Решение № 9120 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 474/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на Х. П. Б., чрез адв. Г. Кадънкова от САК, срещу Решение 6892/13.11.2023 г. по адм. дело 1707/2022 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Решение 3305-40-1 от 04.01.2022г. на подуправител на НОИ, с което са отхвърлени негови жалби с вх. Ц1030-40-3908#3/10.12.2021 г. и вх. Ц1012-40195#2/21.12.2021г., подадени срещу Разпореждане 1003888187, изх. 2113-50-47#44/23.11.2021г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Въведени са касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно не е съобразил положения от касатора стаж в Германия като балетист, командирован от Министерство на културата на РБългария в периода от 01.09.1987г. до 01.09.1989г. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт и делото да се върнекато преписка за ново решаване от административния орган. Претендират се разноските за касационната инстанция съгласно представен списък. Ответникът - подуправител на НОИ София, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град правилно и обосновано е отхвърлил жалбата на Х. П. Б. срещу Решение 3305-40-1 от 04.01.2022г. на подуправител на НОИ, с което са отхвърлени негови жалби с вх. Ц1030-40-3908#3/10.12.2021 г. и вх. Ц1012-40195#2/21.12.2021г., подадени срещу Разпореждане 1003888187, изх. 2113-50-47#44/23.11.2021г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, в изпълнение на Решение 9159/12.08.2021 г. на Върховния административен съд. Правилни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Решението е постановено при точното прилагане на материалноправните норми на КСО и Регламент 883/2004. При правилно изяснена фактическа обстановка, която касационният състав споделя изцяло и не намира за нужно да преповтаря, първоинстанционният съд е достигнал до правилни и обосновани правни изводи, кореспондиращи с относимата към казуса материалноправна уредба. При липсата на спор по фактите, правилна е преценката на съда, че спорният по делото въпрос е свързан с продължителността на българските и германските осигурителни периоди, която следва да бъде отчетена за придобиване правото и изчисляване размера на българската пенсия. Неоснователна е тезата на касатора, че осигурителният стаж за периода от 01.09.1987г. до 01.09.1989г. не е отчетен от пенсионните органи, както изчерпателно е изложил в мотивите си АССГ. Административният съд е съобразил Решение 9159/12.08.2021 г. на Върховния административен съд, с което е прието, че германският осигурителен стаж на жалбоподателя, придобит на длъжност балетист следва да се превърне в трета категория труд по реда на КСО, по силата на европейските координационни регламенти, от които следва равнопоставеност на лицата, упражнили правото си на свободно движение с тези, които не са го упражнили, освен ако в самите регламенти не се предвижда друго. По отношение на зачитане на дублиращия се осигурителен стаж за периода 01.09.1987 г. до 01.09.11989 г., първоинстанционният съд е изпълнил указанията на ВАС за прилагане на Спогодбата между правителството на НРБ и правителството на ГДР за сътрудничество в областта на социалната политика /в сила от 1958г. изм. през 1973г./, съгласно чл. 3 на която задължението за осигуряване на работниците и служителите се урежда съгласно разпоредбите на страната в която се упражнява трудовата дейност. Правилни са изводите на АССГ, че в изпълнение на съдебното решение, длъжностното лице е извършило отново преценка за придобития осигурителен стаж и правото на пенсия, констатирало същата календарна продължителност на българския и германски осигурителен стаж, и определило, след превръщане на българския осигурителен стаж от първа категория - 08 г. 06 м. и 27 дни към трета категория и сумирането на стажа от трета категория, общо превърнатия към трета категория трудов стаж в България - на 16 г. 03 м. и 25 дни; съответно германския осигурителен стаж от 11 г. 02 м. и 07 дни е превърнало към трета категория и определило на 18 г. 07 м. и 22 дни. Заедно с потвърдения германски осигурителен стаж от 10г., 00м. и 23 д., общият германски стаж възлиза на 28г. 08м. 15 д. Обоснована е преценката на съда, че длъжностното лице е превърнало германския осигурителен стаж към трета категория, съобразно указанията на съда и го е взело предвид за преценката на правото на пенсия при спазване на разпоредбата на чл. 13, §2 от Регламент (ЕО)987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата по прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Правилно е констатираното от органа и възприето от съда, че след прилагане на посочената разпоредба жалбоподателят не е придобил право на пенсия към 19.12.2016 г. и същата с основание е отказана. При определяне на общия осигурителен стаж, необходим за пораждане правото на пенсия, АССГ е отказал да кредитира заключението на съдебно икономическата експертиза, позовавайки се на допусната от вещото лице грешка при изчисление на осигурителния стаж в Германия. Преценявайки наличие на грешка в изчисленията, отказът на съда да възприеме безкритично заключението на експертизата не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. След като е извършил необходимото събиране на периоди и преценил в съвкупност с останалите доказателства по делото, съдът правилно е установил допусната от експерта грешка при изчисляване на германския стаж, изразяваща се в двукратно отчитане на периода 01.09.1987г. 01.09.1989г., увеличаваща неоснователно продължителността на германския стаж. Така при правилно извършено изчисление, общият български и германски стаж възлиза на 45 години, 00 мес., 10 дни, а не както е посочило вещото лице - 47 години, 01 месец , 10 дни, след като срокът от 2 години, посочен по-горе, не следва да се отчита повторно, тъй като вече веднъж е зачетен и този стаж е отчетен при съобразяване с чл. 13 §2 от Регламент 987/2009 г. Предвид гореизложеното, обжалваното решение на Административен съд София град , като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Не са налице посочените касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Последният е постановен при точното прилагане на материалния закон, липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и обоснованост. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно, а ответникът не претендира такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,