Решение № 3418 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1208/2018 г.

Решение № 3418 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1208/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 7198 от 29.11.2017 г., постановено по адм. д. № 7231/2017 г., Административен съд - С. - град, Т. отделение, 7 състав, е отменил по жалба на "Х. к." ООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Б., ул. "С. С.", №..., представлявано от Я. Ж. Ж., Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № F302576/9.06.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., с която е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него" за срок от 14 дни. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Г. К. М. в качеството му на процесуален представител на ТД на НАП - гр. С.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - С. - град е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - С. - град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Х. к." ООД оспорва подадената жалба в писмено становище от 27.02.2018 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № F302576/9.06.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., с която е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект - ресторант Saloon, находящ се в гр. Б., ул. "С. С.", №..., стопанисван от "Х. к." ООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената форма. Първоинстанционния съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед, като е посочил, че фактите довели до издаването на заповедта са установени при извършена проверка на 22.05.2017 г. около 14:50 часа от длъжностни лица - инспектори по приходите на търговски обект - ресторант Saloon, находящ се в гр. Б., ул. "С. С.", №..., стопанисван от жалбоподателя (сега ответник) "Х. к. " ООД. При проверката била извършена контролна покупка на 2 бр. кафе и 1 бр. минерална вода на обща стойност от 4, 87 лв., при която търговецът не е издал фискална касова бележка от намиращото се в обекта фискално устройство модел "Tremol ZM - KL" с ИН на ФУ ZK078273 и ФП 50084504, което в момента на проверката било в изправност. След легитимацията на проверяващите бил отпечатан дневен финансов отчет, от който било видно, че продажбата не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Констатациите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка № 0053637/22.05.2018 г. На търговеца е съставен АУАН № F302576/25.05.2017 г. за извършено нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В следствие на извършената проверка на търговеца е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него" за срок от 14 дни със Заповед № F302576/9.06.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С.. За да постанови обжалваното решение, административния съд е приел, че изложените мотиви от административния орган са бланкетни, необосновани и неподкрепени от събраните доказателства. Според съда не е ясно какво характеризира организацията в обекта като такава целяща отклонение от данъчно облагане и времето, през което лицето е извършвало търговска дейност, не е достатъчно основание, за да бъде формиран извод за наличие на намерение за отклонение от данъчно облагане. Изложените аргументите за настъпили вреди за бюджета, според съда, също са неконкретизирани по своя размер, не се сочат данни за други извършени нарушения от същото лице или за неплатени публични задължения, с които да бъде обосновано твърдението на органа за предприети действия за укриване на приходи. Решаващият състав е приел, че административния орган не е изложил мотиви относно приложения 14-дневен срок, който надхвърля минималния. Прието е, че срокът на наложената принудителна мярка не е обоснован с конкретните фактически обстоятелства, което е в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2. т. 4 от АПК за наличие на мотиви на заповедта за налагане на ПАМ, като индивидуален административен акт. Последното нарушение е квалифицирано като такова, което лишава съдът от възможността да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона, и което следва да бъде квалифицирано като "съществено" и обуславящо необходимостта от отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Изложени са мотиви, че извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е първо за жалбоподателя и не се установява системност в поведението му, а още по-малко организация, създадена с цел отклонение от данъчно облагане. Възприет е извода, че приложената ПАМ се явява прекомерна, засягаща в неоправдано голяма степен правната сфера на дружеството спрямо преследваната цел и поради това противоречи на принципа за съразмерност при упражняване на административната дейност, визиран в чл. 6, ал. 2 от АПК. Административния съд е отменил оспорената заповед, като незаконосъобразна, поради нарушение на материалноправни разпоредби и противоречие с целта на закона. Решението на административния съд е неправилно като краен резултат. В касационната жалба на процесуалния представител на директор на ТД на НАП-гр. С. се поддържат оплаквания за неправилност на решението на административния съд поради допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон, както поради необоснованост. Навеждат се доводи, че в заповедта за налагане на принудителна административна мярка се съдържан необходимите мотиви както относно това защо следва да бъде наложена принудителна административна мярка по чл. 186 ЗДДС - "запечатване на обект", така и относно срокът, за който следва да бъде наложена мярката, поради което приемайки друго, решаващият съд е нарушил закона. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: Направените по-горе оплаквания по същество се споделят от настоящия състав. Оспорената заповед действително съдържа мотиви както относно необходимостта от налагане на принудителна административна мярка, така и относно срока на продължителност на същата. Не може да бъде споделена и тезата на първоинстанционния съд, че в случая е нарушен принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. При проверката е установено нарушение на данъчното законодателство, а обстоятелството, какъв е размера на покупката, за която не е издаден касов бон, е неотносимо относно факта на нарушението. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от "Х. к." ООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Търговецът не е оспорил описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези факти незаконосъобразни са изводите на съда, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Като е стигнал до други изводите и е отменил заповедта на директора на ТД на НАП - гр. С. за налагане на принудителна административна мярка, Административен съд - гр. С. е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Х. к."-ООД. -гр. Б. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № F302576/9.06.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., с която е наложена "запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него" за срок от 14 дни по отношение на обект ресторант "Saloon"-гр. Б., ул. "С. С." №.... При този изход на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на ТЦ на НАП-гр. С. юрисконсулско възнаграждение в размер на 300 лв., определено на основание чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,