Решение № 15831 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6695/2012 г.
ВАСПетчленен състав11.12.2012 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3552/12.03.2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение, постановено по адм. дело № 14086/2011 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15831 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6695/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Никола Георгиев Арабаджиев от гр. Пловдив против решение № 3552/12.03.2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение, постановено по адм. дело № 14086/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЧР-03-37/09.09.2011 г. на министъра на правосъдието, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна. Ответникът министърът на правосъдието оспорва касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, II колегия, в настоящия петчленен състав намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна - издадена от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установените по делото фактически обстоятелства обосновават приетия от съда правен извод. Неоснователно е първото касационно оплакване за издаване на заповедта след преклузивния срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР. Според тази разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Според ал. 2 на същия чл. дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган, т. е. от момента в който дисциплинарната преписка, съдържаща доказателствата, събрани от разследващия орган постъпи при наказващия орган. В конкретния случай дисциплинарно наказващ орган е министърът на правосъдието, материалите от дисциплинарното производство са постъпили при този орган с представянето на обобщената справка относно извършената проверка - рег. № 7321/29.08.2011 г., поради което това е датата, от която започва да тече двумесечният срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 09.09.2011 г., поради което е издадена в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Спазен е и едногодишният срок от извършване на нарушението, тъй като началната дата, на която са извършвани деяния е през м. юни 2011 г. Без значение в случая е ползването от касатора на законоустановен отпуск, което е преди началото на срока за издаване на заповедта. Въз основа на установените от тричленния състав на ВАС, пето отделение факти, касационната инстанция счита, че правилно е приложен и материалния закон. Верен е изводът, че събраните по преписката доказателства са достатъчни да обосноват извършването на дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието. Дисциплинарната отговорност се носи отделно от наказателната, съгласно чл. 224, ал. 3 ЗМВР и приключването на наказателното производство не е предпоставка за налагане на дисциплинарното наказание, както неоснователно се твърди от касатора. Обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, II колегия - петчленен състав,