Решение № 3400 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5457/2016 г.

Решение № 3400 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5457/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на И. Т. Б., с. С., община Б. срещу решение № 139 от 7.03.2016 г., постановено по адм. д. № 65/2016 г. по описа на Административен съд - М.. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение. Оспорващият твърди, че е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени оспорения АУПДВ. Ответната страна - Зам. изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", в представен писмен отговор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд М. е отхвърлил оспорването на настоящия касатор против Уведомително писмо за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. с направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите", за кампания 2015 г., издаден от Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с изх. № 01 - 6500/10982 от 9.12.2015 г. Съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в предвидената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и че същото не противоречи на материалния закон и целта му. При издаване на уведомителното писмо правилно е приложен и материалния закон. Със същото е прекратен агроекологичният ангажимент на лицето, поради неподаване на заявление за плащане за 2015 г., при съобразяване с разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на Мярка 214 "Агроекологични плащания". Съдът е приел, че лицата, одобрени за участие по Мярка 214, по смисъла на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. дължат ежегодно подаване на "заявление за плащане" по смисъла на чл. 7, ал. 2, изр. последно от Наредба № 11/2009 г. до изтичане на ангажимента им в рамките на 5 последователни години (чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г.), като в противен случай следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 67 от Наредба № 11/2009 г. за прекратяване на агроекологичния им ангажимент. Именно последното е съобразено и приложено от органа в процесния случай, като е съобразено, че при ангажимент, одобрен през 2013 г., лицето е дължало подаване на "заявление за плащане" и през 2015 г. по мярка 214 с направление"въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" през кампания 2015 г. Посочил е, че това задължение не е изпълнено от жалбоподателя и след получено надлежно уведомление за това. След като такива доказателства съгласно посочената Наредба са изискани и същите не са представени в много по-дълъг от указания срок, законосъобразно административния орган е приложил процедурата по чл. 18, ал. 4 от Наредбата и е прекратил агроекологичния ангажимент на жалбоподателя. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. агроекологичните дейности или направления се изпълняват за срок от 5 (пет) последователни години. Срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване на "заявление за подпомагане". През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1, кандидатите за подпомагане подават "заявление за плащане". Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., земеделски стопани, които не подадат "Заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 и се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания". В случая, от приложените по делото доказателства безспорно се установява, че в периода на поетия през 2013 г. агроекологичен ангажимент, И. Б. в качеството си на земеделски производител по смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ не е подал "заявление за плащане" по мярка 214 Агроекологични плащания за 2015 г. Правилно и обосновано в конкретния случай съдът е приел, че липсата на подадено "заявление за плащане" не дава възможност да се направи заключение за продължило прилагането на подпомаганите агроекологични дейности и съответно е основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Неоснователни са релевираните с касационната жалба доводи, че издадения административен акт не е мотивиран. Видно от представената административна преписка в оспореното уведомително писмо се съдържат конкретни фактически и правни съображения за неговото издаване. Неоснователни са и възраженията в жалбата, че не става ясно какви точно проверки са извършвани във връзка с поетия от него ангажимент по тази мярка. Това е така, тъй като независимо от извършваните проверки, земеделският производител не е лишен от възможност да изпълнява задълженията си по поетия агроекологичен ангажимент и съответно да подава ежегодно заявления за плащане съгласно чл. 7 от Наредба № 11/2009 г. Нещо повече, видно от приложените по делото доказателства жалбоподателят е приложил обяснение, в което е декларирал, че е запознат с изискването да подаде заявление за за плащане по мярка 214 за 2015 г. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, определено от съда в размер на 200 лв., съобразно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение