Решение № 4115 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11637/2018 г.

Решение № 4115 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11637/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Лазаров от [населено място] срещу решение № 4781 от 13.07.2018 г., постановено по адм. дело № 13940/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването му срещу решение № 1040-21-524/30.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което са оставени без уважение подадените от него жалби срещу разпореждане № О-21-999-00-0000454077/04.10.2.0117 г. и разпореждане № О-21-999-00-0000454085/04.10.2017 г., и двете издадени от ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – София-град. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – директорът на ТП на НОИ София - град, представляван от процесуалния му представител юрисконсулт Д. Велкова с писмена защита и в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на В. Лазаров срещу решение № 1040-21-524/30.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което са оставени без уважение подадените от него жалби срещу разпореждане № О-21-999-00-0000454077/04.10.2.0117 г. и разпореждане № О-21-999-00-0000454085/04.10.2017 г., и двете издадени от ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – София-град, с които е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болнични листове за периода от 17.08.2017 г. до 18.09.2017 г. и от 19.09.2017 до 18.10.2017 година. Съдът е приел, административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон и неговата цел, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. В подкрепа на този си извод е изложил мотиви, че с оглед липсата на подадена декларация от страна на жалбоподателя за осигурителен риск "общо заболяване и майчинство" преди настъпването на събитието, Лазаров не следва да се счита осигурен за този риск и с решението си директорът на ТП на НОИ - София-град законосъобразно е отказал отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност на Лазаров. Решението е правилно. От данните по делото безспорно е установено, че декларация за вида на осигуряване на самоосигуряващото се лице е подадена в ТП на НОИ София-град на 26.09.2008 г. от касатора, в която е посочено, че Лазаров ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, считано от 01.01.2006 година, от която дата е възобновил дейността си. Декларирането на това обстоятелство отменя и заличава предходно подадените декларации на лицето, което оборва наведените от касатора в проведеното съдебно заседание оплаквания. Както правилно е приел административният орган, а и съдът, когато не е подадена декларация по чл. 1, ал. 3 от Наредбата, размерът на реално внесените в ДОО осигурителни вноски няма за последица промяна във вида на осигуряването. Задължението за осигуряване в минимален обем е регламентирано и по закон в нормата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, но увеличаването на обема социални рискове над минималния такъв се извършва не чрез фактически действия по внасяне на осигурителни вноски, а чрез подаване на декларация, в която да бъде заявено това обстоятелство. Правилно първоинстанционният съд е приел, че конклудентните действия по внасяне на осигурителни вноски по чл. 4, ал. 4 от КСО не са обявени от нормативен акт за правопораждащ юридически факт. Според чл. 4, ал. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. За да получава обезщетение за общо заболяване, касаторът е следвало да подаде декларация по чл. 1, ал. 3, изр. 1-во НООСЛБГРЧМЛ, с която изрично да заяви желание да се осигурява доброволно за общо заболяване и майчинство. С въвеждането на института на декларация за избран вид на осигуряването законодателят имплицитно е изключил избор на осигуряване чрез конклудентни действия (например чрез плащане на съответните осигурителни вноски). По тези съображения настоящият състав счита за правилен направения от първоинстанционния съд извод, че касаторът е следвало да подаде декларация по чл. 1, ал. 3, изр. 1-во НООСЛБГРЧМЛ. Преди подаването на такава декларация той е имал статута единствено на задължително осигурено лице за рисковете инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. При този обхват на осигуряване Лазаров не е бил осигурен за общо заболяване и майчинство, поради което не е имал право на обезщетение за временна неработоспособност, независимо, че е внасял осигурителни вноски и за тези рискове - липсата на изрично заявен избор на допълнително осигуряване по чл. 4, ал. 4 от КСО прави ирелевантно внасянето на по-високи суми за осигурителни вноски, като единствено внасянето на тези суми не води до извод за осигуряване на лицето и за други рискове, извън изрично декларираните от него. Задължителното осигуряване е обективно правно задължение, т. е. правно задължение, което възниква по силата на закона и независимо от волята на задълженото лице. Доброволното осигуряване е субективно правно задължение, т. е. правно задължение, което възниква единствено по волята на задълженото лице. Наложеното от закона правно задължение е обективно (външно за субекта, извън неговата воля) ограничаване на свободата, предприето за задоволяване на определен обществен интерес. То възниква автоматично при наличието на посочените в закона предпоставки, без да е необходимо волеизявление на задълженото лице. Обратно - субективното, доброволно поето правно задължение, каквото е доброволното (обикновено допълнително) осигуряване, представлява самоограничаване на свободата на правния субект, предприета от него лично и свободно за удовлетворяване на потребност, произтичаща от неговия личен интерес. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за добросъвестно поведение на жалбоподателя предвид обстоятелството, че е внасял вноските в размер за общо заболяване и майчинство. В тази връзка решаващият състав обосновано е приел, че от неспазването на законовата регламентация не могат да се черпят права, които до настъпването на неработоспособността не са били и заявени. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника по касация, то В. Лазаров ще следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ София – град сума в размер на 100. 00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,