Решение № 8204 от 6.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1708/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на В. Герова, с адрес: гр.София, [улица], срещу решение 6383 от 13.11.2020 г. постановено по адм.д.11472 по описа на Административен съд София-град (АССГ) за 2019 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата ѝ срещу ревизионен акт Р-22002218004609-091-001/11.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1480/30.08.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който са ѝ установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 г. и 2015 г. общо в размер на 5 912,82 лв. и лихви за просрочие в общ размер на 2 091,58 лв. В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че съдът не е обсъдил приетото заключение, което са посочени в детайли по години и сметки всички парични потоци. На последно място счита, че е налице несъответствие между установените факти, приетите доказателства и крайни изводи. Въз основа на горното се иска да бъде отменено оспореното решение и да бъде постановено ново, с което да бъде уважена жалбата. Ответникът - Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 570 лв. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество изразява становище за неоснователност на същата. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил Ревизионен акт Р-22002218004609-091-001/11.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1480/30.08.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на В. Герова са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 г. и 2015 г. общо в размер на 5 912,82 лв. и лихви за просрочие в общ размер на 2 091,58 лв. след проведена ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК поради установяване на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи или доходи. При издаването на ревизионния акт, съдът не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за неговата отмяна. Съдът е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган. От фактическа страна съдът е приел, че настоящата ревизия е възложена в изпълнение на Решение 961/06.07.2018 г. на директора на дирекция ОДОП София, с което е отменен РА 22221017004357-091-001 от 17.04.2018 г. и преписката е върната за извършване на нова ревизия. Предмет на оспорване в хода на предходното ревизионно производство е била установената начална разполагаема сума към 01.01.2014 г. в размер на 56 584,63 лева. Органите по приходите са определи същата въз основа на резултатите от извършена на лицето ревизия за периодите от 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г., приключила в РА 22221014000115-091-001 от 15.05.2015 г., който не е обжалван и е влязъл в сила. С този ревизионен акт на база изготвена съпоставка между получени доходи и извършени разходи е констатирано, че притежаваните от семейството парични средства в брой към 31.12.2013 г. са в размер на 113 169,27 лева, с една втора от които /56 584,63 лева/ е разполагала жалбоподателката. Съгласно заключението на вещото лице съдът е установил, че за процесния период на ревизията резултатът от проверката на сметката на Герова при взето предвид движение на приходите и разходите сочи на налично салдо към края на 2013 г. в размер на 510 565,04 лв. при изследвани 2010 г.-2013 г. Отчетната 2014 г. е стартирала с начално салдо в посочения размер. Според съда следва да се има предвид обаче, че за резултатите от ревизията за периоди 2010 г. 2013 г. е издаден ревизионен акт Р-22221014000115-091-001/15.05.2015 г., за който е установено, че е връчен по реда на чл.29, ал.7 от ДОПК на 18.05.2015 г. /връчен съгласно разписка на съпруга на жалбоподателката/. Срокът за обжалване е изтекъл на 01.06.2015 г. и към тази дата не е подадена жалба, поради което следва да се приеме, че началното салдо на разполагаемите средства към месец януари 2014 г. е в размер на 56 584,63 лв. Настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, намира че решението е неправилно, постановено при съществено процесуално нарушение и следва да бъде отменено. При постановяване на решението съдът е допуснал съществено процесуално нарушение липса на правни изводи върху възприетата фактическа обстановка. Съдът е следвало да постанови решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по свое убеждение и като формира собствени изводи. При мотивирането на фактическите и правни изводи на съда същия следва да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да обоснове приемането им за доказателствен материал, както и да отдели спорното от безспорното съобразно събраните доказателства и фактите по делото. Приетото начално салдо за ревизирания период е основано на факти описани в предходния ревизионен акт. Жалбоподателкта е твърдяла в хода на ревизията и пред съда, че не е имала възможност да представи доказателства, за да установи размера на разполагаемите средства в предходното ревизионно производство. Няма пречка при новата ревизия, въз основа на установени факти и приложени доказателства за тях да се приеме, че лицето е разполагало със средства в по-голям размер от тези приети с ревизионен акт Р-22221014000115-091-001/15.05.2015 г. Решаващият състав не е проверил дали твърденията на касатора се основават на факти, неотчетени при предходната ревизия или не. Посочил е само, че установеното в мотивите на РА начално салдо е обвързващо и въз основа на него следва да се изготвят паричните потоци на ревизираното лице и в настоящата ревизия. Съдът не е коментирал защо не приема установеното от заключението по назначената ССчЕ. Формално и само сочейки, че има издаден ревизионен акт, който е влязъл в сила е приел, че началното салдо на разполагаемите средства към 01.2014 г. е в размер на 56 584,63 лв. Допуснатите от административния съд процесуални нарушения са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на конкретни мотиви лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи конкретни мотиви във връзка с тях. На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдебният състав следва да се съобрази с горните мотиви. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,