Решение № 247 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9351/2013 г.

Решение № 247 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9351/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Стефан Семерджиев от гр. Пловдив срещу решение № 976 от 26.04.2013 г. по адм. д. № 3897/2012 г. на Административен съд - Пловдив. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната РДНСК -Южен централен район, чрез процесуалният си представител юрк. Игнатов излага становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, предвид категорията на строежа /пета/, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-242/5.10.2012 г. на началника на РДНСК - Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "пристройка към съществуващ ресторант" в ПИ 531.5082 и ПИ 531.5084, попадащ в УПИ I-жилищно строителство, с извършител Стефан Семерджиев. Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен в точно визираните в заключението на съдебно-техническата експертиза параметри през 1999-2000 г., съставляващ монолитна пристройка и несъответстващ на предвижданията на действащия ПУП. Установено е, че незаконния строеж не попада в някоя от изключителните хипотези по § 16, ал. 1 до 3 от ПЗР на ЗУТ, а режимът по § 127 /нов/ е неприложим в случая, с оглед нормата на чл. 14 от ЗНА и чл. 142, ал. 1 от АПК. Изложени са подробни мотиви за регулационния и застроителен режим, като са проследени действащите в годините от построяване на обекта до настоящия момент ПУП-ве, като е преценена и липсата на учредено право на строеж от Общината за частта, навлизаща в съседния общински имот. Изискани са данни и за налична висяща процедура по узаконяване по § 184 от ПР на ЗУТ, но такива не са установени. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в два последователно изготвени констативни актове /№ 344/19.12.2011 г. и № 344А/19.12.2011 г./ не са оборени в съдебното производство. Липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, с конкретни параметри, описани в заключението на експерта, сочещи на пристройка, изградена без изискуемите строителни книжа и частично върху чужд съседен имот, без учредено право на строеж. Подробно е мотивирано решението и досежно кредитиране на доказателствата за годината на изграждане на процесния незаконен строеж, а именно: 2000 г. Обоснован е и извода, че процесния незаконен строеж не попада в някоя от изключителните хипотези по § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗУТ, предвид изграждане на същия през 2000 г. и обстоятелството, че не е деклариран в срока по ал. 3. Установено е по безспорен начин и това, че не е налице висяща процедура за узаконяване по § 184 от ПР на ЗУТ, поради което е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Възраженията за търпимост по реда на § 127, ал. 1 /нов, в сила от 26.11.2012 г./, обосновано са възприети като неотносими, тъй като разпоредбата е с материалноправен характер и при липса на изрична норма за обратно действие, § 127 е приложим спрямо актове за премахване на незаконни строежи, издадени след 26.11.2012 г. Процесната заповед е издадена на 5.10.2012, т. е. преди влизането в сила на § 127 ЗИД на ЗУТ, поради което законосъобразността й във висящото съдебно производство се преценява в съотвествие с материалния закон, действал към момента на издаването - чл. 142, ал. 1 АПК. Приетите след този момент нови нормативни факти са приложими само, ако имат изрично дадено с нормативен акт обратно действие, съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове/ЗНА/, което в случая не е налице. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,