Решение № 135 от 21.03.2011 г. на ВКС по к. н. д. № 1093/2011 г.

Решение № 135 от 21.03.2011 г. на ВКС по к. н. д. № 1093/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Касационното производство е по протест на Апелативна прокуратура - София срещу решение № 393 от 22.11.2010 г. по ВНОХД № 619/2010 г., постановено от Софийския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа подадения касационен протест. Частната обвинителка Р. Т. -Д., редовно призована, не се явява в третоинстанционното производство и не е ангажирала повереник, като не е изразила и становище по подадения протест. Подсъдимият и процесуалният му представител адв. П. М. от САК изразяват становище за неоснователност на протеста и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 15.06.2010 г., постановена по НОХД № 2271/2010 г. на Софийски градски съд подсъдимият П. Н. Б. от София е признат за невиновен в извършване на 16.09.2009 г. в София на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК и е оправдан по предявеното му обвинение. Тази присъда е била протестирана от Софийска градска прокуратура с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона с искане за отменяването й и постановяване на нова за осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение. Частната обвинителка Р. Т. -Д. не е обжалвала така постановената оправдателна присъда. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционната присъда. Прокурорът от Софийската апелативна прокуратура в касационния протест навежда наново доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при доказателствения анализ и извеждане на правно релевантните факти и за неправилно приложение на закона с искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира касационния протест за подаден в законния срок, от страна, имаща право на жалба/протест и има за предмет въззивно решение, подлежащо на касационна проверка, поради което е допустим, но разгледан по същество, за НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения: Оплакването, че неоснователно е отхвърлено авторството на деянието в лицето на подсъдимия Л., не намира опора в оскъдната доказателствена основа още от досъдебното производство, която не е била достатъчна да се избегнат сериозните противоречия в показанията на пострадалата св. Р. Т. - Д., към които съдът с основание се е отнесъл с известна доза критичност. Подобен подход е бил необходим и допустим не защото има основание да се прояви съмнение към твърденията й, а по-скоро да се отстрани възможността тя да се заблуждава относно лицето, отнело с брутално насилие обеците й. В случая, разпознаването на дееца като доказателствен източник има в основата си отново възприятията на същата, което предпоставя по-задълбочен анализ на показанията й, без да се отрича нейната добросъвестност. Тя е била разпитвана неколкократно от разследващия орган, като ги е допълвала с нови обстоятелства, което е било уточнено с по-подробния й разпит в хода на съдебното производство, където са се появили и редица противоречия, например относно възрастта на дееца, цвета на кожата му, цвят и дължина на косата му. Около тези противоречия въззивният съд си е позволил дори да обсъжда белези на подсъдимия, които не са били споменати от пострадалата и не са разисквани по делото, а той ги е извлекъл от справките за него от А., което е недопустимо. В същото време, пред съда св. Т. се е опитала да обясни тези различия в твърденията й със сезона от годината като време на извършване на деянието и отражението на метеорологични фактори върху тена на лицето. От друга страна, не могат да бъдат пренебрегнати данните за дееца, като заявителски материал, съобщени от нея в т. н. "обяснение" към молбата й до органите на полицията, които е следвало да послужат като основа за оперативно-издирвателните мероприятия за разкриване на извършителя на осъществения върху нея грабеж. Там тя е споменала и факти, които впоследствие са премълчани и за които не е разпитвана - дали деецът е носил очила и шапка с козирка, което пък злепоставя твърденията й, а оттам и съжденията на апелативния съд за цвят на очите и на косата. По делото липсват каквито и да е данни как се е достигнало до подс. Л. като заподозрян в извършване на деянието и защо именно с него е проведено четвъртото по реда си разпознаване, когато пострадалата го е посочила като нейн нападател. Ако до това следствено действие се е стигнало вследствие нейни изявления извън проведените й разпити и други действия по индивидуализацията му, то процесуалната му стойност подлежи на сериозна критика. Ако пък е последица от оперативно-издирвателни действия на съответните органи на МВР, това е следвало да намери отражение в съответни докладни или чрез разпита на лицата, провели издирването. Коментираната от въззивния съд докладна ден преди това разпознаване не е достатъчна за преодоляване на сериозните различия в твърденията й относно индивидуализиращите нападателя й белези. В. това очертава възприетата от съда категоричност в недоказаността на авторството на деянието в лицето на подсъдимия за убедителна, за да може да се отхвърли претенцията на обвинението за осъждането му при така събрания доказателствен материал. ВКС и друг път е имал възможност да отбележи, че двойственото положение на пострадалия в процеса като страна и доказателствено средство изисква заострено внимание от страна на съдилищата при установяване на правно релевантните факти по делото. В случая, липсата на подкрепа на показанията на пострадалата от други доказателствени източници, дори при убедеността в собствената й правота, не позволява достигането до еднопосочен и несъмнен извод за извършване на деянието от подс. Л.. До него съдът е достигнал въз основа на собствен обективен, внимателен и съвкупен анализ на доказателствената основа, като е изложил и съображенията си по всички доводи на обвинението във въззивния протест, с което е изпълнил в пълнота задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК. Н. право е като съд по фактите да приеме дадени обстоятелства за доказани или не по реда на НПК и за това не може да бъде винен, ако го е сторил съобразно процесуалните изисквания и в съответствие с правилата на формалната логика. В конкретния случай, по-свободните му разсъждения на база житейската логика относно стойността на произнесена от полицейски служители реплика във връзка с едно от разпознаванията и около стойността на някои индивидуализиращи даден субект белези не опорочават крайния му извод за недоказаност на обвинението срещу подсъдимия и упреците на прокурора в тази насока следва да бъдат отхвърлени, а решението му, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Липсва претендираното касационно основание, съзряно от прокурора като такова по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, макар фактически развитите от него доводи да навеждат на това по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, каквото също не е налице, поради което не може да бъде удовлетворено искането му за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение