Решение № 2351 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11304/2009 г.

Решение № 2351 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11304/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Ясер Мохамед Абдулрахим срещу Решение № 255/10.07.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение не е обсъдил всички факти и обстоятелства по преписката и е приложил неправилно чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Ответната страна - председателя на ДАБ, чрез процесуалният си представител юрк. Кулинова, поддържа че жалбата е неоснователна. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за законосъобразност на обжалвания административен акт, по подробно изложени съображения. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Административното производство е образувано по молба на Ясер Мохамед Абдулрахим с вх. № БЦ-33/16.03.2009 г. при Граничен участък - Свиленград, с която по своето естество се търси международна закрила. Посочените от молителя основания за търсената закрила се свеждат до обстоятелството, че има здравословен проблем и че живота в бежанския лагер "Рашидие" е много тежък. С образуване на производството, чрез даване на писмени указания, административния орган е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал Абдулрахим на разбирам за него език (арабски) с реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за правата и задълженията на лицата търсещи закрила, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. С декларация по чл. 30, т. 3 от ЗУБ, молителя е декларирал, че е лице без гражданство, роден на 15.10.1975 г. в Ливан и че в страната е придружен от малолетният си син Мохамед Ясер Абдулрахим. На 19.03.2009 г., 07.04.2009 г. и на 24.04.2009 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ и след предварителни покани, са проведени интервюта за изясняване бежанската история, като видно от изявленията на молителя конкретна причина за напускането на Ливан и конкретно на бежанския лагер "Сабра" са съображения относно здравословното му състояние и наложеното му, но неизпълнено наказание тежък физически труд. В хода на производството са представени с превод на български следните документи: лична карта за палестински бежанци, брачно свидетелство, свидетелство за съдимост и регистрационна карта, издадена от Агенцията за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия Изток (UNWRA). С посочените документи се установяват следните относими към предмета на настоящото производство обстоятелства - молителя се ползва от закрилата на UNRWA, в качеството си на палестинец по народност и лице без гражданство, има сключен брак с лицето Самак Алсакар и че същия е изтърпял наложено му от съд наказание "лишаване от свобода" за срок от 4 месеца в затвора "Румие". След изясняване на бежанската история на молителя и въз основа на приложените към административната преписка становища на отдел "Специализирана информация" при ДАБ с вх. № 119/13.01.2009 г. относно обстановката в Ливан, сигурността на държавата и положението на палестинските бежанци в рамките на Ливан и въобще в района на Близкия Изток, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ, в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на молителите. В така изготвеното становище интервюиращия орган е приел, че търсещия закрила няма проблеми с официалната власт, ползва се от закрилата на държавата Ливан и на UNRWA в частност. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган приел, на първо място, че от изложената бежанска история мотивът за напускане на държавата по произход на Ясер Мохамед Абдулрахим не е свързан с нито едно от основанията, посочени в чл. 8 от ЗУБ, а на второ - че спрямо нега като лице, ползващо се със закрилата на UNWRA, следва да се приложи изключващата клауза на чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ. Прието е за установено също така, че доводите относно търсенето на повторна наказателна отговорност спрямо молителя от Ливанската държава за извършено престъпление против личността, за което е изтърпял своето наказание, са недостоверни с оглед последващия брак между него и жертвата на извършеното престъпление. Що се касае до основателността на искането за предоставяне на хуманитарен статут е посочено, че в хода на административното производството не е установено, обстоятелство съдържащо се в някоя от хипотезите на чл. 9 от ЗУБ. Изрично е отбелязано, че бежанската история, в частта относно мотива за напускане на Ливан поради липсата на възможност за лечение на молителя, страдащ от анемия, е недостоверна, с оглед факта, че видно то самите изявления на Абдулрахим, необходимото му лечение е провеждано многократно. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че Решение № 255/10.07.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България е постановено от компетентен административен орган и в установената от закона форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимия материален закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ статут на бежанец не се предоставя на чужденец, който се ползва от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, и тази закрила или помощ не е преустановена и положението му не е установено съгласно съответна резолюция на Организацията на обединените нации. В настоящия случай по делото е безспорно установено, че търсещия в страната ни международна закрила чужденец, се ползва от такава предоставяна от UNWRA. Тази организация, създадена през 1949 г. от ООН и действаща вече 60 години в изпълнение на своята мисия - да обезпечи разрешаването и преодоляването на хуманитарната криза породена от Израело - Арабския конфликт от 1948 г., предоставя спрямо 4,7 млн. палестински бежанци, намиращи се на територията на Йордания, Ливан, Ивицата Газа, Западния бряг и Сирия, защита на основните човешки права на тези лица. Що се касае до поддържаните в жалбата аргументи за наличие на минали и продължаващи лоши семейно-родствени отношения между родителите на съпругата на молителя и самият него, то те по своето естество са неотносими към основанията за предоставяне на закрила. Следва да се отбележи също така, че позоваване от страна на жалбоподателя на факта, че е бил обект на наказателна репресия от страна на официалните власти в държавата му на произход, вследствие на посочените по- горе отношения (оплакване в полицията, направено то бащата на съпругата му) не може да обоснове извод за необходимост от закрила. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Евентуалното "преследване" спрямо него от страна на официалните власти в страната по повод извършено от жалбоподателя престъпление не може да бъде основание за предоставяне на закрила. При така установените факти, се обосновава извода, че спрямо молителят не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец от страна Република България и постановения отказ на Председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както беше посочено по-горе, причина за напускане на Ливан за жалбоподателя са съображения основно относно липсата на семейната подкрепа относно сключеният от него брак, което обстоятелство не е включено в нито една от хипотезите на чл. 9 от ЗУБ. Същото се отнася и до довода, за липса на възможност за лечение в Ливан, който за настоящата инстанция се приема и за недостоверен с оглед признанията на чужденеца, че до заминаването му е получавал здравни грижи. Голословно, с оглед годината на провеждане на административното производство - 2009, е позоваването на нарушение но чл. 75, ал. 5 от ЗУБ от страна административния орган, представляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като с ДВ, бр. 52 от 2007 г., цитираната разпоредба е отменена. По повод на общо изразеното оплакване за положението на палестинските бежанци в Ливан и условията на живот в бежанските лагери, то настоящата инстанция изразява съгласие за съществуването на редица трудности в ежедневието на палестинските бежанци, но още веднъж следва да се отбележи, че чрез UNWRА и официалните власти на държавите, в които агенцията действа, всеки регистриран палестински бежанец се ползва от международна закрила, гарантираща основните му човешки права включително и достъп до определение публични услуги - образование, здравни грижи и социални помощи. С оглед изложеното, правилно в обжалваното решение е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателите, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение