Решение № 14697 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7766/2012 г.

Решение № 14697 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7766/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Общински съвет-Варна против решение № 1251/11.05.12 г. по адм. д. № 3226/11 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Петър Димов Даскалов в писмен отговор, изготвен от адв. Янкова, надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна / чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба основателна. Оспорено в първоинстанционното производство е Решение № 3409-7, взето с протокол № 35 от проведено на 22, 23 и 29. 06.11 г. заседание на Общински съвет-Варна за одобряване на подробен устройствен план /ПУП/ - план за улична регулация /ПУР/ на СО "Зеленика", вкл. схеми: водоснабдяване и канализация, електрозахранване, идейна план-схема за вертикално планиране и комуникационно-транспортна схема в частта относно имот с идентификатор 10135.5545.153. Доводите в жалбата се били, че предвиденото с плана улично платно ще засегне имота като ограничи площта му под предвидения в закона минимум, ще бъдат унищожени подобрения, трайни насаждения и укрепителни съоръжения, че разширението в източна посока на съществуващата улица е несправедливо и проблемът със съществуващата на терена денивелация не се разрешава. Въз основа на писмените заключения /основно и допълнително/ на назначената по делото съдебно техническа експертиза, е изяснено, че новопроектираната улица отнема 8 кв. м. от имота на оспорващия, а подпорната стена, представляваща част от и реализирана заедно със съществуващ път III-ти клас се засяга частично. Тези констатации са онагледени в приложение № 1 към заключението /л. 98/. Експертът е изложил становище, че оспореният устройствен план отговаря на изискванията на Наредбата за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, че предвидената южно от имота улица представлява районна артерия III-ти клас, а засягащото имота локално платно към нея е от V-ти клас. Като цяло улицата и предвиденото локално платно съответстват на законовите изисквания и технически характеристики. Съществуващото комуникационно трасе, южно от процесния имот, изградено изначално като такова от III-ти клас просича терена, без да се съобразява с теренните условия, предвид което с неговото построяване са изградени и укрепителни съоръжения, а предвиденото с новото устройствено решение разширение на същото, вкл. локалното платно, са съобразени със съществуващото трасе /като посока и наклон/ и необходимостта от допълнителни укрепителни съоръжения или реконструкция на съществуващите подлежат уточняване в следващите фази на проектиране. Изразено е мнение, че формално процесният ПУР осигурява подход към имота, който на практика е силно затруднен от съществуващата денивелация от 10 м. Обсъдено е друго устройствено решение - допълнително удължаване на една от двете съществуващи тупикови улици, предвидени северно, улесняващо обслужването на процесния имот и на ПИ 187, което обаче е определено като неикономичен вариант. В допълнителното заключение са обсъдени два нови варианта /л. 120/ чрез прокарване на нови тупици през съседен имот, през който към момента се осъществява достъпът до процесния имот, без площта му да е отразена в кадастралната карта. Тези установявания налагат извод за неоснователност на оспорването. При одобряване на ПУР на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ е без значение степента на засягане на имота, още повече, че в случая това засягане е минимално. Противно на изложеното в жалбата, имотът остава с допустима по закон площ, а съществуващото укрепителното съоръжение /подпорна стена/ е изградено заедно със съществуващия път III-ти клас и е част от него, т. е не се засяга извършено от оспорващия подобрение. Проблемът с процесния имот, идентификатор 10135.5545.153, е в това, че предвидената с плана пътна артерия, вкл. локалното платно, не удовлетворява изискването на чл. 14, ал. 4 ЗУТ за осигуряване задължително лице /изход/ към улица. С оглед теренните условия на място - 10-метрова денивелация - лице /изход/ към улица за този имот не може да бъде осигурен откъм тази артерия, а по друг начин, указан в заключенията на съдебнотехническата експертиза. Устройственото решение обаче е оспорено единствено в частта на предвидената улица III-ти клас, влязло е в сила в останалата му част, вкл. предвидените тупикови улици - чл. 132, ал. 3 ЗУТ, от което следва, че оспорващият може да реализира правата си по друг ред. Тези мотиви налагат извода, че подложеното на касационна проверка първоинстанционно решение се явява неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Следва да бъде отменено и в хипотезата на чл. 222, ал. 1 АПК заменено с друго, отхвърлително оспорването решение, с което на касационния жалбоподател, Общински съвет-Варна се присъдят и разноските за двете съдебни инстанции, своевременно поискани и доказани в размер на 150 лв. Така мотивиран, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение