Решение № 11638 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 62/2016 г.

Решение № 11638 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 62/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Е. Д. Р. с адрес гр. Д., чрез процесуален представител адвокат П. А. А. от АК Д. срещу решение № 2259 от 18.11.2015 г. на Административен съд П. по адм. дело № 2965/2014 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № РД-308 от 02.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. с което е потвърдено разпореждане № К-37630 от 11.08.2014 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО с което е разпоредено на жалбоподателката да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 09.03.2010 г. до 08.06.2010 г. парично обезщетение за бременност и раждане в размер на 4563.76 лева ведно с лихвата от 3182.32 лева изчислена от датата на разпореждането. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон, а от съдържанието на жалбата се извлича и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Свеждат се до нарушения при издаване на обжалвания административен акт и решението на съда в които не се отчита смесване на контролните производства по чл. 110 и по чл. 114 от КСО които имат различни адресати, цели и актове с които приключват. Ответникът, директорът на ТП на НОИ П. чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с подробни съображения. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от касатора срещу цитираното решение и разпореждане с които на основание чл. 114, ал. 1 и 3 КСО се постановява връщане на недобросъвестно получено за периода от 09.03.2010г до 08.06.2010 г. парично обезщетение при бременност и раждане в размер на 4563.76 лева и лихва 3182.32 лева считано от датата на разпореждането - 11.08.2014 г. Възраженията са били за незаконосъобразност с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна, че производството е започнало във връзка с установяване на вземания на Държавно обществено осигуряване /ДОО/ от неправилно изплатено парично обезщетение за бременност и раждане на Р. При тази проверка от контролните органи на НАП и НОИ е установено наличието на факти и обстоятелства изложени в съставения акт за начет и ревизионен акт и съпътстващия ги констативен протокол. Установено е, че трудовия договор с работодателя не е бил свързан с полагане на трудова дейност от Р., тъй като фирмата на работодателя не е извършвала дейност на мястото на работа посочен в трудовия договор. При извършения цялостен анализ на доказателствата в ревизионното производство е наложен извод, че осигуряване за Р. не е възникнало, договорът сключен с нея е бил с цел получаване на парично обезщетение при липса на материалните предпоставки за това поради което е получила недобросъвестно сумите за парично обезщетени за процесния период, които дължи обратно ведно с лихвите. При спорните въпроси дали жалбоподателката е била осигурено лице по смисъла на чл. 48а КСО във връзка с § 1, т. 3 от ДР на КСО и има ли право на парично обезщетение за бременност и раждане по осигурителното правоотношение с Корект транс 1 ЕООД съдът е приел от фактическа страна, че не е била налице предпоставката лицето да е било осигурено за общо заболяване, независимо че са били внесени осигурителни вноски за този риск. При липса на трудова дейност не е възникнало и качеството на осигурено лице, поради което обжалваните актове са приети за законосъобразни, а жалбата срещу тях е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. При правилна преценка относно приложимия закон и след анализ на доказателствата по делото съдът обосновано е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване съгласно, която недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Правилен е изводът, че при настъпването на риска бременност жалбоподателката няма качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и в случая не отговаря на условията на чл. 48а във връзка с чл. 10, ал. 1 от КСО, за да придобие правото на парично обезщетение при бременност и раждане от фондовете на ДОО за процесния период по представените болнични листове. Съгласно дефиницията на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5". Т. е. законодателят е обвързал статута на осигуреното лице с чл. 10 от КСО, според който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски. Възстановяването на сумите по осигурителните плащания по реда на чл. 114, ал. 1 от КСО ведно с лихвата по чл. 113 от КСО е законово задължение в случаите, когато получилият ги е действал недобросъвестно. В случая в съответствие с данните по делото съдът правилно е приел, че е налице недобросъвестност от страна на Рускова. Действията на контролните органи по реда на чл. 110 и чл. 114 КСО имат за последица един и същи резултат с издаване на административен акт за поправяне на вредите нанесени на ДОО. Възражението на касатора, че има смесване на производствата по чл. 110 и чл. 114 КСО и което съставлява нарушение на административно производствените правила като отменително основание е неоснователно. Няма пречка в контролните производства по КСО за спазване на законодателството установените факти в едно производство да служат като фактическо основание за издаване на различни административни актове като в случая се касае за един и същи административен орган - длъжностно лице на което е възложено ръководство на контрола по разходите на ДОО, който издава разпореждания. Фактите относими към жалбоподателката установени в ревизионно производство са същите и при установяване на недобросъвестно получени суми по реда на чл. 114 КСО според която уредба не се съставя ревизионен акт за начет. Или съставения в случая ревизионен акт в ревизионно производство не променя по никакъв начин констатациите на контролните органи от фактическа и правна страна, че има недобросъвестно получени суми от ДОО които подлежат на възстановяване. Правото на защита в случая е от съществено значение за законосъобразността на административния акт и за правилността на съдебното решение и за него са били създадени в пълен обем процесуалните гаранции в административното и съдебно производство. Поради това не се констатират нарушенията сочени в касационната жалба като касационни основания за отмяна и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски пред тази инстанция в размер на 350 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение