Решение № 5924 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1885/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община, чрез пълномощника юрисконсулт Д. Петрова, против решение № 41021 от 08.12.2025 г., постановено по адм. дело № 4866/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), в частта му с която е отменена т. 2 на издадена от него заповед № САГ25-РА53-131/12.02.2025 г. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява несъгласие с мотивите на съда, че промяната в параметрите на застрояване не може да се квалифицира като непълнота, която да се отстрани по реда на чл. 62 АПК. Посочва, че имотите предмет на подробния устройствен план (ПУП) съдържат предназначението за „детска градина“, което е свързано със специфични нормативни изисквания, а това е съобразено с процесната заповед, изменяща и допълваща предходната заповед за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП. Заявява, че това разрешение е предварителна фаза на процедурата по изменение на плана и тъй като заповедта с което е допуснато не е крайния акт, нейното допълване е допустимо и законово оправдано с цел спазване на изискванията. Иска отмяна на атакуваното решение в оспорената част. В съдебно заседание претендира разноски. Ответникът - „ВАЗ-07“ ООД, чрез пълномощника адвокат П. Лилова, в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и по изложени съображения пледира за оставянето й без уважение. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции, за което представя списъци. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита атакуваното съдебно решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № САГ25-РА53-131/12.02.2025 г., на основание чл. 62, ал. 1 АПК е изменена и допълнена заповед № САГ24-РА53-951/05.12.2024 г., с която е разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП - план за регулация и застрояване (ПРЗ) в обхват: УПИ „за училище“ урегулиране на поземлени имоти с идентификатори (ПИ) 68134.4086.441 и 68134.4086.442 от кв. 51, улица между о.т. 75-о.т. 85, м. Горубляне, район Младост, Столична община (СО), като в т. 2 от диспозитива са посочени устройствените показатели по общия устройствен план (ОУП): максимална плътност - 60 %; максимален Кинт - 3; минимална озеленена площ - 30 %, максимална кота корниз - 20 м. Процесната за настоящото производство заповед е издадена след възражение на инициативен комитет, като диспозитивът на изменената и допълнена заповед е променен, както следва: т. 1 да се чете - Да се изработи проект за ПУП - изменение на ПЗ за УПИ „за училище“, за урегулиране на ПИ 68134.4086.441 с посочено предназначение „за магазини, офиси, занималня, детска градина, жилищна и гаражи“ със свободно нискоетажно застрояване с височина до 10 м. и за урегулиране на ПИ с идентификатор 68134.4086.442 с предназначение „за детска градина“ със свободно нискоетажно застрояване с височина до 10 м, а т. 2 - устройствените показатели по ОУП да се четат - за детски градини: максимална плътност - 30 % и минимална озеленена площ - 50 %. В хода на производството пред АССГ е установено от фактическа страна, че Столична община е собственик на ПИ 68134.4086.442, а „ВАЗ-07“ ООД - на ПИ68134.4086.441. Със заявление от 2024 г. дружеството е поискало изменение на ПРЗ за УПИ ІІІ, отреден за училище и създаването на нов УПИ с обособяване на самостоятелен имот с предназначение за магазини, офиси, занималня, детска градина, жилища и гаражи и остатъчен УПИ ІІІ - за училище. По заявлението е издадена заповед № САГ24-РА53-951/05.12.2024 г., която в последствие е изменена с процесната заповед № САГ25-РА53-131/12.02.2025 г. От правна страна съдът е намерил, че по т. 1 от процесната заповед съдебното производство следва да се прекрати, тъй като жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на акта в съответната част. Атакуваното съдебно решение в тази му част не е обжалвано, поради което е влязло в сила и не е предмет на разглеждане в касационното производство. За да отмени т. 2 от заповед № САГ25-РА53-131/12.02.2025 г., съдът след като е обсъдил нормата на чл. 62 АПК, е посочил, че с тази точка са променени параметрите на предвиденото застрояване, което не може да се квалифицира като отстраняване на непълноти. Такава непълнота би била неопределянето на параметрите по чл. 18 ЗУТ, а не тяхната промяна. При тези мотиви АССГ е постановил съдебния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно в оспорената му част. Очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между действителната воля на административния орган и изразената такава в издадения административен акт, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Производството за поправка на такива грешки намира правното си основание в чл. 62 АПК, на което е издадена процесната заповед. По този ред обаче, се извършва само поправка, но не може да се променя формираната воля на органа, нито да бъде допълвано волеизявлението му, както правилно е приел административният съд. С оспорената заповед № САГ25-РА53-131/12.02.2025 г. не се отстранява допусната в заповед № САГ24-РА53-951/05.12.2024 г. фактическа грешка, а се посочват различни параметри на застрояване, съгласно устройствените показатели по ОУП за детски градини. Това е недопустимо да бъде извършвано по реда и в процедурата по чл. 62 АПК, а ако органът счита, че е налице съществено нарушение на изискванията за законосъобразност на акта, са били налице основанията за възобновяване по чл. 99 и сл. АПК, още повече, че заповед № САГ24-РА53-951/05.12.2024 г. не е била оспорена пред съда и не е бил изтекъл срокът по чл. 102, ал. 1 АПК. Правилно касационният жалбоподател посочва, че заповедта за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП е предварителна фаза на процедурата. Тя завършва със заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава или отказва изработването на проект. В това производство органът проверява дали искането е направено от заинтересувани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ и преценява съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП. Следователно преценката допустимо ли е въобще да се изработва изменение на ПУП за територията и съответствието с ОУП. Всички останали конкретни изисквания към проекта за изменение на ПУП, включително конкретните параметри за застрояване и специалните устройствени показатели за детски градини, подлежат на окончателна преценка в крайния, приключващ административната процедура акт, с който се одобрява или се отказва да се одобри проекта за изменение на ПУП, именно защото заповедта за разрешаване изработването на проекта е предварителна фаза на процедурата. С оглед горното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на атакуваното съдебно решение в оспорената му част, поради което същото следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но само за настоящата инстанция, тъй като за предходната те са й вече присъдени с обжалваното решение. В тежест на бюджета на ответния орган следва да бъде присъдено заплатеното от „ВАЗ-07“ ООД адвокатско възнаграждение в размер на 512 евро, съгласно представения договор за правна помощ и платежното нареждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,