Решение № 7393 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13980/2013 г.

Решение № 7393 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13980/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е касационна жалба на Димитър Кънчев Кирилов от гр. София, против Решение № 3797/05.06.2013 г., постановено по а. д. № 6172/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил оспорването на Кирилов срещу Заповед № 306/01.06.2012 г. на председателя на Националния статистически институт (НСИ). С последната, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 от ЗДСл, във вр. с предизвестие № 299_01.06.2012 г. и Заповед № РД 07-186/30.05.2012 г. на председателя на НСИ за промяна на Устройствения правилник (УП) и утвърдено ново длъжностно разписание (ДР), считано от 01.06.2012 г., е прекратено служебното правоотношение на Кирилов за длъжността "началник отдел" с I мл. ранг в Отдел "Обслужване и поддръжка", Дирекция "Финасови, правни и стопански дейности" (ДФПСД) на НСИ, считано от 01.06.2012 г. Недоволен, Кирилов обжалва решението чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна обжалваната от него заповед на председателя на НСИ. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответната страна - председателят на НСИ, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно по делото е, че съгласно ДР към 02.05.2012 г., общата численост на НСИ е била 341,5 щатни бройки, от които 52 в ДФПСД. В тази дирекция е имало структурирани 5 отдела с 5 "началник отдели", една от които длъжности е била заемана от Кирилов. С ДР към 01.06.2012 г. служителите в НСИ е намалена с 19,5 бройки - общо 326, от които в ДФПСД - 30 (т. е. намалени са с 22 бройки). Структурата на дирекцията е изменена - тя има 3 отдела със съответно 3-ма "началник отдели". Отдел "Обслужване и поддръжка", ръководен преди 01.06.2012 г. от касатора, не съществува. При посоченото числово съотношение на длъжностите в НСИ преди и след 01.06.2012 г. безспорен е фактът, че длъжността заемана от Кирилов е съкратена като позиция в ДР. Същата не съществува и като система от функции, задължения и изисквания за заемането й, след като тя е била единствена и уникална и вече не съществува. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон, извлечен от увеличената бройка служители в общата администрация на НСИ е неоснователен. Той не отчита създаването на трета дирекция в тази администрация - "Административно обслужване и човешки ресурси", както и съкращаването на 2 отдела в ДФПСД. Не води до друг извод и сравнението между длъжностните характеристики (ДХ) за длъжността "началник Отдел "Управление на собствеността". Изводите на АССГ за идентичност на съществувалите служебни задължения и функции за тази длъжност съгласно ДХ преди 01.06.2012 г. и разширените такива след тази дата, обхващащи старите плюс част от изпълняваните от Кирилов не сочи на извод, че длъжността на последния е запазена. Очевидно функциите и задачите, изпълнявани от касатора преди уволнението му, са разпределени за изпълнение на други служители, без същите да са освободени от старите им задължения - форма на "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, съгласно постоянната практика на ВАС. Неоснователен е и доводът, изграден на база на твърдението на касатора за липса на достоверна дата на Заповед № РД-07-186/30.05.2012 г. (л. 8) на председателя на НСИ. На първо място следва да се посочи, че оспорване на този документ по реда на чл. 193 - 194 от ГПК не е проведено от страна на Кирилов, поради което за него липсва основание за обосновано твърдение за създаване на заповедта за целите на съдебното производство. Обстоятелството, че в сайта на НСИ не е публикуван новият УП, утвърден с горната заповед, не означава, че такъв няма, след като е безспорно установено по делото наличието на ново ДР, в сила от същата дата, така както е разпоредено с т. 2 от заповедта. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като такова то следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане от процесуалния представител на НСИ за присъждане на направените разноски по делото. С оглед правните изводи на съда то се явява основателно и доказано. Предвид представеното доказателство - договор за правна защита и съдействие от 10.09.2013 г. (л. 25) и липсата на възражение за прекомерност от страна на касатора, следва да бъде осъден последния да заплати на НСИ посочената сума. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС