Решение № 9768 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 755/2010 г.

Решение № 9768 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 755/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Светломир Николов Нешков, съдебен адрес гр. Враца - затвора, против Решение № 18 от 13.11.2009 г., постановено по административно дело № 243 по описа за 2009 г. на Административен съд - гр. Враца. Релевира оплакване за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли за неговата отмяна и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по основание и в пълен размер. Не ангажира доказателства пред настоящата инстанция. Ответникът - Министерство на правосъдието в писмено становище оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд - гр. Враца се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от надлежна страна в развилото се пред Административен съд - Враца гр. съдебно производство, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е било образувано по предявени и обективно съединени помежду им искове от Светломир Николов Нешков, против Министерство на правосъдието гр. София иск, с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 86 ЗЗД - за присъждане на суми, размер на законната лихва. В обстоятелствената част на исковата молба е посочил, че с влезли в сила решения са му присъдени суми обезщетяващи вредите му причинени от незаконосъобразни бездействията на администрацията на затвора. Върху тези суми лихви не са присъждани, поради което претендира присъждане на законната лихва, считано от денят на увреждането, различен по отделните обезщетения - 14.02004, на 31.05.2004 и 19.06.2002 г. С решението си, постановено след събиране на писмени и гласни доказателства, съдът е отхвърлил така предявените искове, приемайки, че вземането на Нушков е погасено по давност. За да достигне до този правен извод, съдът се е обосновал с фактите, установени от събраните по делото доказателства. Така постановеното решение е правилно. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер може да иска обезщетение съобразно общите правила. Законната мораторна лихва е форма на договорна отговорност специфична за паричните задължения, независимо от техния произход. В тази връзка трайно установената съдебна практика е в смисъл, че правилото на чл. 86 ЗЗД се прилага без да се провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото парично задължение и субектите на правоотношението - независимо дали се касае за търговска сделка или такава между граждани, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие, трудови правоотношения и др. Достатъчно е наличието на парично задължение и забава. Кредиторът винаги има право на законната мораторна лихва, без да е необходимо тя да е изрично уговорена. Тук спорния въпрос е - кога длъжникът е изпаднал в забава, с оглед обстоятелството, че се касае за обезщетение по специалния закон и за вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията. Съдът в подробни мотиви е отговорил на този въпрос и на всички изложени в молбата основания за търсената обезвреда от касатора. Правилно е преценил, че на база събраните в процеса доказателства и в унисон с т. 4 от ТР № 3/2004 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС - вземането за обезщетение за вреди по специалния закон /ЗОДОВ/ - е изискуемо от денят на увреждането, а в конкретиката на разглеждания спор, доколкото вредите са причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи, то правилно съда заключава, че вземането, включително и лихви за забава, става изискуемо от момента на преустановяването им; от този момент и административния орган изпада в забава. От приложените решения, съдът е установил, че моментът на увреждане по трите дела е на датите, 14.09.2004, 31.05.2004 и 19.06.2002 г., поради което съобразявайки се с направеното възражение за погасяване по давност и на основание чл. 111, ал. 1, б. "в" ЗЗД - отхвърлил исковете на Нешков, като неоснователни - поради погасяването им по давност - тригодишният срок е изтекъл преди датата на предявяване на исковете - 16.05.2009 г. Съдът е уважил доказателствените искания и изяснил релевантните за предмета на спора факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и относимата за спора правна регламентация. За приетото от фактическа страна решението е правно аргументирано. Изводът за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен закона. Като е достигнал до извод, че не са налице обстоятелствата, посочени в чл. 1 от ЗОДОВ, водещи до ангажиране на отговорността на държавата, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Решението за отхвърляне на иска на касатора е правилно следва да се остави в сила. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение