Решение № 6093 от 6.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1341/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив против решение 10592/03.12.2024 г., постановено по адм. дело 1245/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. В жалбата са изложени мотиви за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, а спорът да се разреши по същество като се отхвърли оспорването срещу административния акт. Ответникът МАГИ-ЛУКС ЕООД, чрез процесуален представител адвокат И. Демерджиев, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да се отхвърли, а решението на административния съд, като правилно, да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Пловдив е било решение 2153-15-141 от 21.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което са потвърдени задължителни предписания ЗД-1-15-01554324/11.03.2024 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив в частта им по т.2.10 и 2.11 относно периода 30.07.2019 до 21.04.2021 г. С решението си първоинстанционният административен съд е отменил обжалвания административен акт. За да достигне до посочения правен резултат, съдът е приел за установена следната релевантна фактическа обстановка: Административното производство по издаване на оспорения акт е започнало на основание заповед ЗР-5-15-01429008/03.10.2023 г. и заповед В3-5-15-0151489/13.02.2024 г., и двете на ръководителя на ТП на НОИ Пловдив, с които е възложено извършване на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на МАГИ-ЛУКС ЕООД. Проверката е приключила с констативен протокол КП-5-15-01552205\11.03.2024 г. приложен по делото. Установено е, че от 15.06.2015 г. до 15.12.2015 г. едноличен собственик на капитала е М. М. В.. На 15.12.2015 г. е вписано прехвърляне на всички дялове към ЕКО ФУУД ЕООД, а на 22.12.2015 г. всички дялове са прехвърлени на МЕРИ НЕКСТ СТАЙЛ ЕООД. От 22.12.2015 г. управител на дружеството е М. М. В.. Съгласно Регистъра на осигурителите за самоосигуряващите се лица М. В. е декларирала трудова дейност като самоосигуряващо се лице в МАГИ-ЛУКД ЕООД с обхват на осигуряването за фонд Пенсии и фонд Общо заболяване и майчинство. За периода от 22.12.2015 г. до 11.03.2024 г. М. В. се е осигурявала в МАГИ-ЛУКС ЕООД за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). За периода от 15.12.2015 г. до 29.02.2024 г. са подадени данни за осигуряване с попълнен код 12 (за самоосигуряващи се лица) в т. 12 Вид осигурен. В ТП на НОИ Пловдив са постъпили 2 броя удостоверения по образец съгласно приложение 11 към чл. 11, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с данни относно правото на парично обезщетение към заявление декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 КСО за периода от 30.07.2019 г. до 29.04.2020 г., както и данни относно правото на парично обезщетение за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, на основание чл. 53 КСО за периода от 30.04.2020 г. до 21.04.2021 г. От данни подавани в НАП се установява, че дружеството има регистрирани фискални устройва с дистанционна връзка с НАП, има данни за покупки и продажби, включващи разглеждания период, както и че има подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. На база установеното са издадени задължителни предписания ЗД-1-15-01554324/11.03.2024 г. В частта им по т. 2.10. и т. 2.11, е вменено задължение на МАГИ-ЛУКС ЕООД, в качеството му на осигурител, да подаде основни данни с декларация образец 1 «Данни за осигуреното лице» за М. В., с код 10 за вид осигурен за периода от 30.07.2019 г. до 21.04.2021 г., като дните, през които е получавала парично обезщетение по чл. 50 и чл. 53 КСО бъдат отразени като отработени дни с осигурителни вноски, а именно: за 30.07.2019 г. и 31.07.2019 г. да се посочат 2 отработени дни в т. 16.1 и осигурителен доход в т. 21 -80.43 лв., за периода от 01.08.2019 г. до 21.04.2021 г. в т. 16.1 да се посочат пълни месеци в осигуряване по календар и в т. 21 - осигурителен доход, съобразно минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за управителите и прокуристите на търговски дружества - 925.00 лв. Същите били оспорени по административен ред, като с решение 215-3-15-141/21.05.2024 г. директорът на ТП на НОИ Пловдив отхвърлил жалбата като неоснователна. С процесното решение Административен съд - Пловдив е приел, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Пловдив е издадено от компетентен административен орган, в предвидената форма и има законоустановеното съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Изложени са мотиви, че изводът на административният орган, че М. В. е упражнявала дейност като управител на дружеството, през времето, през което е получавала обезщетение за бременност и майчинство, са неоснователни и е отменил акта като незаконосъобразен. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира решението му за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Неоснователни са касационните възражения, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е установил приложимите в разглеждания казус правни норми относно общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, каквото се явява М. М. В. -управител на ответното дружество. Обосновано е посочено, че самоосигуряващите се лица, избрали да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, не следва да упражняват трудова дейност през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 КСО, като тези периоди се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, като за същите не се подава декларация за прекъсване на дейността. По делото пред Административен съд Пловдив не е било спорно, че М. В. е осигурено лице по смисъла на чл.4а, ал.1 КСО, като самоосигуряващо се лице. Няма нормативно задължение за лице, което е собственик на капитала на еднолично търговско дружество, той да е и управител и представляващ, по време на временна нетрудоспособност за която получава обезщетение като осигурено лице за общо заболяване и майчинство, и отговарящо на изискванията по чл. 48 КСО. Видно от съдържанието на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, редакция в сила от 01.01.2017 година "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4, ал. 9 и чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.Текстът на ал. 1 на чл. 10 КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, а според ал. 2 на същата разпоредба осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. Правото на осигуреното лице за покритите осигурителни рискове се гарантира и от правилото на чл. 40, ал. 1 КСО. Според тази норма осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж, като осигурени за този риск. Съдът правилно е приложил правилото на чл. 54к КСО (в ред. в сила от 01.01.2018 г.), според което отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Също така, в КСО и подзаконовите нормативни актове не е предвидено изискване прекъсването на трудовата дейност на вписаните в ТРРЮЛНЦ управители и/или прокуристи за периодите на бременност, раждане и отглеждане на малко дете, да се доказва чрез заличаването им в ТРРЮЛНЦ като такива и вписването на нов управител или прокурист. Обратно на безспорното, че М. В. в пълен обем се ползва от получаването на обезщетение за социалните рискове, за които е била осигурена, касационният жалбоподател приема, че следва да се коригират подадени данни от декларацията по чл. 5, ал. 4 от КСО. Издадените в тази връзка задължителни предписания са незаконосъобразни, а с потвърждаването им административният орган е издал и незаконосъобразно решение, което правилно и законосъобразно е отменено от административния съд. (В този смисъл са Решение 8264/05.07.2016 г. по адм. д. 3631/2016 г. на ВАС, VІ отд., Решение 8045/27.06.2024 г. по адм. д. 291/2024 г. на ВАС, VІ отд., Решение 8933 от 18.07.2024 г. на ВАС по адм. д. 4097/2024 г., VI отд.). Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че надлежното упражняване на управленческите и представителните функции на управителя на търговското дружеството, във връзка с осъществяваната дейност на същото, са обусловени от вписването на законоустановени данни в Търговския регистър. Така въведеното основание не намира опора в нормативната уредба. В КСО и подзаконовите нормативни актове не е предвидено изискване прекъсването на трудовата дейност на вписаните в ТРРЮЛНЦ управители и/или прокуристи за периодите на бременност, раждане и отглеждане на малко дете да се доказва чрез заличаването им в ТРРЮЛНЦ като такива и вписването на нов управител или прокурист. В този смисъл е Решение 8264/05.07.2016 г. по адм. дело 3631/2016 г. на ВАС, шесто отд., Решение 8045/27.06.2024 г. по адм. дело 291/2024 г. на ВАС, шесто отд.). Вписването на името на управителя в ТРРЮЛНЦ не е правопораждащ юридически факт. Такъв юридически факт е договорът за възлагане на управлението по чл. 141, ал. 7 ТЗ, сключен в задължителната писмена форма и уреждащ отношенията между дружеството с ограничена отговорност и управителя. Аргумент в подкрепа на това становище е и разпоредбата на чл. 141, ал. 6 ТЗ, според която овластяването има действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването му, т.е. в отношенията между страните по договора овластяването има действие дори, когато управителят не е вписан в ТРРЮЛНЦ. С разпоредбата на чл. 46, ал. 3 КСО е въведен един от изчерпателно изброените от законодателя правоизключващи юридически факти за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност, забраняващ отпускането и изплащането на такова за лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Съпоставяйки безспорните и доказани факти, ценени като приети от съда доказателства към релевантната правна уредба, по делото не се установява да е нарушена цитираната правна норма. Органите на НОИ - Пловдив не сочат с какви конкретно действия В. е извършвала трудова дейност докато е била в отпуск по бременност и майчинство, а вместо това се позовават на формалния характер на вписването на управител в ТР и цитират неотносими към казуса разпоредби на ТЗ. Твърденията, че В. лично е осъществявала трудова дейност следва да бъдат доказателствено подкрепени и това е в доказателствена тежест на органа. След като не са оспорени документите на органите на медицинската експертиза, обективиращи състоянието на бременност и последвалото майчинство на В., дори е невъзможно да се приеме, че всеки ден от спорния период тя е упражнявала трудова дейност, най- малкото поради особеното биологично състояние, в което се е намирала. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд са събрани достатъчно доказателства, от които е видно, че осигуреното лице М. В., не е упражнявала трудова дейност и не е получавала възнаграждение в процесния период независимо, че е била собственик и управител на МАГИ-ЛУКС ЕООД. За да направи този извод съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства медицинска документация, свидетелски показания, платежни ведомости, трудови договори за наети лица и други. Административният орган не е изяснил относимите за случая факти, а се е позовал само на данните от проверката в търговския регистър, които не са достатъчни за да се направи обоснован извод, че М. В. е извършвала трудова дейност през процесния период. Във връзка с изложеното, неоснователни са и изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. Решаващият съд е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Като е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и е уважил подадената жалба като основателна, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно представения договор за правна помощ и съдействие (л. 24), в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1080 (хиляда и осемдесет) лева представляващи разноски за един адвокат по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,