Решение № 10680 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15400/2018 г.

Решение № 10680 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15400/2018 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, гр. С., чрез процесуален представител, срещу решение № 202 от 06.11.2018 г. по адм. д. № 210/2018 г. по описа на Административен съд (АС) – Я.. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Сочи, че не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Платеният адвокатски хонорар не е вреда. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Ответникът – "Енсиа" ООД, гр. Я., чрез процесуален представител, в писмен отговор поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС – Я. е уважил иска на "Енсиа" ООД срещу Национална агенция за приходите за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като я е осъдил да заплати на ищеца сумата от 880 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претенцията на дружеството е за имуществени вреди, претърпени във връзка с обжалваното и отменено наказателно постановление (НП) № 291591-F323604/09.10.2017 г. на началник сектор "Оперативни дейности" в ЦУ на НАП. На основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на ищеца "Енсиа" ООД, гр. Я. е била наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. За да стигне до този правен резултат, АС – Я. след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, издадено при упражняване на административна дейност, от отмененото НП за ищеца са настъпили част от твърдените от него имуществени вреди - ползване на адвокатска помощ при обжалването и отмяната но НП; налице е вреда и тя е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното НП и настъпилите вреди. Съдът е приел иска за изцяло основателен в предявения размер от 880 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Решение е правилно. Съдът е обсъдил относимите към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С решение № 73 от 26.04.2018 г. по КАНД № 58/2018 г. по описа на АС –Я. е оставено в сила решение № 67 от 01.03.2018 г. по НАХД № 1578/2017 г. по описа на Районен съд – Я., с което е отменено като незаконосъобразно НП 291591-F323604/09.10.2017 г. на началник сектор "Оперативни дейности" в ЦУ на НАП. В конкретния случай ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 880 лв., за осъществено процесуално представителство по НАХД № 1578/2017 г. по описа на Районен съд – Я. и по КАНД № 58/2018 г. по описа на АС –Я.. Представени са доказателства за заплатеното в брой договорено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции Противно на твърдяното в касационната жалба, решението е обосновано, съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, на което е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. Решението на съда е постановено в съответствие и с Тълкувателното решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, но при съобразяване на тълкуването на закона, дадена с него, то същото е в съответствие с него и се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им. Настоящият състав намира, че правилно АС е определил началния момент от който следва да тече законна лихва върху сумата на обезщетението, а именно датата на влизане в сила на решението, с което наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно - 26.04.2018 г., до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва Национална агенция за приходите да бъде осъдена да заплати сумата от 300 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение