Решение № 12426 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16017/2013 г.

Решение № 12426 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16017/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Началника на МП - Варна Запад при Митница Варна моли да бъде отменено като неправилно решение № 2539/17.10.2013 г. по адм. д. № 3690/2012 г. на Варненския административен съд, с което е отменено негово решение № 4444-186-8/4.07.2012 г. към ЕАД № 11BG002002Н0083700/11102011, потвърдено с решение № Ч47-69-1/21.08.2012 г. на началника на Митница Варна. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли да бъде отхвърлена жалбата против решението на началника на митническия пункт и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Челик 9" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. Не е подал възражение в дадения от съда срок. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. Съдът е отменил решение № 4444-186-8/4.07.2012 г. към ЕАД № 11BG002002Н0083700/11102011, потвърдено с решение № Ч47-69-1/21.08.2012 г. на началника на Митница Варна, с което на основание чл. 201, чл. 214 и чл. 217 от Митническия кодекс на Общността е определена нова митническа стойност на внесените стоки и е определен ДДС за довнасяне в размер 3327,60 лв. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства поотделно и в съвкупност, и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за незаканосъобразно определяне на нова митническа стойност по вносната ЕАД за внос на стоки от Турция само въз основа на данните в износната ЕАД, подадени в Турция за по-висока митническа стойност на изнасяните/внасяни стоки. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". При наличието на две фактури и две ЕАД - износна и вносна, с различна стойност на стоките, правилен е изводът на съда, че тяхната доказателствена стойност е идентична и в тежест на административният орган е да установи по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната от вносителя. Неоснователен е доводът на касатора, че износната фактура и износната ЕАД установяват подлежащата на плащане цена. Заверката на износната ЕАД от турските митнически органи не придава на ЕАД материална доказателствена сила, тъй като заверката на изпратеното копие не удостоверява верността на данните в частния документ, а само свидетелства, че той е представен пред турските власти и е идентичен с оригинала. За да се установи митническа стойност на внесените стоки, различна от декларираната във вносната ЕАД, следваше данните в износната ЕАД да са подкрепени с данни за стойността на стоките от счетоводството на износителя, за осчетоводеното плащане на стоките, които е могло да бъдат поискани от касатора в искане за повторна проверка на основание чл. 7 § 4 от Решение № 1/2006 на комитета за митническо сътрудничество ЕО-Турция от 26 септември 2006 г., с което се установяват подробни правила за прилагане на Решение № 1/95 на Съвета за Асоцииране ЕО-Турция. По делото не е установена действително платената и подлежаща на плащане цена за стоките и съдът в съответствие с чл. 29 МК законосъобразно е отменил оспореното пред него решение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд, I отделение,