Решение № 15374 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15069/2018 г.

Решение № 15374 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15069/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на К. С., чрез адв. К. М., срещу решение № 365/30.10.2018 г., постановено по адм. дело № 331/2018 г. по описа на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата му против решение № КПК-11/23.05.2018 г. на директора на Териториално поделение на НОИ – П. относно потвърждаване на разпореждане № 0-13-999-00-0000607975/10.04.2018 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. Посочените в жалбата пороци досежно погрешно установена фактическа обстановка, обусловила неправилно приложение на материалния закон по отношение на нормата на чл. 40, ал. 1 във вр. ал. 3 КСО и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК. Иска се отмяна на процесното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени издадения административен акт, като се задължи директора на ТП на НОИ – П. да изплати претендираното от касатора обезщетение. Ответникът – директор на Териториално поделение на НОИ – П. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е решение № КПК-11/23.05.2018 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - П., с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-20 от 24.04.2018 г., подадена от Стоянов срещу разпореждане № 0-13-999-00-0000607975/10.04.2018 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите относно отказ за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради липса на необходимите за възникване на правото 6 (шест) месеца осигуряване за риска "общо заболяване и майчинство". След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че от данните съдържащи се в Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им се установява, че на оспорващия е издаден болничен лист № Е20180348246 за периода от 25.02.2018 г. до 26.03.2018 г. от "ДКЦ I" ЕООД гр. П.. От справка в Информационната система за електронен обмен на документи и данни на 08.03.2018 г. от осигурителя "Ропотамо - 90" ЕООД, гр. П. постъпва Удостоверение (приложение 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО), от което се извежда, че жалбоподателят е самоосигуряващо се лице. По издадения болничен лист № Е20180348246 е изплатено обезщетение по ведомост на 14.03.2018 г. и ведомост на 28.03.2018 г. На 05.04.2018 г. в Информационната система за електронен обмен на документи и данни от осигурителя "Ропотамо - 90" ЕООД, гр. П. постъпва удостоверение с код "корекция" относно правото за изплащане на парично обезщетение във връзка с издадения болничен лист № Е20180348246. В раздел първи, т. 1 е отбелязано от осигурителя, че към деня на настъпване на временната неработоспособност, лицето не е осигурявано за съответния риск. С оглед изясняване на релевантните към предмета на спора обстоятелства, в първоинстанционното производство по делото е допусната съдебно – икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че към деня на настъпване на временната неработоспособност жалбоподателят е самоосигуряващо се лице, което не се е осигурявало за риска "общо заболяване и майчинство" и няма 6 месеца осигурителен стаж като осигурен за съответния риск. Оспорващият като самоосигуряващо се лице за 2018 г., в периода от 01. 01. до 31.01.2018 г. не е подал декларация в НАП за промяна вида на осигуряването, респ. за риска "общо заболяване". Коригираща декларация е подадена през месец април 2018 г. Заключението на вещото лице, като неоспорено от страните, обективно, обосновано, безпристрастно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства е кредитирано в цялост от решаващия съд. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, обективирана в нормата на чл. 40, ал. 1 във вр. ал. 3 КСО във вр. чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, първоинстанционният съд приема, че за жалбоподателя не са налице предвидените комулативни предпоставки за изплащане на обезщетение при настъпилата временна неработоспособност, поради липса на минимално изискуемия осигурителен стаж от 6 месеца, като осигурен за този риск (жалбоподателят е осигуряван само за риска "инвалидност, поради общо заболяване, старост и смърт", но не и за риска "общо заболяване и майчинство"). Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - П., инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата поради нуждата от специални знания съдебно - икономическа експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, преценката на правото и определянето на размера им се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистрите, както и данните от удостоверенията относно правото на парично обезщетение, подавани от осигурителите. При наличие на хипотезата на чл. 40, ал. 1 във вр. ал. 3 КСО, първоинстанционният съд правилно приема за законосъобразен отказа на административния орган за изплащане на парично обезщетение за временната неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20180348246 от 26.02.2018 г. Касационният жалбоподател е осигуряван за риска "инвалидност", но не и за риска "общо заболяване", съответно вида на осигуряването към 01.01.2018 година не е било променено, към датата на издаване на горния болничен лист. Видът на осигуряването се определя от заявеното от самоосигуряващото се лице. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. (нова - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна година. Налице е срок, дефиниран с начална и крайна дата. Липсата на подадена декларация, в законоустановения срок, не позволява да се приеме, че видът на осигуряването е променен с внасянето на осигурителни вноски за всички осигурителни рискове. Внасянето на осигурителни вноски в завишен размер няма за последица промяна във вида на осигуряването, а платените осигурителни вноски над размера, определен за осигурителните рискове по чл. 4, ал. 3 КСО, са недължимо платени и самоосигуряващото се лице може да поиска възстановяването на тази разлика. В същият смисъл е практиката на Върховния административен съд, установена в Решение № 3676 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1025/2019 г., VI о., Решение № 25 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11240/2016 г., VI о., Решение № 13952 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6498/2012 г., VI о. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,