Решение № 338 от 4.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1746/2007 г.

Решение № 338 от 4.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1746/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на "Х" АД, чрез пълномощника му адв. Р. П., срещу решение № 694/2006 г. по гр. д. № 679/2006 г. на Пазарджишкия окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на решението - чл. 218б, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) и за неправилност поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответниците по жалбата М. И. П. и Г. И. П., чрез пълномощника йм адв. Ив. Ц., изразяват становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение, постановено при повторно въззивно разглеждане на делото, Пазарджишкият окръжен съд е отменил решението по гр. д. № 392/2002 г. и е уважил предявения от М. И. П. и Г. И. П. срещу "Х" АД иск с правно основание чл. 108 ЗС като е приел за установено, че ищците са собственици на недвижим имот - нива с площ 1361 кв. м., находяща се в м. "М" в землището на В. и попадаща в границите на бившия стопански двор на АПК-1 гр. В., от които 150 кв. м. незастроена площ/оцветена с. зелен цвят по скицата на в. л. Бурова към заключението от 27.10.2006 г./ попадащи в УПИ ХLII-"М", а останалата част от 1211 кв. м. попадаща в УПИ ХLIII-РМЦ, Мебелен цех и др., /оцветена в жълт и зелен цвят/ и от която част 990 кв. м. попадат в асфалтирана площадка, а останалите 221 кв. м. са незастроени и включващи сграда на помпена станция, означена като "МС" с площ 18 кв. м., като по сега действащия ПУП на "Стопански двор-1" В. същата част от 1211 кв. м. попада в УПИ LIХ-"За производство и услуги", целият с площ 2467 кв. м., при съседи на нивата от 1361 кв. м. - от изток имот № 006069 по Картата на възстановената собственост, запад- останалата част от УПИ ХLII-"М", от юг- останалата част от УПИ LIХ-"За производство и услуги", и от север-улица, по скицата на вещото лице Бурова към заключението от 27.10.2006 г., която да се счита неразделна част от решението, и е осъдил ответника да им предаде владението на имота, както и да им заплати разноските за всички инстанции общо 1265 лв. Въззивният съд е приел, че е налице правомерно извършена реституция по реда на ЗСПЗЗ в лицето на ищците на земеделска земя, която наследодателят им И. П. е притежавал преди образуването на ТКЗС. Не са налице пречки по чл. 10б и чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ. Върху имота, който се намира извън границите на урбанизирана територия и попада в стопанския двор на бившето АПК, няма проведено мероприятие, което да не позволява неговата реална реституция, нито представлява прилежаща част към разположените в двата парцела ХLIII и ХLII административните и стопански сгради, предвид отстоянието му от тях. След като имотът е възстановен правомерно на ищците, ответникът не може да претендира, че е станал негов собственик по реда на апортното производство- непарична вноска от акционера "Х" ЕАД, в чиито активи е бил записан, и осъществяваното от него владение е без основание. Неоснователно е оплакването на касатора за произнасяне свръхпетитум, като иска е предявен за нива от 1300 кв. м., а е уважен за 1361 кв. м. Разликата в площта се дължи на извършено от вещото лице измерване на място в границите на имота, възстановен с. съдебното решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, ревандикацията на който е поискана от ищците. Не са налице и твърдяните от касатора основания за неправилност на въззивното решение. Неоснователен е доводът, че ищците не могат да се легитимират като собственици, тъй като ПК не е издала скица и не е съставила протокол за въвод във владение. Протоколът за въвод във владение е без значение за легитимацията. В производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е изготвена скица, която в достатъчна степен индивидуализира имота и която следва да се счита неразделна част от влязлото в сила решение по адм. д. № 449/1999 г. на Велинградския районен съд, с което след отмяна на отказа на ПК е възстановена собствеността върху имота в стари реални граници. Спорът за идентичността на заявения имот и възстановения е преклудиран при предходното разглеждане на спора от ВКС, тъй като е прието, че единствените неизяснени въпроси са тези за характеристиката на строителството, неговото предназначение и начина на използване на терена, т. е. наличието на пречки по чл. 10, ал. 12 и чл. 10б ЗСПЗЗ. Правилен е изводът на въззивния съд, че такива пречки не са налице. В тежест на касатора е било да докаже, че те са съществували към момента на възстановяване на собствеността, което не е установено. Към момента на възстановяване на собствеността не е установено помпената станция да е функционирала като такава, т. е. да е представлявала съоръжение, съставляващо пречка за възстановяване по смисъла на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ. установено е, че тя се явява само помощен обект към парцела и няма отношение към предвижданията за този парцел. В нея няма помпи и ел. захранване и тя не изпълнява предназначението си. Трафопостът е извън процесния имот. При това положение въпросът за прилежащи площи е ирелевантен, доколкото в процесния имот не се намират сгради и съоръжения по смисъла на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ, а стопанските и административни сгради на касатора се намират на такова отстояние от спорния имот, че същият не засяга прилежащата към тях площ. Не е установено асфалтовата площадка да е съществувала като част от мероприятие по смисъла на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ към момента на влизането му в сила. установено е само, че понастоящем се използва за паркинг на автокъща. Неоснователен е доводът на касатора, че не следва да се възстанови собствеността, щом като част от имота е асфалтирана, тъй като липсват данни кога, от кого и с каква цел е извършено асфалтирането, нито да представлява част от мероприятие, пречещо да бъде възстановена собствеността. Законът изрично предвижда в кои случаи правото на собственост не може да бъде възстановено и следователно във всички други хипотези пречки за възстановяването не съществуват. Правилно въззивният съд е приел, че имотът е възстановен правомерно по реда на ЗСПЗЗ на ищците и ответникът няма противопоставими права, изключващи тези на ищците. Предвид изложеното не са налице поддържаните от касатора основания за касиране на въззивното решение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.