09.2020г. в 11. 30 ч. и 15. 30 ч., съдът е приел, че временното неползване на офиса поради установен ремонт и работата на служителите по график предвид естеството й и извънредната обстановка опровергават констатациите на органа. По отношение на извода за липса на резултати от работата по проекта, съдът е приел, че от бенефициера по проекта са създадени готови продукти. Така например с придружително писмо рег. BG16RFOP002-2.024-0485-C01-M049 от 27.01. 2020г. в ИСУН, в отговор на искане 26-11-179/ 14.01.2020г. са представени доказателства за възложена изработка на клип за Бар - Договор от 05.09.2019г. Работата е предадена с протокол и заплатена с фактура. Изработен бил и рекламен видеоклип, като след завършването му, готовият продукт е представен на УО с кореспонденция per. BG16RFOP002-2.024-0485-C01-M069 от 25.11. 2020г. Според съдебния състав актът не свързва конкретни факти с посочените като нарушени принципи на добро финансово управление. Изброяването на фактите по проверките не съответствало на мотивиране на акта в частта досежно правната квалификация за нередността по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, осъществена, според органа, чрез нарушение на чл. 4, параграф 8 и чл. 7 и 8 от Регламент /ЕС/ 1303/2013г. Според съда, в случая не са доказани елементите от фактическия състав на нередността, както и липсват мотиви относно процентния показател корекция. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК съставът на ВАС обосновава валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Касаторът не релевира възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. За правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт: Касационната инстанция приема изводите на административния съд, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Доколкото волята на органа с правна квалификация чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ е обективирана в нарочен писмен акт, съдържащ изложение по фактите, правната квалификация и диспозитив относно определената финансова корекция, органът е спазил изискването за форма на акта. Дали изводите на фактическа страна съответстват на действителната фактическа обстановка и се субсумират в правната квалификация, е аргумент касаещ материалната законосъобразност на акта. При анализ на процедурата, касационната инстанция приема, че органът е спазил разписаните правила за провеждането й: 1.По всяка от проверките на място и по документи е предоставена възможност на бенефициера за становище по фактите и за ангажиране на доказателства; 2.Органът е обективирал финалните си изводи от проверките в нарочен писмен акт, който е връчен на бенефициера; 3. На последния с писмено уведомление от 11.02.2021 година е дадена възможност за възражение съобразно чл. 73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, като е уведомен за стартирала процедура по определяне на финансова корекция с изписване на основанието и размера на корекцията; 4. С кореспонденция от 24.02.2021 година бенефициерът е направил възражение по констатациите за нередност, предпоставките и размера за определяне на финансова корекция; 5. Възраженията на бенефициера са обсъдени в акта за определяне на финансова корекция и са отхвърлени като неоснователни. Предвид това, липсват основания да се приеме за правилен извода на съда за допуснати от органа съществени процесуални нарушения. Дали изводите му относно констатациите са правилни и съответстват на събраните доказателства, отново касае спора по правилното приложение на материалния закон и обосноваността на административния акт. Относно правилното приложение на материалния закон: Касационната инстанция не споделя изводите на съда, че въз основа на установените факти органът неправилно е приложил материалния закон в частта за нарушението и квалификацията на нередността: Пропускът на съда се състои в това, че не е анализирал изложената от органа цел на проекта, съгласно която бенефициерът следва да предлага високо качествени и конкурентни услуги и продукти в областта на производството на видеоклипове, реклами и други телевизионни продукции. Съгласно Класификацията на икономическите дейности, тези по код 59, 11 включват производство на филми, видеоклипове, телевизионни предавания (сериали, документални филми и други) или телевизионни реклами. Отчетените по проекта дейности са по монтаж и озвучаване на различни събития, като попадат в обхвата на код 59.12 Технически дейности, свързани с производство на филми и телевизионни предавания, а не в обхвата на дейностите по проекта, поради което не могат да допринесат за отчитане на постигането на целта по проекта. Дори и да се приеме извода на съда за изработени два рекламни клипа за периода на отчет, то и чрез тях като обем дейност не може да се направи извод за постигане на целта по проекта, доколкото същата е свързана с предоставяне на високо качествени и конкурентни услуги и продукти в областта на производството на видеоклипове, реклами и други телевизионни продукции. Закупуването на процесната техника и дейността на персонала са само съпътстващи дейности за постигането на сочената цел. Изработването на крайните продукти във високо конкурентна среда и високо качество е целта, за която персонала работи чрез закупената техника. В тежест на бенефициера е да докаже, че при разходването на средствата от ЕСИФ по проекта осъществява дейностите по начин, необходими за постигане на целта му и постига поставената цел. Касационната инстанция приема за правилен извода на органа, че в случая бенефициерът не доказва постигането на заложените в проекта цели спрямо поетият ангажимент. Фактическата обстановка съответства на правната квалификация на нарушението чл. 33, пар.1 от Регламент 2018/1046 във връзка с чл. 4, пар.8 от Регламент 1303/2013. Доколкото именно принципите на ефективност и ефикасност са свързани с оценка на постигнатите цели чрез осъществяване на дейностите по проекта и отчитане на най-доброто съотношение между средства и цел по проекта, правилен е изводът на органа, че конкретните факти обосновават нарушение на принципите за ефективност и ефикасност. Нарушението субсумира нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, за която правилно е определена финансова корекция по т.2 от Приложение 2 към чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности. Въпреки гореизложеното, касационната инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд за отменя на обжалвания административен акт поради липса на мотиви при определяне на размера на корекцията. Преписът на израза, че същият е съобразен с характера и тежестта на нарушението, не обосновава мотивираност на размера на корекцията. Тъй като принципът на ефективност е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите действия, за определяне на размера на корекцията е от значение анализа досежно тази степен на постигане на целите. Тъй като принципът на ефикасност е свързан с установяване на използването на ресурса за постигане на целите, от значение за размера на корекцията е степента на използване на ресурса за постигане на целите. Тъй като такъв анализ органът не е направил, касационната инстанция приема за правилен извода на първоинстанционния съд за немотивираност на размера на корекцията. Предвид гореизложеното, като е отменил обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила като краен резултат. В оперативната самостоятелност на РУО е да определи размера на корекцията при съобразяване на степента на постигане на целите по проекта и степента на използване на ресурса за постигане на тези цели. Процесуалният представител на ответника не представя доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд