Решение № 9040 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16327/2009 г.

Решение № 9040 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16327/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба (неправилно наименована като жалба) на Янгелина Богданова Мутафчийска от Благоевград срещу Решение № 628/19.10.2009 г. на Административен съд - Благоевград. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касаторката срещу Заповед № ОА-1092/03.07.2009 г. на областен управител на област Благоевград, с която е било уважено искането й за еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ в размер на 1134 лв., за период от 22 месеца е 22 дни, остатък от незаплатено дължимо обезщетение за целия период от претърпяна репресия в размер на 53 месеца и 22 дни. За предишния период от 31 месеца и 8 дни е била обезщетена. Остатъка е присъден съгласно § 12, ал. 2 от Наредбата по чл. 4 от ЗПГРРЛ, предвиден в чл. 6 от същата наредба. Съдът приел, че административния орган правилно е изчислил дължимото обезщетение, тъй като се произнесъл и постановил административния акт на 03.07.2009 г. когато вече е бил влязъл в сила § 1, т. 2 от Наредбата, съгласно който обезщетението получено по реда на т. 1 е за репресия с продължителност 36 месеца и затова присъдил обезщетението за период от 17 месеца и 22 дни. В настоящата касационна жалба се навеждат отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е основателна. Жалбоподателката е обжалвала пред съда административния акт само досежно размера на присъденото обезщетение, като е твърдяла че е ощетена с 314 лв. и неправилно е присъдената сума от 1134 лв. вместо от 1448 лв. Обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение и неправилно приложение на материалния закон. Безспорно жалбоподателката е претърпяла репресия, за която е получила до сега обезщетение за 31 месеца. На 06.10.2008 г. подава искане за присъждане обезщетение и за останалия период на репресия, който е 22 месеца и 21 дни, от период общо 53 месеца и 21 дни. От това следва, че случая попада в § 12 от ПЗР на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Този текст правилно е посочен и от административния орган в обжалваната Заповед № ОА-1092/03.07.2009 г. Обезщетението се изчислява във връзка с чл. 6, ал. 3 от Наредбата и то е по 64 лв. за пълен календарен месец или възлиза общо на 1421,44 лв. Неправилно обаче е изчислен от административния орган в размер на 1134 лв. Незаконосъобразно съдът се е позовал в мотивите си, че административния орган е изчислил обезщетението, прилагайки § 1, т. 2 от наредбата, относим за период от 36 месеца репресия и така присъдил обезщетението за период от 17 месеца. Този текст е неотносим за случая, тъй като не се изчислява първоначално обезщетение за репресия, нито периода е за 17 месеца, а е за остатък от вече получено обезщетение, който период е за 22 месеца и 21 дни. Нито този текст е цитиран от административния орган в постановения от него административен акт. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови решение по същество, като се измени размера на присъденото обезщетение от 1134 лв. на 1421,44 лв. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,