Решение № 740 от 18.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 322/2010 г.

Решение № 740 от 18.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 322/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 23.07.2009 г. по гр. д. № 236/2009 г., с което Бургаски окръжен съд, е отхвърлил предявения от [заличено наименование на фирма] иск срещу С. Т. П. за сумата 4000 лева, на основание чл. 66, ал. 2 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД. С определение от 13.05.2010 г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване по материалноправен въпрос от значение за точното приложение на закона, по който няма установена практика на ВКС, а именно за действителността на клаузата за неустойка, уговорена в сключен трудов договор, касаеща правоотношения възникващи след неговото прекратяване. Жалбоподателят - [заличено наименование на фирма] моли да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът С. Т. П. в писмено становище поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявения от [заличено наименование на фирма] иск срещу С. Т. П. за сумата 4000 лева, на основание чл. 66, ал. 2 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД. Съдът е установил, че ответникът е заемал длъжност ръководител офис при ищцовата банка и със Заповед № 726/07.06.2007 г. трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Установено е също така от представено споразумение от 07.07.2006 г., че страните са се договорили ответникът при прекратяване на правоотношение на основание чл. 325, т. 1, чл. 326 и 327, т. 4 и 7 в срок от три години след датата на прекратяване на трудовия договор, както и ако започне да осъществява нелоялна конкуренция в две годишен срок от прекратяване на трудовото правоотношение, дължи на ищцовото дружество обезщетение в размери определени в чл. 5, 6 и 7 на цитираното споразумение. Съдът е приел за установено по делото, че от март 2008 г. ответникът е започнал работа в "ЦК" ТБ, но че уговорката за ненапускане на работа в продължение на три години не е породила действие, тъй като санкциите за неизпълнение на поети задължения по трудов договор са регламентирани изрично в КТ и не е предвидено заплащане на обезщетение от страна на работника при прекратяване на трудовото правоотношение по негова инициатива. По отношение уговорката да не постъпва на друга конкурентна работа в продължение на две години съдът е приел, че е недействителна, тъй като не може да бъде клауза, включена в трудов договор, след като касае ангажиране отговорност на служителя при наличие на прекратени трудови правоотношения с работодателя. По поставения за тълкуване въпрос с определението за допускане на касационно обжалване за действителността на клаузата за неустойка, уговорена в сключен трудов договор, касаеща правоотношения възникващи след неговото прекратяване, към настоящия момент е дадено задължително тълкуване на този въпрос с влезли в сила решения от 21.05.2010 г. по гр. д. № 1228/2009 г. на ВКС и решение от 30.06.2010 г. по гр. д. № 309/2009 г. на ВКС, в които е прието, че уговорката, с която се ограничава извършването на конкурентна дейност от страна служители за определен срок след прекратяване на трудовият им договор, на първо място е сключена в нарушение на конституционно признатото право на труд, по специално нормата на чл. 48, ал. 3 КРБ, където се прогласява свободата на избор на професия и място на работа на всеки гражданин. При това работодателят няма право да налага забрана на служителите си, които са се специализирали в дадена област, да не упражняват своята професия, след прекратяването на трудовите си отношения, тъй като това би означавало да се ограничи правото им на бъдещето престиране на труд, а подобна клауза по своята същност е нищожна. Същата, макар и да не е свързана със съдържание на трудовия договор, възлага задължение на работника или служителя в определен период от време да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, която уговорка противоречи на норми и принципи на трудовото право - чл. 8, ал. 4 КТ. При така даденият отговор на поставения въпрос настоящия съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ГПК следва да се остави в сила. Въззивният съд правилно е отхвърлил предявения иск за сумата 4000 лева, ведно със законната лихва. Клаузата в трудовия договор, с която служителят се е задължил да не упражнява конкурентна стопанска дейност няма правна стойност, защото противоречи на закона - чл. 8, ал. 4 КТ, предвид недопустимостта на отказ от лично право на труд, утвърдено и в конституцията. Ето защо не се дължи и обещаното обезщетение на работодателя, ако след прекратяване на трудовия договор служителят в продължение на определен срок постъпи на работа при друг работодател, чиято дейност е сходна с дейността на работодателя. Предвид изложените съображения, съдът