Решение № 3914 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11490/2010 г.

Решение № 3914 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11490/2010 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Поморие срещу решение № 785 от 2.07.2010 г. по адм. дело № 512/2010 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено решение на Общински съвет - Поморие, обективирано в Протокол № 29/29.01.2010 г., за приемане на изменение на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Поморие, в частта относно чл. 35, ал. 2, в който думите " 2 на сто" са заменени с думите "2,5 на сто". Поддържа се неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на подадената жалба против изменената разпоредба в подзаконовия нормативен акт. Ответникът Общински съвет гр. Поморие не е взел становище. Ответниците Татяна Димитрова Янева, Хубавина Лазарова Япаджиева, Станислава Петрова Милева, Елена Иванова Тонозлиева и Керачка Михалева Митева - Стоянова оспорват касационната жалба. Съображения за потвърждаване на решението са изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: По делото няма спор относно фактическата обстановка, която е правилно установена от първоинстанционния съд. Оплакванията са относно изведените въз основа на нея правни изводи. Същите обаче изцяло се споделят от касационната инстанция. Установено е по делото, че с докладна записка от 08.01.2010 г. кметът на община Поморие е внесъл за обсъждане в ОбС - Поморие проект за изменение и допълнение на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Поморие, като се е позовал на публикувано в ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г. изменение на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). След обсъждането му в две от комисиите проектът е внесен за гласуване в съвета. Правилно в съдебното решение е прието, че в случая е допуснато нарушение на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Разпоредбата предвижда преди внасянето на проекта на нормативния акт за разглеждане същият да се публикува на интернет-страницата на общината с оглед осигуряването на 14-дневен срок за предложения и становища по проекта от заинтересованите лица. Нормата е императивна, поради което не може да се приеме, че се касае до несъществено нарушение. С публикуването само на съобщение, че има подготвен и внесен проект за изменение в процесната наредба, без да е посочено какво е съдържанието на това изменение, не е удовлетворено изискването на закона. Не е спазена и разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, съгласно която следва да се приложат мотиви към проекта на изменение на нормативния акт. Мотивите, които са посочени в чл. 28, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗНА, следва да бъдат налице при обсъждането им. От доказателствата по делото съдът е направил обоснован извод, че такива мотиви не са изготвени. Касае се за императивно изискване, поради което неизпълнението му правилно е прието от съда за съществено нарушение на закона. Своевременното съобщаване на проекта и мотивите за изработването му осигуряват реализиране на предоставената от закона възможност за изразяване на мнения и становища на заинтересованите лица. И двете посочени норми са гаранция за спазване на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, изрично прокламирани в чл. 26, ал. 1 от ЗНА. В заключение, спазването на предвидената процедура по издаване на нормативни административни актове, респективно изменението им, е императивно задължение именно на органите, осъществяващи управлението, като дейността им следва да е подчинена на основните принципи по чл. 4, 8 и 12 от АПК - за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност. С оглед на изложените съображения не са налице сочените касационни основания и решението следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение