Решение № 15877 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1260/2013 г.

Решение № 15877 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1260/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на адв. В. Милушева, в качеството й на процесуален представител - директор на филиал "Любен Каравелов" към ПУ "Паисий Хилендарски" със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, срещу Решение № 181 от 19.12.2012 г., постановено по адм. дело № 141/2012 г. от Административен съд Кърджали. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество.

Ответната страна - Община Кърджали, представлявана от пълномощника на кмета - юрк. Г. Делчева, изразява становище за неоснователност.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Филиал "Любен Каравелов" към Пловдивски Университет "Паисий Хилендарски", със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, против Заповед № РД-12/24.07.2012 г. на Кмета на Община Кърджали, с която e учредено възмездно право на пристрояване в размер на 119.80 кв. м по одобрен инвестиционен проект за изграждане на стълбищна клетка с асансьор за осигуряване на достъп до трети и четвърти етаж, представляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 40909.118.221.1 - Студентско общежитие № 1 гр. Кърджали, собственост на Държавата съгласно АЧДС № 2437 от 26.07.2011 г. в общински УПИ I, кв. 225 по ПУП на гр. Кърджали, съставляващ ПИ с идентификатор 40909.118.221 с площ от 7538 кв. м, актуван с АЧОбС № 1070 от 6.08.2003 г., вписан в Службата по вписванията. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при правилно приложение на материалния закон и при спазване на процесуалните правила.

За неоснователни са приети твърденията на жалбоподателя, че при издаване на оспорената заповед са били допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй като заповедта на кмета е издадена въз основа на влязло в сила решение на Общинския съвет - Кърджали, с което е дадено съгласие да се учреди възмездно право на пристрояване, съответно е възложено на кмета на общината да издаде заповед и да сключи договор за учредяване правото на пристрояване. Не е нарушен и материалния закон - чл. 38, ал. 2 и ал. 4 от ЗОбС. Като неоснователни са възприети и доводите в жалбата, че определената в оспорената заповед пазарна оценка за учреденото възмездно право на пристрояване е необосновано завишена, съответно - че заповедта е незаконосъобразна в тази си част, тъй като назначената и неоспорена от страните експертиза е дала заключение за крайна оценка на правото на пристрояване от 26 500 лв.

Така постановеното решение е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка и събрани в необходимия обем доказателства, съдът е направил погрешни правни изводи.

1. Неоснователно е възражението на ответника по касационната жалба, че на обжалване подлежи не заповедта на кмета, с която е учредено правото на пристрояване, а решението на общинския съвет (в конкретния случай е № 187 от 28.06.2012 г.). В решението на общинския съвет е формирана волята на органа на общината, на който е предоставено законово правомощие да управлява и да се разпорежда с имотите - общинска собственост, за учредяване на ограниченото вещно право. Това е акт, с който общината като гражданско-правен субект участва в гражданския оборот и встъпва като страна в гражданско правоотношение. Насрещна страна по същото правоотношение е друг гражданско-правен субект, при условие на равнопоставеност между страните. Ето защо с решението не се създават пряко права и задължения за другия субект в правоотношението - молителя, от чиято воля зависи дали да приеме условията на общината или не, съответно - дали да сключи съответния договор или да откаже. По тази причина не е налице административно правоотношение между общинския съвет и субекта, в чиято полза ще бъде отстъпено ограниченото вещно право, а решението по чл. 38 от ЗОбС няма характер на индивидуален административен акт. Обратното би означавало отказът на общинския съвет да отстъпи право на строеж или надстрояване/пристрояване да подлежи на контрол за законосъобразност като индивидуален административен акт. Това би представлявало незаконосъобразно навлизане в правната сфера на общината като субект на право на собственост и нарушаване на конституционното начало на неприкосновеност на собствеността - чл. 17 от Конституцията на РБ.

1. Неправилно в случая съдът от първата инстанция е приел, че оспорваният пред него административен акт отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 от АПК.

В своята трайна практика ВАС не веднъж е изтъквал, че административният орган е длъжен да посочи точно и изчерпателно фактическите и правни основания за издаване на административния акт; да определи правата и задълженията на страните и срокът за изпълнението им, както и да се разпореди относно дължимите такси и разноски. Това е така, тъй като възможността на страната да се запознае с мотивите на акта е съществен елемент от правото й на защита. Непълнотата на мотивите е съществено процесуално нарушение, което винаги води до отмяна на оспорвания акт, какъвто е настоящият случай. В решение № 187 на общинския съвет липсват каквито и да е мотиви. В нарушение на нормата на материалния закон в това решение липсват основни елементи, като напр. вносител на предложението; самото предложение; правната му обосновка с текста на чл. 38, ал. 2 от ЗОбС при положение, че молителят в конкретния случай не е "... собственик (а) на сградата, както и на собственици на жилища в сгради - етажна собственост, или на техни сдружения", а юридическо лице на бюджетна и5здръжка; начина на определяне на цената на правото на пристрояване; посочване на независимия оценител, изготвил оценката; актът за възлагане на тази оценка; размера на дължимите от страната такси и разноски, срок за внасянето им и т. н.

Това нарушение на материалния закон е съществено, тъй като именно с решението на общинския съвет се определят основните параметри на договора, който кметът, при условията на обвързана компетентност, ще сключи със заявителя.

1. Съдът не е отчел друго съществено нарушение на материалния закон - чл. 38, ал. 2 от ЗОбС. Съгласно текста: "Право на пристрояване на сграда, построена върху имот - частна общинска собственост се учредява от кмета на общината без търг или конкурс на собственика на сградата ... ". Видно от доказателствата по делото - АЧДС № 2437 от 26.07.2011 г. сградата - Студентско общежитие № 1 с идентификатор 40900.118.221.1 по КК на гр. Кърджали, включваща сутерен, трети и четвърти етажи е държавна собственост. Единствено правото на управление върху тази част от сградата е предоставено на Филиал "Любен Каравелов" към Пловдивски Университет "Паисий Хилендарски". Следователно, съгласно текста на чл. 38, ал. 2 от ЗОбС правото на пристрояване може да бъде учредено само в полза на собственика, т.е. на Държавата в лицето на министъра или ръководителя на друго ведомство, комуто е предоставен за управление този имот, по арг. от чл. 14, ал. 1 от ЗДС. Въпросът дали това право ще се предостави възмездно или безвъзмездно ще се реши правилно едва след като бъде разрешен въпроса в чия полза в случая следва да бъде учредено правото на пристрояване.

Ето защо оспорването на жалбоподателя е основателно и отхвърляйки го съдът е постановил неправилно решение, което ще следва да се отмени.

Посоченото нарушение е достатъчно основание да бъде отменен и оспорваният административен акт, без да се обсъждат останалите доводи на страните по същество.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение