Решение № 10648 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5466/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК) , във връзка с чл. 45, ал. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация / ЗМСМА /. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Кричим, представляван от председателя А.Хаджиева,подадена чрез упълномощен адв.И.Христов,срещу решение 554/15.03.2021 г. , постановено по адм. дело 220/2021 г. на Административен съд - Пловдив. С него съдът,по оспорване със Заповед АК-04-1 от 27.01.2021 г. на Областен управител на област Пловдив, е отменил решение 117, прието с протокол 17 от 12.01.2021 г. на Общински съвет - Кричим, с което е изменено Решение 111, прието с протокол 16/17.12.2020 г. от Общински съвет - Кричим. В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост, алт. за неправилност на решението като се релевират основанията за касационна отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. За обосноваването им са направени твърдения, че съдът се е произнесъл по недопустима заповед с характер на жалба, предвид подаването й срещу повторно приетият акт, респективно измененият акт,а не срещу първоначалният,който е и влязъл в сила, както и че съдът неправилно приел наличие на основанието по чл. 78а ППЗСПЗЗ , без да съобрази и анализира всички обстоятелства и доказателства по делото,освен че се е произнесъл и по ненаведени основания. По изложените съображения моли за обезсилване, алт. за отменяване на съдебното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлено оспорването на областния управител.В открито съдебно заседание на ВАС касаторът - чрез процесуалния си представител адв. И.Христов поддържа жалбата и претендира разноски за двете инстанции . Ответната страна - Областният управител на област Пловдив ,не заявява становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него след като при проверка за законосъобразност на оспореното решение на общинския съвет съдът е установил, че не са спазени законовите изисквания за издаването му, последният правилно го е отменил. Предлага решението на съда да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд намира подадената в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна касационна жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по Заповед АК-04-1 от 27.01.2021 г. на Областния управител на област Пловдив , с която е оспорено Решение 117, прието с протокол 17 от 12.01.2021 г. на Общински съвет - Кричим, с което е изменено Решение 111, прието с протокол 16/17.12.2020 г. . Твърденията в сезиращата заповед били за нарушение на общата разпоредба на чл. 21, ал. 1 т. 8 ЗМСМА,тъй като обектите на решение 117, индивидуализирани чрез актове за публична общинска собственост и скици, са пет имота, представляващи земеделска земя с начин на трайно ползване пасища,с предназначение съобразно чл. 2, ал. 2 ЗОЗЗ,но промяната на начина на трайно ползване на земеделската земя не е съобразено с процедурата по чл. 78а ППЗСПЗЗ, предвиждаща собственика на земята или упълномощено лице да подаде заявление до съответната ОСЗ,а в случая в двете решения общинският съвет е изразил воля относно "даване на съгласие" /в 111/ и "даване на предварително съгласие" /в 117/, а не за изрично упълномощаване на лице, което да инициира процедурата по промяна на начина на трайно ползване на имотите. Съдът преценил оспорването за процесуално допустимо,в която връзка посочил много решения и определения на ВАС./Приел,че областният управител е действал в правомощията си по чл.45, ал.4 от ЗМСМА и едва при повторно гледане на върнатото решение на ОбС, съгласно чл.45, ал.11 от закона, на оспорване подлежи приетото ново решение. Това решение може да има изменено или същото съдържание като върнатото решение, но представлява самостоятелен акт, който, ако бъде оспорен, подлежи на проверка за законосъобразност . С оглед горните изводи го разгледал по същество. За да отмени решение 117, прието с Протокол 17 от 12.01.2021 г. на Общински съвет Кричим, изменящо Решение 111, прието с Протокол 16/17.12.2020 г. ,административният съд е приел, че то е прието от компетентен орган, с изискуемото се мнозинство, но при нарушение на материалния закон.Съобразил,че изменението на РОС 111 с РОС 117 се изразява в пункт първи - вместо дадено съгласие за промяна НТП на пет имота - публична общинска собственост от "пасище" в "за други земеделски нужди" ,е дадено предварително съгласие за промяна НТП на пет имота - публична общинска собственост от "пасище" в "за други земеделски нужди", с определен срок на действие на предварителното съгласие - 2 години и че фактическото основание за приемане на РОС 111 е докладната записка на кмета на община Кричим - предложение до Об С - Кричим, която е обоснована с необвързващото инвестиционно намерение на Солеър Индъстрийз ООД, касаещо законовите процедури, регламентиращи възможност за учредяване право на строеж или придобиване право на собственост върху общинските имоти с цел разработване, изграждане и експлоатация на фотоволтаична централа за производство на ел.енергия. Приел,че правното основание на извършеното действие -чл. 78а ППЗСПЗЗ във вр.чл.25, ал.9 от ЗСПЗЗ, не съответства на установената по делото фактическа обстановка. Обосновал съображение,че промяната в начина на трайно ползване на имотите -публична общинска собственост от "пасище" в "други земеделски нужди", в действителност ще се реализира като инвестиция за изграждане на енергийни мощности от ВЕИ,но че цялостната процедура по първата от цитираните норми включва прилагане на документ от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), в който да е посочено, че за имота няма въведени забрани или ограничения за промяна на начина на трайно ползване, произтичащи от заповеди за защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие и за защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, или от планове за управление на защитени зони или защитени територии .С оглед на тези изводи административният съд приел, че обжалваното решение на ОС е неправилно- постановено при нарушение на материалния закон , защото не е съобразена приложимата правна уредба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на обжалваното решение, предвид произнасянето срещу повторно приетият акт, респективно измененият акт,а не срещу първоначалния,който е и влязъл в сила. Този извод следва от факта,че Областният управител е действал в правомощията си по чл.45, ал.4 от ЗМСМА и при повторно гледане на върнатото решение на ОбС, съгласно чл.45, ал.11 от с.з., на оспорване подлежи приетото ново решение. Това решение може да има изменено или същото съдържание като върнатото решение, но представлява самостоятелен акт, който, ако бъде оспорен, подлежи на проверка за законосъобразност. В тази връзка съдът правилно е съобразил ТР 5/2008 г. на ВАС че Областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 ЗА, включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. чл. 8, ал. 11 ЗОС -че актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, освен в случаите по Закона концесиите.Обосновано е съобразил решението си с константната практика на ВАС,че предмет на оспорване в процедура по чл. 45, ал. 11 ЗМСМА, съобразно волята на законодателя, е повторно приетото, а не потвърденото решение на ОбС- така напр. в Определение 13652 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. 11529/2020 г. IV отд., Определение 13774 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. 11512/2020 г., III отд. и мн.др. Не намира опора в закона и твърдението, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид произнасяне и по ненаведени основания,тъй като е налице надлежно уточнение от областния управител относно обжалвания акт,а и с оглед нормата на чл. 168,ал. 1 АПК,че при оспорване на административни актове пред първата инстанция съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Не намира опора в закона и твърдението, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, предвид следното: Решение 111 на Об С - Кричим, прието с протокол 16/17.12.2020 г., е с правно основание чл. 21, ал. 1 т. 8 и, ал. 2 ЗМСМА, чл. 8, ал. 1 ЗОС, чл. 4, ал. 1, чл. 25, ал. 9 ЗСПЗЗ и чл. 78а ППЗСПЗЗ. С изменението му съгласието е променено на предварително съгласие за срок от две години, с препратка към нормата на чл. 78а, ал. 1 ППЗСПЗЗ