Решение № 11994 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11037/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция Митница Пловдив, подадена чрез пълномощника му юрк. Стефанова, против решение 4523 от 07.07.2021 г. на Административен съд София град /АССГ/, постановено по адм. дело 10993/2020 г., с което е отменено решение РТД 3000-2188/13.10.2020 г./32-298935 на директора на Териториална дирекция Тракийска, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1 050 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди оспореното решение на митническия орган. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH /наричано по-нататък OGL Food /, оспорва същата чрез процесуалния му представител адв. Горанов, като неоснователна. Излага доводи пред настоящата инстанция, че за да може да бъде оспорена обявената от вносителя договорна стойност, то трябва да е установено, че покупната цена на внесената стока надвишава с повече от 50 % стандартната вносна стойност, определена от Европейската комисия, което в случая не е налице, поради което моли да се остави в сила оспореното решение, както и да бъдат присъдени разноските за касационното производство, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт съгласно чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било решение РТД 3000-2188/13.10.2020 г./32-298935 на директора на Териториална дирекция Тракийска, с което на основание чл. 75, пар. 5, ал. 3 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 е отказано връщане на представеното от OGL Food, в качеството му на вносител по митническа декларация MRN 19BG003010002332R0/07.03.2019 г., обезпечение в размер на 5 371,35 лв. и същото е задържано като плащане на вносни мита. Според фактическите констатациите на митническия орган, възприети и от първоинстанционния съд, OGL Food, в качеството си на вносител, подава пред МБ Свиленград митническа декларация MRN 19BG003010002332R0 от 07.03.2019 г., с която декларира под режим допускане за свободно обръщение с цел крайно потребление стоки пресни зеленчуци с произход от Турция. За стока 6/6 - пресни домати тип кръгъл, червен с код по КН 0702000099 с нето тегло 9 216 кг. е декларирана митническа стойност в размер на 17 998,15 лв., преизчислена в евро на 100 кг. 99,85 евро/ 100 кг. Определената от Европейската комисия за дата 07.03.2019 г. стандартна вносна стойност /СВС/ за домати с произход Турция е 74,40 евро/100 кг. Тъй като декларираната митническа стойност е с повече от 8% от определената стандартна вносна стойност, на основание чл.75, пар. 2 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 вр. чл.148 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 вносителят е представил обезпечение, в размер на 5 371,35 лв., представляващ размер на митото, което той би платил при определената за деня СВС. С писмо рег. 32-69998/07.03.2019 г. дружеството е уведомено, че на основание чл.75, пар. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на митническата декларация, е длъжно да представи доказателства, че стоката пресни домати тип кръгъл, червен е реализирана на пазара на ЕС при условията, потвърждаващи коректността на декларираната вносно митническа стойност. На 02.04.2019 г. OGL Food, чрез пълномощника си, представя доказателства на какви цени са продадени стоките от тази партида 110 евро/100 кг. Сравнени с разходите за придобиване на стоката - 112,25 евро/100 кг., включващи освен фактурираната цена и декларирани разходи за транспорт, митническо представителство, такси за здравен контрол и представителство пред БАБХ, митническите органи констатират, че продажната цена на цялото количество от 9 216 кг. пресни домати тип кръгъл, червен е по-ниска от цената на придобиване на тази стоки, поради което приемат, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване и внесеният депозит в размер на 5 371,35 лв. следва да се задържи за заплащане на вносни мита на основание чл.75, пар. 5, ал.3 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. За да отмени оспореният административен акт, АССГ е приел, че същия е издаден от компетентен орган в предвидените от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Извода за материална незаконосъобразност на решението на митническия орган е обоснован с доводи, че митническият орган неправилно е приложил и тълкувал разпоредбата на чл. 75 пар. 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, доколкото не съществува правна възможност, митническите власти да поставят определянето на митническата стойност в зависимост от последваща реализирана печалба на стоките, предмет на внос. Приел е, че от OGL Food са представени фактури и доказателства за извършено плащане към турския партньор, счетоводни записи, данъчни декларации по ЗДДС, които установяват, че цената, посочена в митническата декларация, съответства на документите, с които вносителят разполага и е заплатена. В подкрепа на този извод се е позовал и на заключение по назначена СИЕ, изследвала същите документи. Така постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. По делото не е формиран спор по фактите. Спорът е относно това предоставено ли е от жалбоподателя удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл.75, пар. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Правната уредба на вносът на плодове и зеленчуци се подчинява на специални митнически правила, доколкото член 1, параграф 1, втора алинея от Митническия кодекс на Съюза предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент 1308/2013 предвижда механизъм, наречен входна цена , който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Делегиран регламент 2017/891, който е приет на основание член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013, съдържа, първо, член 74, по силата на който за целите на изчисляването на тази фиксирана стойност при внос, държавите членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени. Член 75 от Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно член 75, параграф 2 от посочения делегиран регламент, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция се равнява на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. От друга страна, съгласно член 75, параграф 5, първа алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, параграф 2, буква в) от този кодекс. Съгласно член 75, параграф 5, втора и трета алинея от Делегиран регламент 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В случая не е спорно, че вносителят OGL Food е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно ясния текст на член 75, параграф 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза. По спорния по делото въпрос относно доказателствата, които трябва да се представят от вносителя е постановено решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз. Това решение е по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл.75, пар. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция. По силата на чл. 633 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК, решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. По разясненията от т.81 и т. 82 от решението на Съда по дело С-770/21, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят трябва да докаже не само че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени /т.83/. На първо място, в съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т.84/. В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида /т.85/. Съгласно т. 3 от диспозитива на решението по дело С-770/21, член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. В случая, за да се приеме приложимост на решението на СЕС не са спорни фактите, че декларираната договорна стойност на партида внесени стоки е 99,85 евро/100 кг, а определената от Комисията стандартна стойност при внос за деня е 74,40 евро/100 кг, внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз; вносителят е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност; вносителят е представил фактури за покупката и продажбата на внесените домати, и доказателства за извършено плащане на покупната цена. Безспорно износителят не е представил писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида. Липсват каквито и да е документи, подписани от износителя, които да потвърждават цената на която е закупена стоката. Спорен по делото е въпроса дали декларираната договорна стойност на партида внесени стоки е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия. Вярно е, че от разясненията в т. 90 от решението на Съда по дело С-770/21 следва, че разлика в цените с повече от 50 % като констатираната в случая между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос, е достатъчна, за да породи у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност (вж. по аналогия решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, C-291/15, EU:C:2016:455, т. 38 и 39). Това важи в още по-голяма степен, когато подобна разлика в цените се съчетава с продажбата на загуба на съответната партида на клиент на вносителя, тъй като такава продажба на загуба сама по себе си не е рентабилна търговска практика. От тези разяснения обаче не следва, че за да се приеме значително по-висока декларирана договорна стойност в сравнение със стандартната стойност при вноса, следва винаги да е установена разлика в цените с повече от 50 % между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос. Значително по-висока декларирана договорна стойност в сравнение със стандартната стойност при вноса, ще е налице и когато е установено значително превишение на предвидената в член 75, параграф 2 от Делегиран регламент 2017/891 разлика от 8%. В случая, декларираната договорна стойност на партида внесени стоки е 99,85 евро/100 кг, а определената от Комисията стандартна стойност при внос за деня е 74,40 евро/100 кг, което е повече от 34 % разлика между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос. С оглед изложеното, в случая е изпълнено и последното условие за приложимост на решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на СЕС. Съобразявайки решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз, настоящата инстанция приема, че констатираната в случая значителна разлика между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос, съчетано с продажбата на загуба на съответната партида на клиент на вносителя са достатъчни, за да породят у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност. След като е безспорно установено, че вносителят OGL Food не е представил удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката, като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция, съгласно чл.75, пар. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891, законосъобразно с оспорения административен акт митническия орган е изключил декларираната договорна стойност на партида внесени домати. Като е достигнал до други изводи, АССГ е постановил неправилно решение, поради което същото следва да бъде отменено, а жалбата срещу административния акт следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, решението на Административен съд София град е неправилно и в частта за разноските, поради което следва да се отмени и в тази му част. Съгласно чл. 220 ЗМ оспорването на решенията на митическите органи е по реда на АПК. Поради това разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят на основание чл. 143 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, в размера предвиден по Закона за правната помощ. Предвид, че делото е с определен материален интерес и са налице своевременно направени претенции за присъждането на разноски, на Агенция Митници следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за двете инстанции в размер на по 200 лева, съобразно разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ, както и разноски за платени държавна такса от 70 лева за касационното производство, или общо разноски за две инстанции в размер на 470 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение