Решение № 1314 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15339/2014 г.

Решение № 1314 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15339/2014 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Албена Иванова Йорданова против Решение № 8121000-20215/3.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи, в частта му, с която на жалбоподателката е отказано да се заличат личните й данни, обработвани в информационните фондове на Министерство на вътрешните работи (МВР), въведени във връзка със ЗМ-931/2004 г. по описа на 01 Районно управление (РУ) - гр. Благоевград. В жалбата се твърди, че оспореното решение е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката иска, по подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание съображения, решението на министъра да бъде отменено в обжалваната му част. В жалбата се съдържат и конкретни доводи за приложението на чл. 159, т. 6 от ЗМВР и изтичането на абсолютна давност по чл. 81, ал. 3 от НК. Не претендира разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, редовно уведомен за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по жалбата. Не претендира разноски.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения:

С обжалваната част от Решение № 8121000-20215/3.11.2014 г. министърът на вътрешните работи е отказал да се заличат личните данни на Албена Иванова Йорданова, обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ-931/2004 г. по описа на 01 РУ - гр. Благоевград. За да постанови този резултат се е обосновал с липса на основанията за заличаване на лични данни, визирани в чл. 32а, ал. 3 от Инструкция № Iз-2843/2010 г. за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер (Инструкцията).

Като писмени доказателства по делото са приети всички документи представляващи административната преписка, изпратени от ответната страна с окомплектоване на жалбата и с допълнителна молба от 18.11.2015 г. въз основа на указания от съда, а именно писмо вх. № 1964/2014 г. на ОП - Благоевград до ОДМВР (л. 127); Писмо рег. № 215/15.05.2014 г. на ОСлС - Благоевград до ОДМВР (л. 130-131); Писмо № адм. 704/16.07.2014 г. на СГП до ОДМВР (л. 132); Писмо рег. № 21100/17.06.2014 г. на СГП, СлО до ОДМВР (л. 32); Писмо - отговор рег. № 244р-4916/27.08.2014 г. на ОДМВР до дирекция "Правно-нормативна дейност" МВР - София (л. 88); Определение от 11.06.2009 г. на СГС, наказателно отделение, 10 състав (л. 122-126).

По делото са представени и справки от Унифицирана информационна система на Прокуратурата на РБ с дати 15 май и 28 май 2014 г. (л. 128, л. 161), от които е видно, че жалбоподателката е осъдена с присъда по н. о. х. д. № С-177/2009 г. на СГС за извършено престъпление по чл. 257 вр. с чл. 26 от НК на 3 г. лишаване от свобода. Според изявленията на нейния процесуален представител в открито съдебно заседание наказателното производство е висящо, но поради неговия секретен характер не е възможно да бъдат предоставени подробности за него. Следователно не се оспорва информацията за наличие на наказателно производство срещу Албена Йорданова. Останалите, представени с административната преписка документи, са неотносими към обжалваната в производството част от решението на министъра и не следва да бъдат обсъждани като неустановяващи факти от значение за изхода на спора.

От приетите и неоспорени писмени доказателства се установява, че административното производство е започнало по молба на Албена Иванова Йорданова с вх. № М-8307 от 8.04.2014 г., адресирана до министъра на вътрешните работи, с която е поискала да бъдат заличени личните й данни в информационните масиви на МВР (л. 25), защото според нея към момента на подаване на искането спрямо нея не се водят и няма образувани наказателни производства, а образуваните и водените спрямо нея са прекратени.

В отговор на тази молба, министърът на вътрешните работи е издал Решение рег. № 8121000-20215/3.11.2014 г., с което частично са заличени личните данни на Йорданова като отказал да заличи само данните, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка със ЗМ-931/2004 г. по описа на 01 РУ - Благоевград. По материалите от ЗМ № 931/2004 г. по описа на ОДМВР - Благоевград срещу Албена Иванова Йорданова е образувано досъдебно производство (ДП) № 9/2005 г. по описа на Окръжен следствен отдел (ОСлО) при Окръжна прокуратура (ОП) - Благоевград за извършено от нея престъпление по чл. 257, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На 9.05.2006 г. същото ДП - № 9/2005 г. е изпратено по компетентност на Софийска градска прокуратура (СГП), където е присъединено към сл. дело № 128/2005 г. по описа на Столична следствена служба. На 25.05.2009 г. в СГС е внесен обвинителен акт по сл. дело № 128/2005 г., по който е образувано н. о. х. д. № 2191/2009 г. по описа на СГС. На 11.06.2009 г. с определение състав на СГС е прекратил производството по цитираното дело като се е мотивирал, с това че в хода на проведеното допълнително разследване са допуснати нови съществени нарушения на процесуалните правила, които са принципно отстраними, но не и при наличието на вече постановен акт на съда по чл. 369, ал. 3 от НПК, поради което на основание чл. 369, ал. 4, пр. 3 от НПК е прекратено наказателното производство. Това определение на СГС е окончателно и като неподлежащо на обжалване и протест е влязло в сила на 11.06.2009 г. Извършените процесуални действия по НПК са установени от административният орган от приложените материали по преписката, като е цитирано определение по н. о. х. д. № 2191/2009 г. по описа на СГС, но не е възприето като основание за заличаване на личните й данни от фондовете на МВР, въведени във връзка със ЗМ-931/2004 г. по описа на 01 РУ - гр. Благоевград. Хронологията на извършваните действия по наказателното преследване на Албена Йорданова се установява по категоричен начин и от събраните в съдебното производство писмени доказателства, от които настоящият съдебен състав приема за установено, че по материалите по ЗМ-931/2004 г. по описа на 01 РУ-Благоевград е образувано наказателно производство с обвиняема Албена Йорданова, което е прекратено с влязло в сила определение на съд, постановено на основание чл. 369, ал. 4, т. 3 от НПК, според който ако в едномесечен срок по ал. 3 прокурорът не внесе делото за разглеждане в съда или съществените нарушения на процесуалните правила не са отстранени, или са допуснати нови, съдът еднолично в закрито заседание прекратяван наказателното производство срещу обвиняемия с определение, което е окончателно.

Оспореният отказ на министъра на вътрешните работи да заличи личните данни на Йорданова, обективиран в решение № 8121000-20215/3.11.2014 г., е мотивиран с това, че наказателното производство, образувано по н. о. х. д. № 2191/2009 г. по описа на СГС е прекратено на основание чл. 369, ал. 4 от НПК, а това не е основание, предвидено като възможност за заличаване на данни в чл. 32а, ал. 3 от Инструкция Iз-2843/29.11.2010 г., поради което тези лични данни не следва да бъдат заличени.

С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, прави следните изводи:

Административният акт е издаден от компетентен орган. Администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е министърът на вътрешните работи и същият упражнява правомощията си, дадени му с чл. 163, ал. 1, вр. чл. 159, ал. 5 от отменения Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) вр. с § 21 от ПЗР на ЗМВР. Актът е издаден в изискуемата от закона форма - писмена, съдържаща необходимите реквизити, предвидени с чл. 59 от АПК, вкл. фактическите и правни основания за постановения отказ за заличаване на лични данни, при спазване на административнопроизводствените правила. След подаването на заявлението от страна на Йорданова администраторът следва да вземе решение за заличаване в съответствие с процедурата, предвидена в чл. 32, ал. 4 от ЗЗЛД.

По делото не е спорно обстоятелството, че лични данни на Албена Йорданова се обработват в информационните фондове на МВР, не е спорно и по какви подови е осъществено това действие. Спорът е относно това дали за министърът на вътрешните работи е възникнало задължение да заличи личните данни на Албена Йорданова, обработвани по повод ЗМ -931/2004 г. на 01 РУ-Благоевград след като е бил сезиран с изрична молба по чл. 28а от ЗЗЛД.

За да откаже заличаването й с решението си от 3.11.2014 г., органът се е позовал на чл. 32а, ал. 3 от Инструкция № Iз-2843/2010 г. на МВР, допълнена с Инструкция № Iз-2359 от 14.09.2011 г. (необнародвани). Текстът на чл. 32а, ал. 3 предвижда заличаване на лични данни при изчерпателно посочени хипотези: прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК или чл. 243, т. 2 от НПК; влизане в сила на оправдателна присъда; изтичане на давността за конкретното престъпление, предвидена съобразно чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80 от НК, в случаите когато лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание или настъпване на смърт на лицето.

Към датата на издаване на оспореното решение е обнародвана и действаща Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на сроковете за съхранение на личните данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, издадена от министъра на вътрешните работи (Инструкцията, обн., ДВ бр. 88 в сила от 1.11.2014 г.). В разпоредбата на чл. 6 от тази Инструкция е регламентирано, че заличаването на лични данни, обработвани в информационни фондове на МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, се извършва по реда за обработка на лични данни в МВР, определен от министъра на вътрешните работи, но въпреки това в чл. 3 от нея се съдържат и предпоставки за заличаване на лични данни, които не се припокриват напълно с тези по Инструкция № Iз-2843/2010 г. на МВР, допълнена с Инструкция № Iз-2359 от 14.09.2011 г. (необнародвани). Към настоящия момент в Инструкцията, обн., ДВ бр. 88 в сила от 1.11.2014 г., има изменения, с които са допълнени и нови основания за заличаване на лични данни.

С оглед на цитираната в оспореното решение правна норма като основание за издаване на акта на министъра и установеното приложимо право, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е издадено при неправилно приложение на материалния закон - основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

Обработването на лични данни във връзка с дейността на МВР по противодействие с престъпността се извършва съобразно чл. 159, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР при посочените от същия закон условия. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба, относима към датата на издаване на решението на министъра, личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт. Предпоставките за това по отношение личните данни на Албена Йорданова по повод качеството й на обвиняема в наказателно производство, което е прекратено, са регламентирани в цитираната Инструкция в сила от 1.11.2014 г. Съгласно чл. 3 от Инструкцията личните данни по чл. 2, с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления, се заличават при настъпване на някое от следните обстоятелства: 1. постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление; 2. не е образувано наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 4 НПК; 3. наказателното производство е прекратено:

а) на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 9, изр. 2 НПК; или

б) (попр. - ДВ, бр. 97 от 2014 г.) на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК поради това, че обвинението не е доказано и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 9, изр. 2 НПК; или

в) на основание чл. 24, ал. 4 НПК;

4. влязла в сила оправдателна присъда;

5. изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс (НК) при:

а) постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК; или

б) прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК;

в) (нова - ДВ, бр. 20 от 2015 г. Сравнение с предишната редакция, в сила от 17.03.2015 г.) прекратяване на наказателното производство на основание чл. 369, ал. 2 и 4 НПК;

6. наложена е глоба по административен ред на основание чл. 218б НК и е изтекла една година от датата на извършване на деянието;

7. освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 78а НК);

8. лицето е починало - във всички останали случаи.

Видно от съдържанието на оспорената част от решението от 3.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи въобще не е обсъждано наличието на обстоятелството дали за престъплението, за което е обвинена Албена Йорданова по материалите от ЗМ-931/2004 г. по описа на 01 РУ-Благоевград е изтекъл давностния срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от НК, а общо е посочено, че случая не попада в нито една от хипотезите от чл. 32а, ал. 3 от Инструкция № Iз-2843/2010 г. на МВР дори без да бъде добавено, че тази разпоредба е допълнена с Инструкция № Iз-2359 от 14.09.2011 г., независимо, че и в нея изтичането на давностния срок е елемент от фактически състав с други предпоставки, при които личните данни подлежат на заличаване. При обнародването на друга инструкция, но в която към настоящия момент е добавено и ново основание за заличаване на личните данни - чл. 3, т. 5, б. "в", следва да се приеме, че оспорената част на решението на министъра на вътрешните работи е издадено и при неизяснена фактическа обстановка. Допълнително освен изтичането на давностния срок е необходимо да бъде установено и дали не е налице друго, препятстващо заличаването обстоятелство по смисъла на чл. 159, ал. 5 от ЗМВР (отм.), приложим на осонвание § 21 от ПЗР на ЗМВР, данни за което е възможно да се съдържат в справките от л. 128 и л. 161 от делото.

По изложените съображения оспореното решение като незаконосъобразно в обжалваната му част следва да бъде отменено, а преписката да се върне на министъра за ново произнасяне по искането за заличаване на личните данни на Албена Йорданова от регистрите на МВР като се вземе предвид цялостната преценка на събрания доказателствен материал и при спазване на указанията по прилагане на материалния закон и неговата цел, дадени в настоящото решение.

Страните не претендират разноски и такива не следва да бъдат определяни.

По изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение