Решение № 9236 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2259/2017 г.

Решение № 9236 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2259/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на П. Д. И. от гр. варна против решение № 2533 от 13.12.2016 г., постановено по адм. д. № 616 по описа за 2016 г. на Административен съд - В.. релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна на оспорвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - областен управител на област В. в писмено становище оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба е неправилност на постановения съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на П. Д. И. против мълчалив отказ на Областния управител на област с административен център гр. В., формиран по молба вх. № РД-15-9400-1304/21.12.2015 г. с искане за закупуване на жилище - частна държавна собственост, находящо се в гр. В.. С искането, отправено до областния управител жалбоподателят желае да се открие процедура по реда на Раздел III, Г. IV от ЗДС във вр. с чл. 73 и сл. от ППЗДС, с намерение същият да закупи ползвано от него ведомствено жилище - частна държавна собственост, находящо се в гр. В.. Съдът е приел, че жалбата е насочена срещу мълчалив отказ на органа, доколкото същият не се е произнесъл в законния срок, приел е също така и че обжалването е в срок, поради което е допустимо. Що се отнася до проверката за законосъборазност на основанията, посочени в чл. 146 АПК съдът е приел, че мълчаливият отказ е материално законосъобразен. В чл. 73, ал. 2 от ППЗДС, в точки от 1 до 5, изчерпателно са описани приложенията, които следва да се представят пред органа, ведно с молбата за закупуване на ведомственото жилище - частна държавна собственост, а те са: 1. заповед за настаняване, надлежно заверена, че е в сила към датата на подаване на предложението за закупуване; 2. декларации за гражданско, семейно и имотно състояние; 3. декларация за наличие на обстоятелствата по чл. 71; 4. разрешение от ръководителя на ведомството за закупуване на ведомственото жилище, в което е определена и продажната цена на имота и 5. оценка на имуществото по чл. 71, ал. 1, т. 4 от независим оценител. Кумулативното наличие на всички посочени приложения е една от фактическите предпоставки за успешното провеждане на процедурата. За да формира извод за неоснователност на искането и материална законосъборазност на административния акт съдът е посочил, че към молбата от 21.12.2015 г. не са представени всички посочени в разпоредбата приложения, а само документите по т. 2 . В решаващите си мотиви съдът е формирал извод, че доколкото на молбата от 17.06.2015 г. до директора на ДП НК "ЖИ" за разрешение за закупуване на жилището, такова все още не е издадено, то поради неизпълнение на изискванията на чл. 73 ППЗДС областният управител на област с административен център гр. В. не е нарушил материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но е неправилно, поради нарушение на приложимия материален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Неправилно и необосновано съдът е приел, че липсата на част от необходимите документи по чл. 73 ППЗДС сочи на липса на материалноправни предпоставки да се разреши закупуване на ведомствено жилище, в което жалбоподателят е бил настанен под наем. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 73 ППЗДС, продажбата се разрешава в полза на лица, отговарящи на условията по чл. 71 ППЗДС, въз основа на молба, към която са приложени документите по ал. 2 на същия текст. От съдържанието на нормата става ясно, че материалноправните предпоставки за разрешаване на продажбата се съдържат в текста на чл. 71 ППЗДС, а документите, посочени в чл. 73, ал. 2 ППЗДС формират изискване за редовност на молбата за закупуване. Ето защо неправилно съдът е смесил изискванията за редовност на сезиращата органа молба с материалноправните изисквания за признаване на правото зда се закупи държавното жилище. Следва да се посочи, че проверката за редовност на сезиращото органа искане за издаване на индивидуален административен акт предшества произнасянето по същество, за каквото се счита и мълчаливия отказ, поради фикцията на чл. 58 АПК. Проверката за редовност на искането е задължение на административния орган, който е длъжен съгласно принципа на служебното начало при условията, посочени в закона, да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка. В хипотезата на чл. 9 АПК редовността от гледна точка на закона на сезиращото искане е необходима за да да се започне административното производство. Като не е изпълнил задълженията си по чл. 9, вр. чл. 27 АПК да провери редовността на искането с оглед изискванията на чл. 73, ал. 2 ППЗДС, административния орган сам се е поставил в хипотеза мълчанието му да се счита за отказ по същество, т. е. отказ по материалноправните предпоставки по чл. 71 ППЗДС. Именно наличието на същите е предмет на съдебния контрол за законосъобразност на административния акт. По този въпрос съдът е следвало да се съобрази с мотивите в определение № 6469 от 31.05.2016 г. по адм. д. № 6006 по описа на ВАС, указващи при проверката за законосъобразност да се проверят всички нормативно определени предпоставки за издаване на акта. Следва да се сподели изразеното становище от представителя на Върховната административна прокуратура, че съдът е извел правно необоснован извод, че по аргумент на противното на чл. 71, ал. 1 от ППЗДС за областния управител е нормативно допустимо да формира мълчалив отказ. Това становище изцяло противоречи на последователната съдебна практика на ВАС, че административният орган е длъжен да дава отговор на всяко отправено до него искане, което е в обсега на неговата материална и териториална компетентност, като издаденият акт следва да бъде надлежно мотивиран, независимо дали е благоприятен или не за молителя, което важи с особена сила за отказа. С оглед на приложимия нормативен ред, настоящата инстнация намира, че решението на АС - В. следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което мълчаливия отказ на областния управител на област В. бъде отменен, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне. С оглед на изложеното, Върховният административен съд