Решение № 4159 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7525/2015 г.

Решение № 4159 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7525/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на Петра Митева, Румяна Михайлова, Таня Благоева, Мариана Благоева за отмяна на влязло в сила решение № 5163/11.05.2015 г., постановено по адм. д. № 1049/14 г. по описа на ВАС, III-то отделение. Молителите сочат като правно основание на своята молба чл. 239, т. 1 АПК, а като фактически основания - удостоверение за данъчна оценка за недвижим имот с идентификатор 68134.1353.126, издадено от данъчна служба "ПАМДТ" СО - район "Надежда", за което се твърди, че е ново писмено доказателство по смисъла на соченото правно основание и обстоятелството, че размерът на обезщетението за имота следва да се определи по двойна данъчна оценка, както и като ново обстоятелство се сочи предложението на МС за сключване на споразумение, за което се твърди, че е ново обстоятелство по смисъла на същата разпоредба. Изложени са съображения, че удостоверението за данъчна оценка на имота е съществувало към момента на устните състезания по делото и събирането му е било от съществено значение за спора, за което съдът в нарушение на принципа на служебното начало, не е дал указания на жалбоподателите за представянето му, а впоследствие с решението си, този пропуск е "вменен във вина и процесуално бездействие на жалбоподателите". Твърди се от молителите, че съдът е бездействал и не е дал указания на жалбоподателите, че ако се докажат твърдението им, че имотът попада в урбанизирана територия, то той вече не е земеделска земя и не се оценява като такава, а начина на определяне на обезщетението при липса на пазарни аналози се извършва на база двойна данъчна оценка на имота, издадена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС вр. с чл. 96, ал. 1 ППЗДС. Поддържа се, че процесуалното бездействие на съда е довело до постановяване на незаконосъобразно и несправедливо решение по делото. Иска се отмяна на влязлото в сила решение № 5163/11.05.2015 г., постановено по адм. д. № 1049/2014 г. на ВАС, III-то отделение. Претендират се разноски. Ответникът - Министерският съвет на Република България чрез процесуалния си представител по делото иска отхвърляне на искането за отмяна по съображения в писмено възражение. Заинтересованите страни - министъра на финансите и министъра на регионалното развитие чрез своите процесуални представители оспорват молбата за отмяна и искат отхвърлянето й по съображенията, изложени от процесуалния представител на министерския съвет. Заинтересованата страна - АПИ чрез своя процесуален представител оспорва молбата за отмяна с твърдения, че в хода на съдебното производство, съдът е указал на жалбоподателите възможността да представят удостоверение за данъчна оценка, което не е представено поради тяхното бездействие. Според този процесуален представител възможността за сключване на споразумение не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, още повече, че всички заинтересовани лица са били уведомени за определен краен срок за сключване на споразумение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд в настоящия петчленен съдебен състав преценява молбата като допустима. Тя е подадена в рамките на срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е от лица, участвали по делото, решението по което се иска да бъде отменено. По основателността й приема следното: Решението чиято отмяна се иска е постановено по жалба на Петра Митева, Румяна Михайлова, Таня Благоева, Мариана Благоева против решение решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, в частта относно отчуждаването на имоти под № 19 и № 21 от приложението към решението и размера на определените за тях обезщетения или поземлен имот с идентификатор № 68134.1353.123 по кадастралната карта и кадастралните регистри на София (имот № 4123 по картата на възстановената собственост ), представляващ нива от 1,501 дка, находяща се в София, район "Надежда", квартал "Илиянци", и поземлен имот с идентификатор № 68134.1353.126 по кадастралната карта и кадастралните регистри на София (имот № 4126 по картата на възстановената собственост ), представляващ нива от 1,401 дка, находяща се в София, район "Надежда", квартал "Илиянци", от която се отчуждават 0,710 дка. С решението, съдът изменя решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, в частта относно определения размер на обезщетението за отчуждаването на поземлен имот с идентификатор № 68134.1353.123 по кадастралната карта и кадастралните регистри на София (имот № 4123 по картата на възстановената собственост ), представляващ нива от 1,501 дка, находяща се в София, район "Надежда", квартал "Илиянци", като го УВЕЛИЧАВА от 1216 (хиляда двеста и шестнадесет) лева на 1471 (хиляда четиристотин седемдесет и един ) лева, отхвърля жалбата срещу решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, в частта относно отчуждаването на поземлен имот с идентификатор № 68134.1353.123 по кадастралната карта и кадастралните регистри на София (имот № 4123 по картата на възстановената собственост ), представляващ нива от 1,501 дка, находяща се в София, район "Надежда", квартал "Илиянци", и отчуждаването на част от 0,710 дка от поземлен имот с идентификатор № 68134.1353.126 по кадастралната карта и кадастралните регистри на София (имот № 4126 по картата на възстановената собственост), представляващ нива от 1,401 дка, находяща се в София, район"Надежда", квартал "Илиянци", както и в частта относно определеното обезщетение за частта от поземлен имот с идентификатор № 68134.1353.126. Съдът е постановил този резултат приемайки, че поземлен имот с идентификатор 68134.1353.126 попада в територия с регулация, одобрена със заповед № РД-50-09-251/13.09.1989 г. на главния архитект на София, а имот с идентификатор 68134.1353.123 не е в регулация. По действащия общ устройствен план на София поземлен имот с идентификатор 68134.1353.123 попада в зона "транспортна инфраструктура", а поземлен имот с идентификатор 68134.1353.126 - в зона "транспортна инфраструктура и стопанска за бъдещо застрояване". По отношение на оценката на отчуждаваната част от поземлен имот с идентификатор 68134.1353.126, който попада в урбанизирана територия, съдът е приел, че след като не са намерени пазарни аналози, размерът на обезщетението следва да се определи по удвоената данъчна оценка съгласно чл. 32, ал. 3, т. 1 от Закона за държавната собственост. Съдът е посочил в решението си, че жалбоподателите не са представили удостоверение за данъчна оценка на имота, а вместо това са направени изчисления от вещото лице по делото в заключението от 21.03.2015 г., който начин на оценяване обаче не е предвиденият от закона. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 32, ал. 31, т. 1 от Закона за държавната собственост препраща към чл. 96, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, който гласи, че при отчуждаване на имоти - частна собственост, в урбанизирани територии и устройствени зони, когато не могат да се определят пазарните им цени по реда на чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с нормите на приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси, като получената стойност се удвоява. Съгласно чл. 3 от приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в 2-седмичен срок от подаване на искане по образец. По тези съображения, съдът е отхвърлил жалбата в частта относно определянето на обезщетението за този имот по пазарни цени, респективно по удвоена данъчна оценка. Въз основа на изчисленията на вещото лице в заключението му от 16.05.2014 г. съдът е изменил оценката чрез увеличение за отчуждената част от имот с идентификатор 68134.1353.123, за който е приел, че не са ангажирани категорични доказателства, че попада в урбанизирана територия. В хода на производството по отмяна, във връзка със съдебно удостоверение, издадено от съда на пълномощника на молителите, се представи от последните удостоверение, издадено от началник отдел и главен инспектор в дирекция "Общински приходи" - ОП "Надежда/Връбница" при Столична община, в което са отбелязани данъчните оценки на имотите с идентификатори 68134.1353.126 и 68134.1353.123 за 2012 и 2013 години. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд преценява молбата за отмяна като частично основателна. Представената по делото данъчна оценка за годината на отчуждаването за имота, попадащ в урбанизирана територия е нов писмен документ по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Това е така, тъй като е установено, че имотът с идентификатор 68134.1353.126 попада в територия с одобрена регулация, в зона "транспортна инфраструктура и стопанска за бъдещо застрояване", поради което този имот следва да се определи като такъв, който подлежи на облагане с данък върху недвижимите имоти по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ вр. с чл. 8, т. 1 ЗУБ. Следователно за този имот, вкл. и към периода през който е било висящо дело № 1049/2014 г. по описа на ВАС, III-то отд. е било възможно издаването на данъчна оценка при поискване. В конкретния случай не може да се приеме, че непредставянето й е резултат от неполагане на дължимата грижа от страна на жалбоподателите. Става ясно, че по искане на жалбоподателите е била допусната допълнителна задача за вещото лице-оценител, което е изготвило оценката на имотите на база двойна данъчна оценка. С решението си, съдът е преценил, че този начин на оценяване не е предвиденият в закона, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 3 от приложение № 2 към чл. 20 ЗМДТ, данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождението на имота. Съдът обаче, не е указал преди това, на осн. чл. 171, ал. 4 АПК на жалбоподателите, че не сочат доказателства за данъчната оценка на имота, попадащ в урбанизираната територия, в който случай при неизпълнението им, би било налице укоримо бездействие за полагане на дължимата грижа от страна на жалбоподателите да докажат твърденията си. Представеният писмен документ за данъчната оценка на имота с идентификатор 68134.1353.126 е от съществено значение за изхода на делото по жалбата срещу размера на определеното обезщетение за отчуждаваната част от него, тъй като размерът на определеното обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост би бил различен от приетия с обжалваното решение. По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че атакуваното решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата на Петра Кирилова Митева, Румяна Венкова Михайлова, Таня Венкова Благоева и Мариана Венкова Благоева срещу решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, в частта относно определеното обезщетение за частта от поземлен имот с идентификатор № 68134.1353.126. и делото се върне в тази част за ново разглеждане от друг тричленен съдебен състав на ВАС, при което да бъде съобразено представеното в производството по отмяна удостоверение № ЗМДТ-1100-379/02.10.15 г., на дирекция "Общински приходи" - ОП "Надежда/Връбница". Неоснователно е позоваването от молителите на предложението на МС за сключване на споразумение като ново обстоятелство. Това обстоятелство е съществувало към момента, в който са приключили устните състезания по делото пред тричленния съдебен състав, било е разгласено и молителите при проявена от тях по-голяма активност, реално са имали възможност да се възползват от него, което не е направено. По тези съображеиня, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че предложението на МС за сключване на споразумения със собствениците на имоти, представляващи земеделски земи, предвидени за отчуждаване с решение № 811 на МС от 2013 г., не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Молбата за отмяна е неоснователна в частта й, в която се иска на това фактическо и правно основание отмяна на атакуваното решение на ВАС в останалата му част. По тези съображения и на осн. чл. 244, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия петчленен съдебен състав