Решение № 1445 от 3.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4933/2016 г.

Решение № 1445 от 3.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4933/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта М. Л.-Т., срещу решение № 360 от 2.03.2016 г. по адм. д. № 1377/2015 г. на Административния съд - Б. С него съдът е отменил издаденото от касатора, в настоящото производство, уведомително писмо, за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания". В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се доводи за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. За тяхното обосноваване са направени твърдения относно това, че проверката на място на земеделския стопанин била извършена на основание чл. 37, ал. 1 ЗПЗП; представеният контролен лист от извършената проверка бил официален документ, който като не бил оспорен обвързвал съда със задължителната си доказателствена сила относно установените в него констатации; представените писмени доказателства били част от установените факти, поради което и в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС се считали за част от административната преписка. По изложените съображения моли, обжалваното решение да се отмени. Ответната страна по касация не взема становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът правилно е установил, че обжалваното уведомително писмо не съдържа фактически констатации, послужила за издаването му. В него не са посочени въз основа на какви проверки и относно кои парцели е установено разораване, съответно незатревяване. На следващо място прокурорът сочи, че при издаването на уведомителното писмо са допуснати и съществени нарушения на административно производствените правила, защото за извършената проверка на място на 2-3.12.2014 г. земеделският стопанин не е бил уведомен. Освен това, според прокурора, административният орган не е представил доказателства за обстоятелството дали към 9 юни 2014 г. площите, за които се е твърдяло че са разорани, са били възстановени, макар такава проверка да е била предвидена според докладната записка с вх. № 03-0416/2549 от 12.05.2014 г. В заключение прокурорът счита съдебното решение за обосновано и законосъобразно, а доводите на касатора за неоснователни. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятно за нея съдебно решение. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: От данните по делото се установява, че заместник - изпълнителният директор на ДФЗ е издал уведомително писмо с изх. № 01-2600/1976 от 6.07.2015 г., с което е прекратил агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. " за кампания 2014 г., поет от "Е. Р." ЕООД, гр. Б. Това писмо е било обжалвано от "Е. Р." ЕООД, като съдът е приел жалбата за процесуално допустима и я е разгледал по същество. В хода на съдебното производство са били събрани писмени и гласни доказателства, които съдът подробно е описал във фактическата част на съдебния си акт. Въз основа на тях е приел за установено, че "Е. Р." ЕООД е било регистрирано като земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП и чл. 19 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., наричана в изложението само "Наредба № 11". Първото заявление за подпомагане по мярката е било подадено през 2012 г. Земеделският стопанин (юридическото лице) е било одобрено за подпомагане по подмярка възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност от направление управление на земеделски земи с висока природна стойност (ВПС 1), според чл. 2, ал. 1, т. 2, б. "а" от Наредба № 11. Относно останалите подмерки от направленията, по които земеделският стопанин е кандидатствал, в уведомителното писмо не се съдържат никакви данни. С уведомително писмо с изх. № 012600/9173 от 3.10.2012 г. - лист 137 от делото земеделският стопанин е бил уведомен за парцелите, одобрени за участие по мярката, като според приложената таблица към писмото, броя на парцелите е 93 с обща площ 111,44 ха, всичките с агроекологичен код АПК 13, според Приложение № 1б към чл. 8 от Наредба № 11. От приложените писмени доказателства съдът е установил, че през 2013 г. на земеделският стопанин е била извършена проверка на място, на която е присъствал законният представител на земеделския стопанин, тъй като контролните листове от двете проверки са били подписани от него. По повод на установено неспазване на изискването да не се разорават одобрените за подпомагане парцели, е била издадена докладна записка с вх. № 03-0416/2549 от 12.05.2014 г. от временно изпълняващия длъжността директор на дирекция "Директни плащания" до директора на "Техническия инспекторат" при ДФЗ, за извършването на проверка на посочените в нея бенефициенти, между които и дружеството-жалбоподател. По повод на тази докладна записка е била наредена проверка на място на жалбоподателя с начална дата 28.11.2014 г. и крайна дата 3.12.2014 г., за което е била издадена и заповед № 279883 от 28.11.2014 г. от началника на Регионалния технически инспекторат - Я. Проверката на място е била извършена на 2 - 3 декември 2014 г. на 15 броя парцели, като за три от тях е било установено, че затревената площ е била възстановена, а за останалите не. За тази проверка на място земеделският стопанин не е бил уведомен и на нея той не е присъствал, съответно не е подписал и контролния лист. Дружеството-жалбоподател е било уведомено за проверката с писмо с изх. № 01-282-2600/823 от 5.12.2014 г., като към него е бил приложен и контролния лист. Срещу това писмо дружеството е подало възражение на 19.12.2014 г. Същевременно на 22.12.2014 г. е уведомило и РПУ - С. за извършеното разораване, което е било осъществено от трети лица, а не от дружеството. "Е. Р." ЕООД е представило и служебна бележка от ОСЗ-С., в която е било посочено, че въпросните парцели са били затревени през 2014 г. В резултат на изисканите контролни листове за теренни проверки от ОСЗ е било установено, че те са били извършени през месец август и на 5.09. на 2014 г. Последвало е уведомяване на "Е. Р." ЕООД на основание чл. 26, ал. 1 АПК за започналото административно производство за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент по мярка ВПС 1. Дружеството е подало възражение, което не е било уважено и е последвало издаването на обжалваното уведомително писмо. В него е посочено, че въз основа на извършени административни проверки по реда на чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 е било установено, че "Е. Р." ЕООД е било разорало затревените площи през 2013 и 2014 г., за които е било поело ангажимент в продължение на 5 години да не ги разорава. Задължението за неразораване на затревените площи е поето на основание чл. 7 във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11. Посочена е предвидената санкция по Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214, приложена към заповед № РД 09-508 от 24.07.2014 г. на министъра на земеделието и храните., както и обстоятелството, че при установено нарушение за разораване, земеделският стопанин поема ангажимент до 9 юни на следващата стопанска година да възстанови затревените площи, които са били разорани. Посочено е още, че през следващата година земеделският стопанин подлежи задължително на проверка на място от Техническия инспекторат при ДФЗ. Когато разораните площи не са възстановени, на основание чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба № 11 ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент, а подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ. При така установената фактическа обстановка съдът е направил следните правни изводи: Приел е, че уведомителното писмо, предмет на жалбата, е било издадено от компетентен орган, според представената заповед за делегиране на правомощия, приел, че е то е в съответната форма, но при издаването му са били допуснати нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, защото в писмото не са се съдържали фактическите основания, дали право на компетентния административен орган да упражни правомощието си по прекратяване на агроекологичния ангажимент. Съдът е посочил, че в уведомителното писмо се съдържа информация относно правните основания за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка ВПС 1, но никъде в него не са посочени номерата на парцелите, за които е било установено, че са разорани, нито при коя проверка или проверки това е било установено. Липсата на тези фактически основания са били изяснени и установени едва в хода на съдебното производство, но това установяване не може да замести липсата на фактическите констатации в уведомителното писмо. На следващо място съдът е приел, че в хода на административното производство, по издаването на обжалваното уведомително писмо е било допуснато и съществено процесуално нарушение изразяващо се в неуведомяване на "Е. Р." ЕООД за извършената проверка на място на 2-3 декември 2014 г. Освен това по делото не са били представени доказателства относно установяване на факта дали към 9.06.2014 г. установените за разорани парцели са били възстановени - затревени отново. Въпреки издадената докладна записка с вх. № 03-0416/2549 от 12.05.2014 г. проверка е била извършена едва на 2-3 декември 2014 г. Съдът е посочил, че от ОСЗ-С. са били извършени теренни проверки през август 2014 г., като при тях е било установено, че проверяваните площи са били пустеещи и затревени. Въз основа на това съдът е направил правен извод, че уведомителното писмо е издадено в нарушение на чл. 35 АПК, което наред с останалите констатирани нарушения е и самостоятелно основание за отмяната му. По така изложените мотиви съдът е отменил уведомителното писмо. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Първият довод в касационната жалба е, че теренната проверка на място на 2-3 декември 2014 г. е извършена в изпълнение на чл. 37, ал. 1 ЗПЗП, тъй като "Е. Р." ЕООД попаднало в контролната извадка от 5%, според ал. 3 от същия чл. на ЗПЗП. Твърдението е неоснователно и се опровергава от целия доказателствен материал, събран по делото. Безспорно е, че проверката е извършена въз основа на заповед № 279883 от 28.11.2014 г. от началника на Регионалния технически инспекторат - Я. В чл. 65, ал. 3 от Наредба № 11 изрично е посочено, че проверките по ал. 1 се извършва в присъствието на кандидата, на негов представител или служител. В случая не може да се приеме и за приложима ал. 5 на същия член, защото "Е. Р." ЕООД изобщо не е било уведомено за проверката, според показанията на разпитания свидетел-лицето съставило контролния лист - С. Г. Д., старши експерт в Областна дирекция на ДФЗ-РТИ-Я. Нарушението допуснато от административния орган при изпълнение на изискването е съществено, тъй като не е изпълнена императивна норма. Съществено е и обстоятелството, че контролният лист, изпратен на жалбоподателя, е бил в последствие изменен, поради допусната в него техническа грешка, според показанията на съставителя му С. Г. Д. От приложения като доказателство диск - електронен магнитен носител на данните за извършената проверка, категорично се разколебава удостоверителната сила на съставения контролен лист. В приложения диск освен цветни снимки на заснети площи и на техническото устройство, с което е извършено измерването, не можа де се установи, коя снимка за кой парцел се отнася, защото няма никаква номерация на физическия блок или на парцела, който се намира в него, каква е посоката на движението на измерващото устройство. Няма отбелязване на парцелите, поради което заснемането е неотносимо към контролния лист. Вярно е, че "Е. Р." ЕООД не е оспорило материалната доказателствена сила на контролния лист, но представените доказателства от страна на ДФЗ я опровергават. Според касатора освен, че е допуснато нарушение на чл. 65, ал. 3 от Наредба № 11 жалбоподателят не би могъл да се защити и по никакъв друг начин в хода на съдебното производство, след като не е оспорил контролния лист от извършената проверка. Този правен извод е неоснователен и се опровергава от писмените доказателства. Контролният лист е оспорен, но във фазата на административното производство и след извършен допълнителен анализ е установена допусната техническа грешка. Отделно от това, следва да се посочи, че тази проверка е извършена на 2-3 декември 2014 г., а не до 9 юни на същата година, поради което едва ли в края на годината може да бъде установено състоянието на парцелите към началото на месец юни, каквито правилни и обосновани правни изводи е направил съдът. Не на последно място, по тази група доводи от касационната жалба, следва да се посочи, че данните от контролния лист при извършената проверка от РТИ-Я. на ДФЗ не съвпадат с установеното от теренните проверка извършени през август на същата година от ОСЗ-С. Тези контролни листове на ОСЗ също са официални удостоверителни документи, но не може да се направи извод, кое от установеното е вярно, поради бездействието на РТИ-Я. да извърши проверката на място до 9 юни на 2014 г. на парцелите, за които се твърди, че са били разорани. Спорният въпрос, който е останал неизяснен е относно това, дали парцелите, за които е било установено разораване през 2013 г. са възстановени към 9 юни на следващата година. Твърдение на "Е. Р." ЕООД е било, че затревяването е било възстановено. При липсата на проверка, извършена от техническия инспекторат към 9 юни на 2014 г. остава проверката извършена от ОСЗ-С. към най близкия момент - август и 5 септември на 2014 г., според която площите са били затревени и пустеещи. Следователно твърдението на жалбоподателя се подкрепя от представените писмени доказателства. За разораването, констатирано при проверката на 2-3 декември 2014 г. дружеството е посочило, че разораването не е извършено от него, за което е представило доказателства за уведомяване на РПУ-С. на 22.12.2014 г., който е първият работен ден след възражението срещу контролния лист, получен от РТИ-Я. на ДФЗ, от който е узнало за разораването. От тези факти може да се направи извод, че дружеството е изпълнило задължението си по чл. 18, ал. 7 от Наредба № 11, включително и чрез представянето на декларация на основание чл. 43 АПК, поради неиздаването в срок на удостоверителния документ от страна на РПУ-С. От приложената преписка на прокуратурата може да се направи извод, че друго лице е извършило разораването защото парцелите на "Е. Р." ЕООД не са били оградени, а разпръснати. Всъщност постановлението на прокуратурата за отказ да се образува наказателно производство е поради невъзможността да се установи лицето, което е извършило разораването, както и субективния елемент на това лице-умисъла за извършване на деянието. Данните поделото сочат, че "Е. Р." ЕООД е изпълнило задължението си по чл. 18, ал. 7 от Наредба № 11, които обстоятелства изобщо не са съобразени от административния орган при издаване на уведомителното писмо. Твърдението в касационната жалба, че уведомителното писмо е било обосновано също е неоснователно. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд в него няма описание на фактите, въз основа на които административният орган черпи правомощието си да издаде индивидуалния си административен акт. В него няма и препращане към заповедта или контролния лист от проверката на място, извършена на 2-3 декември 2014 г. Позоваването на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е неоснователно, защото доказателствената сила на контролния лист от извършената проверка е разколебана. Освен това "Е. Р." ЕООД е изпълнило и задължението си да уведоми веднага както органите на РПУ-С. за узнаването на факта на разораване, а така също и да подаде декларация по смисъла на чл. 43 АПК пред органите на ДФЗ. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение, като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на спора направеното искане от касатора за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение по аргумент от чл. 143, ал. 4 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение