Решение № 15163 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2774/2019 г.

Решение № 15163 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2774/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Апостолов чрез неговия пълномощник срещу решение № 170/23.01.2019 г. по адм. д. № 1973/2018 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-главният архитект на община Родопи чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу против отказ на главния архитект на община "Родопи" да презавери строително разрешение № 111 от 05.04.2007 г., издадено от главния архитект на община "Родопи", обективиран в писмо с изх. № 9412-360#19 от 13.06.2018 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Разрешение за строеж /РС/ № 111 от 05.04.2007 г е издадено от главния архитект на община "Родопи" за строеж за ограда в УПИ III-282, кв. 9 по плана на с. Цалапица, съгласно одобрен проект. Административното производство е образувано във връзка със заявление с вх. № 9412-360/05.02.2018 г., депозирано до кмета на община "Родопи" от жалбоподателя. РС № 111 от 05.04.2007 г. е презаверено от главния архитект на община "Родопи" на 12.01.2011 г. Жалбоподателят не ангажира доказателства, а и не твърди, че в продължение на 5 години от започване на строителството е завършен грубият строеж, включително покривът. В предвидения по действащия към момента на изтичането на петгодишния срок едногодишен срок за презаверяване няма данни жалбоподателят да е поискал презаверяване на строителното разрешение. Поради това разрешението за строеж е загубило своето правно действие, както законосъобразно е приел административният орган. Отказът е издаден от компетентен орган в неговата материална и териториална компетентност. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил, че лицето, подписало обжалвания отказ, работи в общината от 01.05.2001 г на длъжност директор на дирекция "Специализирана администрация" и главен архитект и към настоящия момент. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че заемането на длъжността главен архитект и директор на дирекция не променя и не ограничава материалната му и териториална компетентност на издателя на акта. Поради това развитите в касационната жалба доводи за липса на компетентност, релевирани и пред решаващия съд, са неоснователни. Обжалваното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателсва по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че 5-годишният срок от влизането в сила на разрешението за строеж, в случая от презаверяването му, е изтекъл на 13.01.2016 г. Липсват каквито и да са доказателства, че в продължение на 5 години от започване на строителството е завършен грубият строеж. Съгласно действащата към този момент законова разпоредба строежите, за които разрешението за строеж е загубило действието си, а именно изтичането на посочения 5-годишен срок, могат да бъдат осъществени, ако разрешението за строеж бъде презаверено в едногодишен срок. В случая срокът е изтекъл на 13.01.2016 г., а заявлението е подадено на 05.02.2108 г. В разглеждания аспект съдът адекватно е преценил и представените молби с вх. № 94-10-01/20.03.2012 г и вх. № 94-12-360/20.03.2012 г. за презаверка на издадените строителни разрешения и законосъобразно е отбелязъл, че жалбоподателят не е обжалвал мълчалив отказ за презаверка по тези молби. Поради това искането презаверяване на разрешението за строеж не може да бъде уважено, в какъвто смисъл е и отказът на административния орган. Към момента на подаване на молбата за презаверка на разрешенията за строеж и към момента на постановяване на изричния отказ за презаверка е налице и нова ал. 5 на чл. 153 ЗУТ, съгласно която разрешението за строеж може да се презаверява само веднъж – за подновяване срока за започване на строежа или за подновяване срока за завършване на строежа. Цитираната разпоредба е материалноправна, а съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на постановяването му съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 АПК. Следователно релевантна за спора е действащата правна норма към момента, в който главният архитект е постановил обжалвания отказ. В случая е налице вече една презаверка на строителното разрешение, поради което е налице и това основание за отказ за повторно презаверяване на строителното разрешение. Предвид изложеното, като е приел обжалвания отказ за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 600 /шестстотин/ лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,