Решение № 3975 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15391/2012 г.

Решение № 3975 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15391/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Борис Неделчев Жечев от гр. Русе против решение № 5749 от 29.10.2012 г., постановено по адм. дело № 3230/2012 г. по описа на Административен съд - София град. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" /СУ"СО"/ изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Борис Неделчев Жечев против решение № 107 от 03.02.2012 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 4212065384 от 16.09.2011 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при СУ "СО". За да постанови решението си в този смисъл административният съд е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, без наличието на съществени нарушения на административно - производствените правила и в съответствие с целта на закона и материално - правните разпоредби. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна се установява, че с разпореждане № 2 от 17.10.2001 г., считано от 07.08.2001 г. на Борис Неделчев Жечев му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като размера на пенсията е определен при зачетен осигурителен стаж за периода 06.12.1958 г. - 12.03.2001 г. от 25 години, 5 месеца и 22 дни от трета и 15 години и 29 дни от втора категория труд, общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория по реда на чл. 104 КСО е 44 години, 3 месеца и 28 дни. През 2008 г. по молба на жалбоподателя му е зачетен допълнително осигурителен стаж за периода 12.02.2000 г. - 06.02.2006 г., на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО. В разпореждането е посочено, че осигурителен стаж за периода на незаконно недопускане на работа след 06.02.2006 г. може да бъде зачетен при наличие на влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 225, ал. 3 от КТ. Установено е, че с решение на Районен съд гр. Русе от 2001 г. жалбоподателят е бил възстановен на заеманата от него работа в "Пристигруп - Водно строителство" АД. От решение от 14.01.2008 г. на СРС, постановено по гр. дело № 15973/2006 г. и решение от 18.11.2009 г. на СГС, постановено по гр. дело № 2908/2008 г., е видно, че дружеството е осъдено да заплати на същия обезщетение по чл. 225, ал. 3 от КТ поради незаконно недопускане на работа за периода от 07.02.2006 г. до 20.07.2006 г. Въз основа на тези решения и съгласно изготвени задължителни предписания от длъжностни лица при СУ "СО" на работодателя на жалбоподателя, осигурителят "Пристигруп - Водно строителство" АД му е издал документи за осигурителен стаж и доход - образец УП-2, изх. № 001 от 09.02.2011 г. и УП-3, изх. № 002 от 09.02.2011 г. за периода от 07.02.2006 г. до 20.07.2006 г., като същият е подал данни в регистъра на осигурените лица за посочения период. Този стаж е отразен в обжалваното разпореждане № 4212065384 от 16.09.2011 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при СУ "СО". С обжалваното решение № 107 от 03.02.2012 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" е отхвърлена жалбата на Борис Неделчев Жечев срещу разпореждане № 4212065384 от 16.09.2011 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при СУ "СО", с което е изменена пенсията му за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 21, ал. 1 от НПОС, считано от 01.12.2010 г., с което му е зачетен осигурителен стаж в размер на 5 месеца и 14 дни за периода от 07.02.2006 г. - 20.07.2006 г. за незаконно недопускане на работа. Административният съд правилно е приел, че за да се приеме периода от 20.07.2006 г. до 08.03.2011 г. за осигурителен стаж, жалбоподателят следва да представи годни доказателства, че през този период работодателят му не го е допускал до работа. Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицето не е работило поради незаконно недопускане на работа. В предвидените хипотези органите на НОИ могат да издадат удостоверения за трудов стаж образец УП-2 и УП-3 относно спорния период едва след доказване на претенцията в рамките на исковото производство с правно основание чл. 225, ал. 3 от КТ. В случая жалбоподателят е предявил такъв иск, но съдът му е присъдил обезщетение до датата на предявяване на иска, а именно - 20.07.2006 г. Законосъобразно административният съд е приел, че са нормативно необосновани исканията към органите на НОИ да издадат удостоверения за спорния период на основание чл. 108 във връзка с чл. 349 от КСО. Дружеството осигурител също не може да бъде задължено да издаде удостоверение за друг период, различен от този, за който със сила на пресъдено нещо е признато, че Жечев не е бил допускан до работа. Издаването на удостоверителни документи за стаж може да стане след успешна защита на накърнените права по исков ред. По изложените съображения не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,