Решение № 11429 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12786/2015 г.

Решение № 11429 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12786/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "В. В.", с. К., община А. срещу решение № 1818/12.09.2015 г. по адм. д. № 1461/2015 г. по описа на Административен съд В.. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Твърди, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения като не му е указал за установяването на кои факти не сочи доказателства; както и като не е извършил проверка за законосъобразност на обжалвания акт на всички основания по чл. 146 АПК. Неправилно, за да определи качеството на построеното като строеж от пета категория от допълващо застрояване съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ съдът се позовал на писмо на главния архитект на община А., вместо на представените строителни книжа - Разрешение за строеж, Технически паспорт и Удостоверение за въвеждане в експлоатация. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът, Началник на Отдел "Местни данъци и такси" при община А., изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съставът на Върховен административен съд /ВАС/ приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По наведените възражения за допуснати съществени процесуални възражения: Настоящият състав на седмо отделение на ВАС приема, че в хода на производството пред Административен съд В. са допуснати съществени процесуални нарушения при следните изводи от правна страна: На първо място, така подадената пред Административен съд В. жалба е била нередовна и съдът е следвало да я остави без движение, за да се уточни предмета на спора. С жалбата се претендира отмяна на обжалвания Акт за установяване на задължения по декларация № 11/19.02.2015 г. на орган по приходите при община А., потвърден с Решение № Ж - 48- /1/27.04.2015 г. на Н. О. "Местин данъци и такси", но искането до съда касае единствено заявено съоръжение, за което се претендира, че няма характер на сграда. На следващо място - АУЗД е за задължения на ЕТ за 2015 г., а в жалбата се прави искане за възстановяване на платена ТБО и ДНИ за това съоръжение за 2014 г. В мотивите на съдебния акт съдът заявява, че жалбата в частта относно задълженията за 2014 г. е недопустима, но липсва диспозитив на съдебния акт, с който същата да се оставя без разглеждане или да се изпраща по подведомственост на органа по приходите за произнасяне по искането за възстановяване и прихващане. С диспозитива на съдебния акт съдът е отхвърлил жалбата срещу АУЗД изцяло, въпреки че изрично в съдебно заседание на 08.09.2015 г. жалбоподателят заявява, че обжалва АУЗД в частта относно определения му ДНИ за съоръжението - "покритие над съществуваща торищна площадка и два броя краварници". Съдът осъществява контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и то само в частта, в която актът се оспорва. При нередовност на жалбата и липса на яснота относно предмета на контрол за законсъобразност, съдът е следвало да остави жалбата без движение, като даде възможност на жалбоподателя да конкретизира предмета на спора. При преценка за недопустимост на жалбата в частта относно претенцията за 2014 г./ или при преценка за подведомственост на жалбата в тази част на административен орган, съдът дължи произнасяне с диспозитив на съдебен акт. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК във връзка с чл. 170 АПК, съдът разпределя тежестта на доказване в процеса, като указва на страните, че за някой обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В хода на производството по адм. д. № 1461/2015 г. Административен съд В. не е разпределил тежестта на доказване в процеса. На поредно място, съдът е длъжен да извърши проверка за законосъобразност на обжалвания акт в оспорената част на всички основания по чл. 146 АПК. В случая съдът е отхвърлил жалбата срещу АУЗД изцяло и в частта относно определената ТБО и ДНИ за всеки от обектите, без да разпредели тежестта на доказване в процеса, без да събере доказателства по относимите факти и без да укаже на страните за установяване на кои факти не сочат доказателства. Задължението на съда да разпредели тежестта на доказване в процеса и да укаже на страните за установяването на кои релевантни за спора факти не сочат доказателства, е свързано и със задължението му да осъществи контрол за законосъобразност на обжалвания акт на всички основания по чл. 146 АПК. Вместо това, съдът е ограничил проверката си единствено с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, без да разпредели тежестта на доказване в процеса и без да укаже на страните за кои релевантни за спора факти не сочат доказателства. Обжалваният АУЗД обективира два различни вида задължения, като видът на задължението е от значение за определяне на релевантните за спора факти и доказателствените средства, чрез които те се установяват в процеса. В тежест на жалбоподателя е установен ДНИ за 2015 г. за различни обекти. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, с която се определят, подлежащите на облагане имоти, предвижда, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Прилагайки нормата, съдът следва да укаже на ответника по спора, че носи тежестта да докаже релевантните за данъчното облагане факти: - правна връзка между имота и данъчно задълженото лице; - характера на имота, като подлежащ на данъчно облагане с ДНИ /нормата на чл. 10 ЗМДТ определя две групи имоти: 1. сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания и 2. поземлени имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон/; - данъчна основа; - данъчна ставка. В конкретната хипотеза АУЗД е издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК по искане на заявителя. Според касационната инстанция обаче жалбата срещу този акт е само в частта относно претендираното от страната "съоръжение", а не срещу целия АУЗД по отношение на всички постройки. Като не е уточнил предмета на спора, не е разпределил тежестта на доказване в процеса и е обосновал законосъобразност на обжалвания акт без по делото да са събрани всички доказателства за установяване на релевантните за спора факти, съдът е постановил съдебен акт в частта относно вменените задължения за ДНИ при допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на вида и характера на претендираното от жалбоподателя "съоръжение": Неправилен е изводът на съда, че в тежест на жалбоподателя е да докаже "недължимост" на определения ДНИ И ТБО, който извод е направен едва в мотивите на съдебния акт. Тежестта на доказване на дължимостта е на органа, вменил задълженията. На следващо място, задължение на съда е да установи вида и характера на претендираното съоражение въз основа на събраните в хода на производството доказателства. За касационната инстанция не става ясно защо съдът приема, че процесният обект има характер на строеж по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ при условие, че представените от страната писмени доказателства, в това число и разрешение за строеж № 136/06.08.2012 г. - л. 10 по делото е за строеж от пета категория на основание чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗУТ. Липсват и мотиви относно отражението на този факт върху вида и размера на задълженията, вменени с обжалвания акт. В частта относно ТБО: Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на ТБО се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. По силата на чл. 63 ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване като границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. Случаите, в които не се събира ТБО по отделни компоненти са определени в чл. 71 ЗМДТ и това са: 1. такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Касационната инстанция констатира, че в частта относно определената ТБО, съдът не е разпределил тежестта на доказване в процеса съобразно релевантните за спора факти. В рамките на служебния контрол на всички основания по чл. 146 АПК, и без да се ограничава само с наведените от жалбоподателя основания, съдът е длъжен да укаже на ответника по спора, че в негова тежест е да докаже законосъобразността на обжалвания акт на всички основания, като по отношение на ТБО носи тежестта на докаже и реалното предоставяне на услугите по всеки от компонентите / в случая се претендира такса само за два от тях/. Таксата битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата в отделните компоненти. В своите решения Върховният административен съд многократно е приемал и приема, че с оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани. Първата от трите услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ е услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и тя се предоставя от общината на конкретния правен субект. В този смисъл, административният съд следва да укаже на ответника доказателствената тежест на органа да докаже фактическото престиране на услугата. Престирането на услугата по първия компонент е фактическо основание-един от релевантните юридически факти, при осъществяването на които възниква задължението за таксата. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК доказателствената тежест за фактическите основания е на органа. По делото на Административен съд В. не са представени като доказателства заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 във връзка с чл. 62 ЗМДТ; - договорите с почистващата фирма; - протоколите за извършена и приета работа от почистващата фирма; - одобрените графици за машинно или ръчно почистване; - схемите за разположение на контейнери; - пътните листа на машините, които извършват дейностите по почистване и пр. Същите са от значение за доказване на услугата по отношение на втората и третата й част. Липсват доказателства, че общината поддържа депо, доказателства за почистване на районите, които дават достъп до имота, доказателства за снегопочистване и пр. и пр. ТБО се претендира за 2015 г. Задължение на съда е да укаже на ответника необходимостта от ангажиране на доказателства за престиране на всяка от услугите за периода на задължението. По делото липсват като доказателства решението на общинския съвет и заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, представляващи правни предпоставки за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, които общината трябва да осигури наред с фактическото престиране на услугата, за да възникне задължението за такса. Тъй като в случая не са представени доказателства за всеки от елементите, релевантни за доказване на дължимостта, небазиращ се на доказателства е изводът на Административен съд В. за доказана дължимост на таксата за периода. Горното обосновава извод за допуснати от Административен съд В. съществени процесуални нарушения в хода на производството, поради което и обжалваното съдебно решение следва да се отмени и делото да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане при спазване на указанията в мотивите на съдебния акт. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд