Решение № 4276 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1700/2013 г.

Решение № 4276 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1700/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД със седалище гр. София, против Решение № 15411 от 5.12.2012 г. на Върховния административен съд, състав на четвърто отделение, по адм. д. № 12417/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № Ж-247/10.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което му е разпоредено да отмени направената корекция на сметките за начислена електрическа енергия за периода 7.04.2008 г. - 30.09.2011 г. по партидата на "Батиман" ООД и да уведоми ДКЕВР в 7-дневен срок за предприетите действия. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване от страна на първоинстанционния съдебен състав на съществените нарушения на процесуалните правила по издаването на решението на регулаторния орган; последният, в нарушение на материалния закон - чл. 22 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 97, ал. 1, т. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката разгледал и се произнесъл по жалба извън лимитативно-определения с посочените норми обхват на материя на произнасяне на комисията; с принудителна административна мярка по реда на ЗЕ недопустимо е разрешен облигационен гражданско-правен спор между краен снабдител и краен потребител на електрическа енергия, относно задължения на потребителя за консумирана такава. Иска се отменя на първоинстанционното решение и обявяване на нищожността, евентуално-отмяната на решението на ДКЕВР. Ответникът по жалбата - ДКЕВР, чрез юрк. Райков, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Батиман" ООД със седалище в гр. Благоевград, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - основателна, поради следното: Пред първоинстанционния съдебен състав не е имало спор по следните факти: Жалбоподателят "ЧЕЗ Разпределение България" АД притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, въз основа на която извършва разпределение на електрическа енергия върху обособена територия, определена в Приложение 1 към лицензията. Заинтересованата страна "Батиман" ООД, като собственик на имот - ремонтна работилница в с. Бело поле, община Благоевград е присъединен към електропреносната мрежа на жалбоподателя въз основа на сключен между тях договор. Продажбата на доставената електрическа енергия става чрез средство за търговско измерване /СТИ/ с посочен фабричен номер на "ЧЕЗ Електро България" АД, съгласно договор от 7.04.2008 г. На 30.09.11 г. служители на жалбоподателя извършили проверка на средството за търговско измерване на доставената електрическа енергия /СТИ/, за която съставили констативен протокол /КП/ № 6002858/30.09.11 г. При проверката установили, че токовите трансформатори на трите фази на електромера са 800/5 А, или константа 160. Същевременно в клиентската информационна система на жалбоподателя същите токови трансформатори били заведени като 400/5 А, с константа 80. По тази причина електроразпределителното дружество заявило, че отчетените показания за консумирана електрическа енергия следва да умножават по 160, а не по 80 и съответно част от потребената електроенергия не се заплаща. По тази причина направило корекция на сметката на потребителя за количеството начислена електрическа енергия за периода 7.04.2008 г. /датата на сключване на договора за продажба на електрическа енергия/ до 30.09.11 г. /датата на проверката/. Така на "Батиман" ООД били начислени допълнителни задължения за електрическа енергия в размер на 3 808 лв. за този период. Това задължение, съгласно споразумителен протокол от 10.01.12 г. между "ЧЕЗ Електро България" АД и "Батиман" ООД, било договорено да се заплати на 4 вноски и впоследствие било заплатено. Производството пред ДКЕВР е образувано по жалба от "Батиман" ООД вх. № Е-11К-00-85/22.12.2011 г., подадена направо в ДКЕВР. На основание чл. 22, ал. 2 от ЗЕ /изм./, в редакцията, преди изменението в сила от 17.07.12 г., е извършена проверка по реда на глава VIII от ЗЕ. При проверката жалбоподателят е представил становище, че не става дума за неточно измерване и/или неизмерване на ел. енергия, а за ползване на такава, която се фактурира с множител 80 вместо със 160, поради което се заплаща два пъти по-евтино. Резултатите от проверката са изложени в констативен протокол от 23.07.12 г., оспорен от жалбоподателя. Изготвен е доклад от 27.08.12 г. С обжалваното решение ДКЕВР, въз основа на събраните доказателства по административното производство е приела, че в договорите, сключени от "Батиман" ООД няма данни за вида на токовите трансформатори и точния размер на константата, а от информационната система на жалбоподателя не може да се направи извод за грешка във въведените данни и за размера на въведената константа. Техническите грешки на електроразпределителното дружество не съставляват основание за коригиране на сметките за начислената електрическа енергия. Затова е постановила обжалваното решение, с което на основание чл. 201, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗЕ и чл. 102, ал. 2 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е разпоредила на "ЧЕЗ Разпределение България" АД да отмени направената корекция на сметките за начислена електрическа енергия за периода 7.04.2008 г. - 30.09.2011 г. по партидата на "Батиман" ООД и да уведоми ДКЕВР в 7-дневен срок за предприетите действия. За да отхвърли жалбата на касатора против посоченото решение на ДКЕВР, тричленният състав на ВАС е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния независим специализиран държавен орган в рамките на правомощията му, като решението е прието с изискуемия в чл. 13, ал. 1 от ЗЕ кворум и е обективирано в предвидената в закона писмена форма. Приел е, че регулаторният орган е бил сезиран с жалба на потребител относно условията за снабдяване и нормите на качество, предлагани от лицензианта, доколкото едно от тези условия е това по измерване и отчитане на електрическата енергия, съгласно задължението на лицензианта по чл. 86 от Наредбата, поради което Комисията е била компетентна да издаде процесната ПАМ на осн. чл. 97, ал. 1, т. 1, б. "в" и чл. 102, ал. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ ДКЕВР разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ. А съгласно ал. 7, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове, се регламентират в Наредбата по чл. 60 от ЗЕ. Наредбата, издадена на основание чл. 60 от ЗЕ, която регламентира редът на подаването и разглеждането на жалбите, е Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката. Процедурата по уреждането на спорове по чл. 22 ЗЕ е уредена в чл. 97 - 103 от НЛДЕ. С разпоредбата на чл. 97 от Наредбата е очертана компетентността на ДКЕВР. Компетентността по жалби на потребители срещу лицензианти е посочена в ал. 1 на чл. 97 от НЛДЕ и съгласно нея споровете следва да се отнасят до правото на потребителя да бъде присъединен, правото на лицензианта да прекъсне присъединяването и доставката на потребителя, условията за снабдяване и нормите на качество, предлагани от лицензианта на потребителите. Основателно е касационното оплакването, че първоинстанционният съдебен състав не е съобразил липсата на изложени фактически и правни основания за издаване на ПАМ, в случая. Съгласно чл. 102, ал. 2 от НЛДЕ, когато в резултат на проверката е установено нарушение на условията на лицензията, комисията взема решение относно налагането на принудителни административни мерки по реда на ЗЕ. Същите са регламентирани в глава ХIII от ЗЕ. Съгласно чл. 201, ал. 1 от ЗЕ, ДКЕВР прилага ПАМ, когато установи, че контролираните по този закон лица, техните служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции в тях или сключват сделки за тяхна сметка, са извършили или извършват действия, с които нарушават условията за извършване на лицензионната дейност. В тези случаи с цел предотвратяване или преустановяване на нарушенията, както и за отстраняване на вредните последици от тях ДКЕВР или упълномощените от тях лица съобразно компетентността им, налагат следните принудителни административни мерки: по чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а" - разпореждат писмено задължително предприемане на определени действия в определен срок. В мотивите на оспорената пред първоинстанционния съдебен състав ПАМ не е посочено кое от условията на лицензията е било нарушено като основание за издаване на мярката. Отделно от това, диспозитивът на процесната ПАМ не съдържа предписание, което да е в сила докато продължава евентуалното нарушение, а директно постановява премахване на установено от електроразпределителното дружество задължение на потребител за неплатена електроенергия. Основателно, при това, в касационната жалба се поддържа, че споровете между доставчик и потребител на електроенергия относно задълженията на последния по такива доставки са гражданско-правни и намесата в гражданско-правни отношения с административен акт е недопустима. Съгласно чл. 47, ал. 2, т. 7 от НЛДЕ, неразделна част от лицензията са утвърдените общи условия на договори (ако такива се изискват). Съгласно чл. 34, т. 3 от представените в касационното производство Общи условия на договора, потребителят носи имуществена отговорност за вреди, нанесени на продавача, когато ползва електрическа енергия, без тя да се отчита изцяло или частично от средство за търговско измерване. По аналогични спорове е налице и съдебна практика на Върховния касационен съд - Решение № 165 от 19.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 103/2009 г. на II-ро т. о., ТК, Решение № 26 от 4.04.2011г на ВКС по т. д. д. № 427/2010 г. на II-ро т. о., ТК и др. Предвид изложеното, обжалваното решение като материално незаконосъобразно и необосновано следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по същество, с което по жалба на касационния жалбоподател се отмени оспореното Решение на ДКЕВР и преписката бъде върната за ново произнасяне съобразно задължителните указания в мотивите на настоящето решение. При този изход на процеса на касационния жалбоподател следва да се присъдят 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия