Решение № 1927 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13282/2015 г.

Решение № 1927 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13282/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Д. против решение № 670 от 29.09.2015 г. по адм. дело № 472/2015 г. на Административен съд С. - област, с което е отменена заповед рег. № УРИ 4078з-683/05.05.2015 г. на същия административен орган, с която на Т. Ц. Й. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания и след установяване на допуснатите от служителя нарушения на служебните задължения. Моли решението да бъде отменено, включително в частта за разноските и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Й. против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Изводът на Административен съд С. - област за отмяна на оспорената заповед № УРИ 4078з-683/05.05.2015 г. на директора на РДГП- Д., е в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Правилно съдът приема, че независимо, че е постановена в писмена форма заповедта на директора на РДГП- Д., с която на Т. Ц. Й. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, не съответства на изискванията на чл. 210, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). В нарушение на цитирания текст в административния акт и в справката за извършената проверка, цитирана в заповедта, нарушенията, с изключение на второто, не са конкретизирани по време на извършване (проверката обхваща периода 16-18.03.2015 г.) и не са посочени обстоятелствата, при които са осъществени. Не са описани и конкретни действия, които служителят е следвало да предприеме, за да изпълни задълженията си във всеки отделен случай и съответно какво същият не е направил в противоречие със служебните си функции и отговорности, като се има предвид, че заключването и запечатването на касата с граничните печати, както и съхранението на оръжието са преки задължения на началника на смяната или на командира на отделение, а също и факта, че съгласно текста на заповед № 6529/2014 г. на директора на РДГП- Д., изпълнението й е възложено на началниците на ГПУ, а контролът по изпълнението - на заместник- директора на регионалната дирекция. Второто описано в заповедта нарушение не е конкретизирано от правна страна, тъй като не е посочена на кой текст от заповед № 633/2011 г. на директора на РДГП- Д. поведение на служителя противоречи. Подобен пропуск е допуснат и при третото нарушение. В заповедта е посочено, че служителят не е осъществил контрол относно изпълнението на изискванията на чл. 10.1.4 на заповед № 633/2011 г., без да е съобразена редакцията на текста към датата на издаване на заповедта, според която щемпели от граничните печати могат да се поставят и в оперативния дневник. Цитираната в заповедта справка също не изяснява нарушенията от фактическа и правна страна. Документът съдържа общи констатации за "неизпълнение на основни длъжностни права и задължения съгласно длъжностната характеристика", поради което данните в него не отстраняват допуснатите в заповедта за налагане на наказание нарушения на формата. Тези формални пропуски са съществени, тъй като препятстват установяване на нарушенията и ограничават правото служителя на защита. Заключението на съдебния състав за постановяване на заповедта в противоречие с материалния закон също следва да бъде споделено. Изводът, че заповедта е издадена, без да са установени допуснати от служителя дисциплинарни нарушения, е направен в съответствие с нормативната уредба се обосновава от представените доказателства. Правилно е преценено, че първото описано в заповедта нарушение не е осъществено. Установено е, че касата за съхраняване на граничните печати се намира в коридор, до който достъп имат само служители на граничния пункт. Поради това и при липсата на доказателства за друга техническа възможност за разполагане на касата с оглед броя и вида на помещенията, предоставени за ползване на служителите от ГКПП- Олтоманци (доказателства за други възможни решения не са представени от дисциплинарно наказващия орган), правилно съдът приема, че от страна на служителя Й. като началник на ГКПП- Олтоманци е направено необходимото касата да е разположена в помещение с ограничен достъп в съответствие с изискванията на заповед № 633/2011 г. директора на РДГП- Д., а с оглед липсата на конкретни факти и обстоятелства, не може да се направи извод, че от страна на служителя Й. като началник на ГКПП- Олтоманци не е осъществен контрол относно заключването и запечатването на касата от началника на смяната. Общото описание на второто нарушение и липсата на конкретизация на извършеното от правна страна е пречка да се установи, че служителят не е изпълнил свои конкретни служебни задължения, още повече че се налице данни, че броят на граничните печати, както и броят на служителите, които работят трасе "вход" и "изход" е ограничен, поради което проверката на "втора линия" се извършва от служители, които работят и на "първа линия". Нарушението по пункт 4 от заповедта също не е установено, тъй като липсват доказателства именно поведението (действията или бездействията) на Й. да са довели в касата да се съхранява оръжие с поставен пълнител. В тази насока правилно са съобразени показанията на свид. П., според който пряката отговорност и контрола върху за оръжието и начина на неговото съхранение в касата се осъществяват от началника на смяната или от командира на отделението. Всичко изложено налага заключението, че служителят Й. не е допуснал описаните в заповедта нарушения, поради което поведението му не може да се квалифицира като неизпълнение на служебни задължения или заповеди - дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Поради това следва да се приеме, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност и издадената в този смисъл заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до заключение в тази смисъл и отменя административния акт, съставът на Административен съд С. - област постановява решение в съответствие със закона и представените доказателства. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от ангажираните доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,